Манежният тръс

Манежният тръс

Не можете да се научите да седите манежно на кон, който не ви предлага гърба си, за да седнете!
Нито пък ще се научите, водейки война на изтощение – безкрайно карайки на тръс без стремена, като „единствения начин да добиеш добър седеж”. Конят трябва да се носи правилно, за да можете вие да седнете, а вие трябва да поддържате правилна стойка, за да може той да прави това, на първо място.

Когато конят предлага гърба си, седнете – но само за толкова дълго, колкото ви се струва добре и за двама ви. Всеки от вас двамата може да прекъсне цикъла – той, като започне да сваля гърба си (да хлътва); или вие – като изгубите ритъма на крачките му в седалището или в тазобедрените си стави. Веднага щом усетите някакво влошаване от която и да е от страните, започнете да облекчавате, докато конят не ви предложи гърба си отново. В началото може да сядате само в продължение на три крачки, преди да се наложи да облекчите. Работейки така вие повишавате вашата издръжливост (както и тази на коня), без сковаността или напрежението да вземат превес, и доста скоро ще можете да седите в продължение на 6, 10, 20 крачки!

Ученето да седите на манежен тръс е едно от най-трудните неща, защото трябва да откриете за себе си точното мускулно усилие, което изисква това. То не е просто въпрос на отпускане, защото ако направите така, вие просто ще се друсате върху седлото!
Повечето хора се опитват да мислят за седене надолу към коня. За да можете да седите добре на тръс, трябва да оставите коня да дойде нагоре под всяка седалищна кост и да измести таза ви нагоре и напред; другото се усеща като че отивате надолу и назад. Лошата синхронизация с точния момент на тази особена „нагоре-надолу” фаза води до подскачане и друсане. Когато конят достигне върха на своята възходяща фаза, вие трябва съзнателно да помислите за връщането в низходяща посока заедно със седлото. Ако чакате на гравитацията, ще стане твърде късно! Както аз казвам, трябва да позволите това да се случи, но в същото време да съчетавате движението напред на коня с вашето собствено.

Вие трябва да влагате това движение напред с всяка крачка в двутактов ритъм. Проблемът възниква когато забравите да слезете надолу със седлото, с редуващи се седалищни кости. Опитването да „седите неподвижно” ще доведе накрая да неизбежното пляскане върху седлото. Имате нужда от гъвкави мускули около тазобедрените стави и в поясната част на гърба си; трябва да можете да съкращавате и отпускате тези мускули по желание. В допълнение, нужно е да поддържате тялото си чрез мускулите в средния му отдел, така че да можете да седите балансирано върху седалищните кости, с тазобедрени стави на една линия с раменете. Само от тази класическа позиция по вертикалата, с гръбнак в неутрално положение, вашето тяло ще може да абсорбира правилно движенията посредством тазобедрените стави и гръбнака.

Онези ездачи, които поклащат глава на всяка стъпка, обикновено седят върху задната част на седалището си, с повдигнати колене и стегнати тазобедрени стави. „Сътресението” не се абсорбира и се проявява в крайниците под формата на грозно кимане и/или подскачащи ръце, и кореми подхвърляни като при кючек.
Мислете за това тялото ви да образува главна буква „D“, което е нормата, а не ужасното обърнато „C“. Вашият гръб е задната страна на буквата D (без да се стягате обаче), а предната ви линия се издава леко напред, за да формира заоблената предна част. Формата „C“, която виждаме толкова често, е резултат от това, че ездачът се опитва да абсорбира движението с тяло свито навътре – което е грозно и неефективно.

Ако сте някой, който се „подрусва” на манежен тръс и галоп, вие може по невнимание да използвате ръцете си, за да ви задържат „към коня”. Това е един от изразите, които просто се подмятат наоколо – за мен това създава впечатлението, че конят командва, а вие го следвате. Мислете по-скоро за водене на коня чрез вашия център (не да искате да застанете начело); вие искате да синхронизирате движенията си, така че сте заедно.

Същите принципи важат и за галопа. Отдайте вашите тазобедрени стави на коня, позволете му да ги движи. Няма абсолютно никаква нужда да тикате, избутвате, триете или карате по някакъв начин. Движението на коня ще извърши всичко необходимо за отварянето и затварянето на ставите и за движението на таза ви. Ако се опитвате да „седите неподвижно”, ще попречите задните крака на коня да се движат свободно. Горната част на тялото ви остава гъвкаво изправена (без загребващо движение с раменете), поддържайки външния ефект на буквата „D“.
Може да ви помогне да си представяте, че седите високо – по-високо – най-високо, когато движението на галопната крачка изтиква седалището ви напред. Това ще включва отново ангажиране на онези мускули в средния участък на тялото ви (тазови и поясни) в ритъма на крачките, за да стабилизират тялото, докато таза и тазобедрените стави се синхронизират с коня.

