Маратон „Човек срещу кон“

Маратонът Човек срещу кон, макар технически да не покрива нужната за маратон дистанция, е годишно състезание с дължина 35км, при което бегач се състезава срещу ездач. Провежда се всеки Юни в градчето Лануртид Уелс.

Състезанието започва през 1980г., когато местният земевладелец Гордън Грийн дочул разговор между двама мъже в неговия бар, които обсъждали как на дълги разстояния човекът може да се съревновава с коня. Грийн предложил да реши спора, като изпробват теорията на практика и организирал първото събитие.

Година по-късно в състезанието се включила и първата жена – Ан Кинг. През 1982г. пък трасето било леко изменено, за да даде по-добри шансове за съревнование между състезателите. То било скъсено на 35км, което е по-късо от традиционния маратон, но пък за сметка на това преминавало през по-труден терен. През 1985г. било разрешено и на колоездачите да участват, като шампионката на САЩ по колоездене губи с малка разлика от първия кон. През 1989г. британецът Тим Гулд успява да победи с разлика от три минути – това е първият път, когато кон е победен от човек.

През 2004г. 25-то състезание е спечелено от Хъв Лоб за 2 часа, 5 минути и 19 секунди. Тогава за първи път човек успява да спечели състезанието пеша. Лоб взема наградата от 25 000 лири . Същата година е отбелязан и рекорд за най-много участници – цели 500 бегачи и 40 коня.

През 2009г. около състезанието се вдига шум, когато организаторите приспадат времето прекарано във вет постовете от общото време на конете. Това дало на конете смазваща преднина от 8 минути, вместо да ги забави с 2 минути. Макар организаторите през въпросната година да са твърдели, че това се е случвало всеки път, всъщност през предишните години не е било така. След ясно изразеното недоволство на участниците, в крайна сметка правилата са върнати по старо му през 2010г. Тогава Хагай Чепквони поставя нов рекорд, но е победен от коня с десет минути.

Сега в състезанието участват максимум 50 коня, което го превръща в кандидат за „най-голямото конно състезание в света”.

Превод за „В света на конете“:  И. Иванов