Истинска събраност на коня – Част 2. Какво представлява и как да я постигнем?

Истинска събраност на коня. Какво представлява и как да я постигнем?

Ако сте стигнали дотук без първо да прочетете „Естествено и Естествено +”, силно препоръчвам да отделите няколко минути и действително да прочетете споменатия раздел. Ако решите да не го правите, няма да се съгласите с мен просто защото не дефинираме думата „естествено“ по един и същ начин. Ще намерите много повече смисъл в думите ми, ако го прочетете. /Тереза

ОПИСАНИЯ НА СЪБИРАНЕТО
Какво е това илюзорно нещо, наречено събиране, все пак? Всички говорим за него, но какво имаме предвид? Всички ли сме на една планета тук, или сме дори в паралелни вселени?
Събирането може да бъде описано по много начини. Ако сте чели Подхайски и Мюслер, те и двамата имат две различни описания, които в действителност не са дадени заедно в техните книги.

Стъпване навътре под тялото (подлагане)
Едно от тях е, че конят стъпва по-далеч под тялото си със задните крака и повдига шията. Едно от най-разпространените графични изображения на степените на събиране произхожда от техните книги (трудно е да се каже кой е бил пръв) – един кон в позиция от спряло положение до леваде (което аз пропуснах тук), с нарастващо стъпване (подлагане) на задните копита под себе си и повдигане в предния край. Странното в тази графика е, че само при пиафе конят се „движи” изобщо. В останалите схеми конят е спрял на място или е повдигнат на задни крака. Това, мисля, не е много описателно що се отнася до „събирането в действие”. А събирането Е ДЕЙСТВИЕ.

Степени на събраност – пропуснато е леваде

По-къси, по-високи крачки
После идват рисунки на коне, изпълняващи събран тръс и галоп, а други – на удължен ходом, и след това е сравнена дължината на крачката. По-късите, повдигнати крачки са описани като събрани, докато по-дългите, по-плоски крачки са наречени удължени. Тук позицията на тялото не е спомената.

.
.

Дължина на стъпките при тръс в различни степени на събраност

По-късо тяло
След това идват по-съвременни писатели, които казват, че конят трябва да компресира своето тяло, за да бъде събран. Някои дори се разпростират като казват, че горната линия трябва да се скъси и да направи коня по-компактен. Ето това вече е дезинформация!

Да накараме коня да повдигне гърба
Някои хора – най-вече тези, които се придържат към школата на поставяне главата на коня ниско, за да се повдигне гърба му (метод, обикновено наричан „deep, low and round“) – дефинират събраността като „когато гърба е повдигнат”. Решението за постигане на събраност лежи в карането коремните мускули да компресират висцералното съдържимо и да притиснат гърба нагоре; алтернативно – че прекалено наведената глава на коня ще повдигне гърба му нагоре чрез лостово действие и чрез тракция (теглене) на главата върху шийния лигамент. Това би могло да е възможно, но дали е истинско събиране?

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?
Обозначеният в розово кон е скъсил разстоянието между седалищните кости и основата на шията

Най-доброто описание досега на това, което всъщност се случва в тялото на коня когато той се събира, е следното:
Точките върху седалищните кости и седмия шиен прешлен на коня са изтеглени по-близо една до друга. Това може да се види на гореизложената картинка.
.

Задните крайници се сгъват и омекотяват стъпките
Най-доброто описание за това, което се случва с движенията на краката при събирането, е малко по-дълго: Да, стъпките стават по-къси и повдигнати, но как? Важното тук е, че задните крака се прегъват, когато стъпват на земята и биват натоварени. Задните крака на коня се приземяват леко сгънати още при протягането си. Те започват да поддържат тежестта на тялото все още сгънати; задният крак пренася тежестта на тялото над точката на приземеното задно копито и напред, все още свит. Накрая задният крак се отблъсква от земята, все още леко сгънат.

Прегъващи се стави в задните крака, снижаващи крупата

Този механизъм – сгъването в тазобедрената, колянната, скакателната и глезенната стави, помага за окачване на конското тяло по шокоабсорбиращ начин. Няма никакво „твърдо приземяване – сгъване – изтласкване нагоре”, които обичайно се виждат при суровите, неотработени ходове. Движейки се по този шокоабсорбиращ начин, тялото на коня се пренася с по-малко сътресение, защото е увиснало във въздуха чрез отскачането на краката.

Това влияе също и върху подскачането на предницата. Сгънатите задни крака снижават малко поясницата. Подвитата крупа оказва теглене върху гръбнака да се извие нагоре и фактически повдига малко предницата на коня. По този начин предницата бива облекчена от тежестта, която задните крайници иначе биха изтикали към нея и също е освободена от друсане.