Една прекрасна аналогия за галопа и манежния тръс е да си представите какво се случва, когато тупкате с ръка топка на земята. Когато топката се издига над земята, вие повдигате ръката си заедно с нея, докато тя достигне най-горната част на своето възходящо движение, и чак след това започвате да я избутвате надолу отново. Посрещането й докато топката все още отива нагоре, причинява сблъскване.

ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С МАНЕЖНИЯ ТРЪС

Най-често искания съвет, за който ме питат по и-мейла, е как да се научим да седим на манежен тръс. Доскоро отговарях чрез съветите за „Помощите с тежестта” и „Манежният тръс” (поместени на сайта), и въпреки че те са помогнали на мнозина за правилната посока, чувствах, че нещо все още липсва. Един от въпросите, които винаги се налага да задавам, е:
Стремената ви с правилната дължина ли са? Твърде късите или твърде дългите стремена имат пагубен ефект върху способността на ездача да седи на коня. Колко ездачи познавате (и не сте ли един от тях), които казват, че седят на тръс много по-добре когато яздят без стремена, отколкото с тях?
Ако стремената са твърде къси, коленете и глезените ви ще бъдат твърде свити; ако пък са много дълги, няма да имате никаква отстъпка, за да могат коленете и глезените да се сгъват при движението.

Как да намерим правилната дължина на стремената?
Седнете на седлото с крака, извадени от стремената и им позволете да провиснат от тазобедрените стави, така че да се обвият меко около коня. Сега почукнете стъпалото (респ. крака си) срещу стремето. Къде ви допира основата на стремето? Основно правило при обездката е, че то трябва да ви чукне по кокалчето на глезена. Ако не можете да постигнете точно съответствие с кокалчето на глезена, по-добре да съгрешите леко, оставяйки стременниците малко по-къси. Това ви дава по-добър контрол и ще даде възможност да започнете правилно процеса на разтягане от тазобедрените стави. То също ви дава възможност да изпробвате равновесието си, като заемете позицията от изправената фаза на облекчаването (за време по-дълго от един момент).
С времето краката ви ще стават „по-дълги”, тъй като тазобедрените стави стават по-еластични и вероятно ще трябва да удължите стремената си с 1-2 дупки. Макар крака ви да е „по-дълъг”, правилото за кокалчето на глезена пак си важи.

“Облекченият ми тръс е добър, но не мога да седя на манежен тръс.”
Много ездачи, които имат проблеми с манежния тръс често казват това, но на мен ми е чудно. Всеки може да изрецитира максимата, че рамо, ТЗБС и пета трябва да бъдат на една линия, но по-простото обяснение, е че тялото трябва да бъде в равновесие. За да бъдат в равновесие, ездачите трябва да имат седалище/тяло, балансирано над стъпалата им. Като се почне от ездача по обездка, та до жокеят в надбягванията, има само един седеж – правилно балансираният!

За да разберете дали механиката на облекченият ви тръс е наистина на място, следващият етап е да проверите дали можете да останете в изправената фаза на облекчаването (известно още като двуточков седеж), без да се стискате с крака или да използвате поводите (устата на коня!), за да запазите равновесие. Ако установите, че се накланяте напред или падате назад, и откриете, че трябва да местите краката си, за да можете да стоите независимо, това означава, че те от самото начало не са били на правилното място. Уверете се, когато наистина ги движите, че се преместват назад от тазобедрените стави – така тежестта ви е добре разпределена. Преместването само на подбедрицата от коляното няма да има ефект.

Когато можете да оставате в изправената фаза на облекчаването толкова дълго колкото искате и това в действителност не изисква усилия, тъй като се извършва с тяло намиращо се в равновесие, опитайте тези упражнения, за да разберете къде точно е центърът ви на гравитация (тежест):
Изправете се върху пръстите и оставете петите да се отпуснат надолу. Преднамерено се стискайте с коленете, бедрата и задната част на подбедриците, за да почувствате какъв „повдигащ” ефект има това върху центъра на тежестта ви. Твърде високия център на гравитация ви кара да нарушавате равновесието на коня – резултат, който мнозина наричат „съпротиви” (резистентност).
Може също да се изненадате да откриете, че това не е директно движение нагоре и надолу, а е повече като търкалящо се нагоре и напред движение с таза, без усещане за натиск върху стремената или повдигане на гръдния кош. Вашата предна и задна част трябва да имат една и съща дължина, т.е. гърдите и задните части не бива да стърчат, нито кръста ви да се заобля или хлътва.

