Конните игри от Средния изток

Конните игри от Средния изток

Байга
Байгата е един от най-древните и популярни конни състезания при много тюрски народи ( алтайци, башкири, киргизи, татари, узбекистанци) Това е състезание на пресечен терен с дистанция от 5 до 50км. Важна роля при него играе тактиката и майсторството на ездача. Но най-вече издръжливостта на коня. Байгата води началото си от номадския начин на живот на тези народи, като по този начин са подготвяли конете за предстоящите дълги преходи. В сегашно време вече байгата се провежда на хиподрум. Понякога байгата представлява и вид преследване на ездач, на който в началото му дават преднина.

Аламан байга
Аламан байгата е бягане на пресечена местност с големи разстояния. Участват коне над 3г. Няма единен стандарт за това състезание. В Казакстан използват дестинация от 21 и 31 километра. Рядко се провеждат и състезания на 50 и 100 километра. На тези състезания се разчита само на издръжливостта на конете, затова не се допускат расови коне, а могат да участват само местни породи за районите на Казакстан и Узбекистан. Разновидност на Аламан байга е Кунан байга, в която участват две годишни коне.
Байгата се организара по всякакъв повод, за всеки празник и даже смърт и помен.
По правило ако някой иска да организира байга за свой повод, 20дни по-рано обявява наградата, най-често това е кола, но може да бъде и «ВАЗ» или даже мотор «Урал».
Най-вече байгата е зрелищно мироприятие, отколкото истинско състезание с правила и за съжеление не щадящо конете.
Оптимистите даже се надяват този вид спорт някой ден да попълнят списъка на олимпийските дисциплини. И наистина за съхранението на самобитността на един народ голяма роля играят и неговите игри, спортове и забавления. А можем да кажем, че байгата обединява и трите заедно.
В историята на Казакстан конят винаги е заемал важно място, животът би бил немислим без това животно. Всеки казакстанец до 2-3годишна възраст е трябвало да може да стои добре на кон, а веча на 5-6г всяко момче е трябвало да бъде малко или много джигит. Може би именно заради това за учстие в байга не се допускат професионални жокеи. Могат да участват само истински джигити от 12г нагоре до най-стара възраст.

Най- известните казакстански спортове до този ден са: – байга, аламан-байга, кокпар, каз-куу, аудариспак, тенге-лю.

Кок-пар
Кок-пар — това е най-обичаната игра на хората от средноазиятските републики и Казакстан. Историята й е от дълбока древност, а името означава „сив вълк”. В миналото при тази игра ездачи с коне преследвали истински вълк. Сега вълкът е заменен с коза. В тази игра участват два отбора с по пет ездача и един в резерва. Теренът е с дължина от 400— 500м и ширина 20—30 м. Границите на площадката са обозначени с флагчета и служат и за врати. В центъра се чертае кръг с диаметър от 3 м — мястото където слагат трупа на коза преди началото на играта. По сигнал двата отбора се подреждат един срещу друг на 10метра от кръга. След поздрав на двата отбора започва играта. Целта е да се вдигне козата от земята и да се занесе до своята врата. Побеждава този отбор, който успее да я занесе повече пъти, времето е 15мин. Цель ее — поднять козла с земли и увезти в свои ворота. Но это нелегко, так кап соперники пытаются его вырвать. Побеждает команда, завезшая козла в свои ворота большее число раз. Игра длится 15 мин., в случае ничейного результата дается дополнительное время также 15 мин.

Каз-куу
Каз-куу (догони момичето). Национална конна игра в Казакстан и Киргизия. Участват юноши и девойки ,който се състезават по двойки с полукръвни коне. В първата половина на играта преследват момичето и ако я стигнат- я целуват, а във втората половина обратно. Дистанцията е от 400—500 м. Майсторството им се оценява по петобална скала, като се отзитат: изкуството на управление на коня, художественост (красота) на изпълнение и резкостта на състезанието. Участниците се състезават с национални носии.

Исинди
Исинди – стара грузинска игра, която възпроизвежда бой между две групи войни. Всеки ездач има метално копие- исинди, с дължина от 150см с гумен накрайник. Играта се провежда с две полувремена, като ездача има право само по 1 път да метне своето исинди. Провежда се на площ с дължина от 100—150 м с мека постилка. Нападателят на единия отбор трябва да пресече линията на противниковия отбор и да заметне и уцели нападателя или коня на другия отбор. Побеждава отбора с повече попадения. Ако исиндито уцели човек- 2т, ако уцели кон- 1т. Ако исиндито попадне във вражески ръце+2 точки за противника.

Цхен-бурти
Цхен-бурти — изключително красива и динамична игра, гордостта на грузинския народ. Участват два отбора от по 6 човека: 3 нападатели и 3-ма защитника. Трябва да се вкарат повече голове с гумено топче и специални ракети («човгани»). Всеки ездач може свободно да се движи по цялото поле. Пощадката трябва да е равна, тревна, с дължина от 150—300м и ширина 60—120 м. Играе се по 10мин с 10мин почивка. «Човганите» могат да се използват и на земята и във въздуха- да се хване топчето, да се удори, да се подаде и тн. Ездача трябва умело да управлява коня си, да е бърз, с добри реакции.

Папах-оюну
Папах-оюну — весела конна игра с родина- Айзърбайджан. Всеки ездач се старае да хване забрадката на другия и да запази своята. Играта продължава 15мин.

Човган
Човган — стара айзърбайджанска и таджитска игра. Попадайки в Европа носи името Поло.

Сане, Одириш.
Казашка и Киргизка силова игра на коне. Участват само силни ездачи, които могат добре да се задържат на седлото, над 18г. Лека категория до 65 кг; средна до 80 кг; тежка — над 80 кг. Конете трябва да са със силни крака, свикнали с конната борба.
Побеждава този който повали противника от седлото.

Превод за „В света на конете“ –  Ренета П. Томова
www.taborahorses.com