Класическата езда е достижима за всеки

Класическата езда е достижима за всеки

Класическата обездка е едновременно елитарна и демократична, в зависимост от кой ъгъл гледате. Важно е да да помните, че не е нужно да сте ездач от ниво Гранд При, за да бъдете класически ездач. Определящият фактор е дали човек язди в съгласие с природните закони и класическите принципи, а това може да бъде извършвано на всяко едно ниво – високо или ниско. Качеството, с което яздите, е много по-важно от това за колко напреднали са упражненията. Всеки, който има някакви познания, ще уважава един почтен класически ездач от първо ниво винаги повече от някой, който се стреми да е ездач в Гранд При, но има всякакви празнини в основното си обучение.
Напредвайки по пътя на класическата обездка, броят на равните вам и превъзхождащите ви намалява. Ако сте достатъчно късметлия да се издигнете до нивото на ездачите от Испанската Ездова Школа в качеството на вашата езда, вие сте станали член на ездовия елит. На това ниво вие сте един от най-добрите ездачи в света. Членовете на този елит се отличават с едно над средното посвещение на познанието как да се язди. Те проливат повече пот и сълзи от другите. В допълнение, те също обикновено са имали достъп до изтъкнати учители в продължение на голям брой години. Тъй като такива учители са малцина и рядко срещани, достъпът до тях е ограничен. Иронично, най-добрите треньори не винаги са оценени от тези, които наистина имат достъп до тях, поради каквито и да е причини. Изглежда, че склонността за висока оценка нараства пропорционално на разстоянието до клинициста (специалиста) – например да трябва да се пътува до плевнята на ученика/студента.
Ездата е във висша степен и демократична също, защото добър седеж, такт, усет и задълбочено разбиране не могат да бъдат купени. Те трябва да бъдат спечелени с труд, заслужени. Обръщали ли сте някога внимание, че ездачите с най-талантливите, най-скъпите коне, често са и най-лошите ездачи? Те са свикнали да могат да си купуват всичко, което пожелаят. Така че, те си купуват скъп кон и скъпа амуниция. Дават го на пансион в скъпа конюшня при скъп треньор. При все това те никога няма да научат каквото и да е, освен ако не се захванат здраво, от все сърце, и техният кон никога няма да научи нещо, освен ако скъпият треньор не е също и добър треньор, какъвто не винаги е случая.
Обратно, някои от най-добрите ездачи не могат да си позволят да купят коне, чийто талант подхожда на тяхното собствено ниво на познания и умения. Тези „бедни“, но отлични ездачи, в такъв случай трябва да яздят всички трудни коне, които никой друг не може да оправи – което ги прави дори още по-добри ездачи. Но тъй като това е една много дискретна, неимпозантна работа, тя не се превръща в слава и успех по същия начин, както при яздене на суперконе с фантастични движения. Без добър кон, дори и най-добрият ездач на света е просто пешеходец. Ето защо някои отлични ездачи са напълно непознати, въпреки че те може да са по-добри от повечето Олимпийски участници, просто защото те никога не са могли да се изтъкнат върху талантлив кон с изключителни ходове. По същата причина, посредствени ездачи понякога са високо надценени, понеже имат достатъчно късмет да яздят коне, които ги правят да изглеждат добри, въпреки техните ограничени умения в ездата.
Може също да сте забелязали, че някои от най-даровитите ученици никога не се издигат над посредствеността в тяхната езда. Успехът идва толкова лесно за тях, че те никога не се стараят достатъчно да се отдадат от все сърце и душа на преследването на класическата обездка. Те засядат на едно място и накрая съвсем спират да яздят. От друга страна, тези ездачи, които желаят най-отчаяно да се научат да яздят, често въобще не са особено надарени. Но тяхното постоянство, упоритост и почти „свръхчовешките“ им усилия се отплащат в течение на годините и десетилетията, особено ако те имат помощта на добър учител. Тези по-малко талантливи ученици след това завършват превъзхождайки много по-талантливите, и някои от тях дори продължават напред, за да станат високо квалифицирани ездачи и учители.
Посвещението или предаността е може би най-важното качество в един ученик. То може да компенсира много други слабости почти по същия начин, както един благоразположен и великодушен нрав може да компенсира много недостатъци в конформацията (структурата) на един кон. Често такива на вид по–малко талантливи ездачи и коне, могат да те изненадат, надминавайки всички очаквания.
Демографското представяне на експертните умения е винаги пирамидално оформено в някакво поле. Има широка основа от начинаещи и малък брой от истински майстори, които съчетават самоотверженост, талант, усет и едно по-висше обучение. Тези майстори, които образуват елита на своето поле, трябва да служат като модел за подражание и като вдъхновение за всеки включен в полето. Всеки, който е сериозен относно придобиването на познания и умения, и реализирането си в това поле, трябва да се стреми според възможностите си, да достигне този елит някой ден. Причината за това е, че колкото по-високо се целим, толкова по-високо ще се изкачим, а животът често ни принуждава да правим компромиси и да постигаме по-малко от това, което сме целили. Дори ако не завършим, яздейки като ездачи в Испанската ездова школа, ние ще станем много по-добри ездачи по този начин, отколкото ако сме се целили ниско още в началото.
Накрая, всичко което можем да направим, е едно искрено усилие да даваме най-доброто от себе си всеки ден, независимо дали на тренировъчно ниво или на ниво Гранд При. Ако правим това, можем да бъдем доволни с постигнатото от нас. Често казвам на моите студенти, че ездачът трябва да води чрез пример, че ние можем да искаме от нашия кон само онова, което ние самите сме склонни и способни да направим. В този случай можем да кажем, че обратното също е вярно. Ние можем да поискаме от нашия кон да направи искрено, добросъвестно усилие, ни повече ни по-малко. Никой не е идеален, така че, логично не можем да очакваме съвършенство от самите себе си или от нашите коне. Но това е именно онова, което „кабинетните” теоретици често правят. Колкото по-малко практически опит и умения в седлото има някой, често толкова по-критичен е той към останалите. Никой не е в безопасност от „кабинетните” експерти. Дори велики ездачи като Podhajsky често се оказват техни мишени. В действителност, те са вероятно в по-голяма степен изложени на риск, тъй като са по-открити, а личната завист е силна подбуда. Podhajsky винаги е затварял устата на всички критици от предните редове, като ги е подканял да се качат на неговия кон, така че той да може да се поучи от тях. Нито един от тях не се е възползвал от предложението му досега.

Превод: Д. Христова
Автор: д-р Томас Ритер