Синхронизиране на движението
Следващият етап е да се научите да синхронизирате движението на седалището си с това на конския гръб. Тук е мястото, където се включват гъвкавите тазобедрени стави. Стегнатостта в ТЗБС е една от най-големите трудности за преодоляване от ездача. Вашите тазобедрени стави трябва да станат част от коня, движейки се като въртящи се назад педали на велосипед – единият нагоре, другият надолу. Когато отидох на няколко освежаващи уроци за седеж на корда, ми беше казано да подчертая истинското повдигане и спускане на коляното (на тръс), за да си внуша усещането за това какво се случва. Може да опитате това на ходом, но ще бъде много по-бавно повдигане и спускане. Веднъж като разпознаете усещането, може да оставите коня да свърши истинската работа – не се опитвайте, както правят мнозина, да свършите работата вместо него.

На ходом конят движи седалището на ездача нагоре и напред (да, отива „нагоре – напред”, преди да се понесе назад – мислете за това!) от едната страна, а след това нагоре и напред от другата. Така че правилното усещане в хълбока (ТЗБС) на ездача е сякаш бива повдигнат нагоре и придвижен напред. Това става когато хълбокът на коня минава над приземения заден крак. Когато седалището ви стигне до края на фазата на движение назад, то ще усети леко снижаване. Това е, когато задния крак на коня от тази страна се повдига от земята, и е правилния момент за прилагане на подкарваща помощ (фиг. 1).

Когато се отпускате в тазобедрените стави, трябва да отпуснете също и кръста, за да позволите тежестта ви да слезе надолу до седалището. Може да откриете, че тежестта остава блокирана в областта на кръста ви, защото се опитвате да седите неподвижно. Това също задържа центъра на тежестта твърде високо. Внимавайте да поддържате добра опора на тялото по време на това отпускане – без да допускате прегърбване или извиване. Може в началото да се нуждаете от компетентен инструктор, който да ви покаже начина, но веднъж щом усещането за опора, с крака отпуснати от тазобедрените стави и ръце отпуснати от раменните стави, се е запечатало у вас, ще можете сами да го намирате доста лесно.

На облекчен тръс
Помните ли упражнението в изправената фаза на облекчения тръс? Как това не е само движение нагоре и надолу, а по-скоро е като търкаляне напред над предния лък? Това е усещането, което трябва да се има при облекчен тръс. Отново конят върши работата, а вие се синхронизирате с него. Може да повлияете на муден кон да стъпва по-живо като вложите повече „сексапил” в таза когато ставате, и обратното – можете да задържите разгорещен кон, като забавяте повдигането и отпускането надолу на таза.

За да дадем подкарваща напред помощ, това трябва да е синхронизирано с момента, когато вътрешният заден крак се отделя от земята. На тръс това всъщност става когато ездачът се повдига от седлото за да облекчи, а не когато е седнал (както често се смята). Когато се изправяте, вие позволявате тежестта ви да се спусне надолу през подбедрицата (това дава леко снижаване на петата), което помага за яснотата на помощта.

Фиг. 2. Движение с конския ход на тръс докато сте в изправено положение

Ето, че най-накрая сме на фазата с манежния тръс!
За външни наблюдатели тази част може да изглежда малко блудкава и да се почувствате малко глупаво, но не забравяйте, че усвоявате ново умение – а това си иска упражняване!
И така, ето ви, изправени на стремената, отивайки наляво/надясно с движението на коня; всичко, което трябва да правите сега, е да свиете колене, да седнете и въпреки това да запазите това усещане за движение от едната на другата страна. Ако това не се превърне в чудесен манежен тръс, може да са се объркали три неща:
1. Не сте дали раменете достатъчно назад, за да бъдат над основата на опора (може би прегърбвате раменете и позволявате средния участък на тялото да остава твърде отпуснат).
2. Може да стягате кръста си в очакване на тръсовото движение. Позволете тази тежест да се спусне към петите ви, през едно поддържано туловище.
3. Може по невнимание да сте започнали да се стискате с коленете и/или бедрата, за да компенсирате за тяло, което е извън вертикалата.

Един страхотен начин да поработите върху всичко, за което става въпрос в тази статия, е упражнението „7-7-7”: на тръс яздете седем крачки на облекчен тръс, седем крачки на двуточков седеж и седем крачки манежен тръс.

Превод: Д. Христова
Автор: Сю Морис
Източник: www.classicaldressage.co.uk