По-леки предни крайници

Хубав, правилен среден тръс

За разлика от задните крайници, предните крака на коня не се сгъват повече в поддържащата фаза. Предните крака всъщност стават по-прави в своята позиция, поне при по-голямата събраност на пиафето и пируетите. Предните крака на коня не са напълно пригодени да се свиват и да омекотяват стъпките, както задните му крака. Като за начало, те имат прави колене, а движението в ставите на рамото и лакътя не е толкова подчертано, както това в тазобедрените стави и тарзуса отзад. Мускулатурата, управляваща предните крака, също не е толкова изразена и тези мускули са ангажирани с пасивно поддържане на гръдния кош докато движат предните крака напред, за да направят нови стъпки.

Хубав, правилен увеличен тръс

Въпреки това, предните крака не са толкова пасивни, както някой може да си помисли. Когато се изучава обездката и познанието за носещата и изтласкащата способности на задницата, е лесно да се мисли, че предницата не е нищо повече от два „стълба”, които редувайки се поддържат малко от тежестта на тялото отпред. Но в дисциплината прескачане на препятствия, активността на предницата става по-явна.

Предните крака на коня са избутали предницата нагоре дори още преди задните крака да са се приземили, за да се оттласнат

Когато конят започва прескок, е лесно да се смята, че той прави това чрез снижаване на задницата и изтласкване на тялото си нагоре и над препятствието. Но ако конете изобщо можеха да правят това, упражнението леваде щеше да е наистина фасулска работа за тях. Просто не е възможно за задните крайници да дойдат под тялото под такъв ъгъл, че то да бъде избутано над препятствието. Също така, ако го правеха, със сигурност нямаше да имат мощта да изтикат тялото над 180 см скок от такава приклекнала позиция. Ако беше така, защо конете биха намирали пиафето за толкова уморително?

Как мускулите на задницата и гърба работят заедно, погледнато отгоре

Не, конят отблъсква предницата си от земята посредством мускулната сила на раменете и гърдите. Шията също помага малко. На галоп това всъщност се извършва докато задните крака са все още във въздуха, наближавайки земята за оттласкването. Когато те се приземят и започват оттласкването, предницата е вече добре повдигната, така че конят може да се оттласне, без да прикляка надолу.

Задните крайници поемат тежестта от предните крака
Как това става при пиафе е относително просто да се види. Конят движи задните си крака под тялото, свива всички стави за да снижи хълбоците и да ги постави повече под себе си; по този начин поема част от теглото, което иначе е върху предницата. Но събирането не е само при пиафето. То присъства също и при учебния тръс, по-малко при събран тръс и най-малко при работен тръс. Но когато конят не остава на едно място както при пиафето, как се получава това?

Ако гледате кон на свободен тръс откъм задницата му, може да видите как лявата или дясната страна на гърба му се издига нагоре, когато левия или десния заден крак се приземява. Когато например десният заден крак стъпва, дясната страна на гърба му се повдига в сравнение с лявата. Това, което се случва е, че дясната страна на гърба заедно с дясната страна на задницата се опитва да изтегли дясната страна на гърдите и раменете нагоре, над опорната точка на тазобедрената става. Ако гърбът бъде възпрепятстван по някакъв начин (чрез тежестта на ездача или като бъде ограничен отпред), поддържащия ляв преден крак ще трябва да поеме вместо това цялата тежест и конят ще отиде на предницата си.

Задницата и мускул лонгисимус работят като товароподемен кран

Когато това се извършва от двете страни едновременно и всички други мускули сътрудничат, конят може да се повдигне толкова много, че да се изправи на задни крака. Един кон в много добра физическа форма може да прави леваде, което е по-трудно като цяло. Но това също действа в някаква степен и когато конят просто върви в тръс, защото задницата има голям атлетичен потенциал. Когато конят се язди, той има над 55 кг върху мускул лонгисимус и ново равновесие, с което да се справя; конят трябва винаги да използва тази функция, защото в противен случай ще се увреди.

Sara Wyche нарича всички ездови упражнения повдигнати (Sara Wyche – The Horse’s Muscles In Motion), защото те са такива, и защото носенето на ездач е много по-голямо усилие, отколкото някой може да си представи. Ние всички си мислим, че конят е създаден да ни носи, но това не е така. Той трябва да се научи и да укрепне, за да прави това.

Следва продължение…

Автор: Тереза Сандин
Източник: www.sustainabledressage.net
Превод: Д. Христова