Мислещият ездач

МИСЛЕЩИЯТ ЕЗДАЧ – от д-р Томас Ритер

297194Пруският кавалерийски офицер и автор на книги Ото фон Монтетон е написал през 1877г.: „След като тренирах един кавалерийски кон в продължение на 5 години по време на служебните си задължения, който накрая вървеше толкова добре, че не съм възсядал по-добре обязден кон в продължение на десет години, стигнах до осъзнаването, че ако трябваше да тренирам същият кон отново, щях да го направя съвсем различно, защото с яснотата на по-късната преценка вие виждате всички отклонения, по които сте поели временно. Колкото повече човек напредва, толкова повече осъзнава колко малко знае”. Това е мнение, с което повечето треньори вероятно са запознати, защото мислещият ездач се учи от всеки кон и от всяка езда.

Ние се учим, като следим много внимателно реакциите на коня към нашите действия (както преднамерени, така и неволни), като разсъждаваме върху тях, вадим си заключения, съставяме си „работна хипотеза” за това къде се корени даден проблем и след това я изпробваме чрез изпълняване на определени упражнения и последователност на помощите, насочени към проблема, който сме идентифицирали. Като резултат, конят или ще стане по-добре, или по-зле, и нашият цикъл на наблюдение, диагностициране и намиране на средство започва отново. По този начин ние се учим по пътя на пробата и грешката (понякога май предимно чрез грешките), тъй като един кон винаги се опитва да ни каже как трябва да бъде язден. Предизвикателството лежи в правилното интерпретиране на това, което конят се опитва да ни съобщи.

Един добър пример, който вероятно всеки ездач е изпитал – особено през ранните фази на своето обучение, са моментите, когато конят внезапно се обръща, особено по време на преходите (от един ход на друг). Отначало, това изглежда сякаш се случва без някаква причина. Но същата грешка обикновено продължава да се случва при същите обстоятелства, или на същото място в манежа, което предоставя на ездача обширна възможност за наблюдение. Въпросът, който човек трябва да си зададе, е: „Какво направих, за да породя това?” Ако търсим достатъчно внимателно, винаги ще открием нещо, което се е променило в нашето тяло. Един много обичаен сценарий е, когато ездачът губи мускулен тонус в коремните и гръбните си мускули, накланя се малко напред (с което избутва конят върху предницата му), стяга се в тазобедрените стави и започва да се стиска с ръце (с което блокира гърба и задните крака на коня). След като установим нашето участие в настъпилата грешка, ще можем да започнем да я предотвратяваме следващия път, когато яздим същия преход или преминаваме същия участък от манежа. Други, често срещани причини за обръщане (инверсия), са леката промяна в темпа или в подравняването на хълбоците и рамената на коня. Някои коне са толкова чувствителни към това, че ако рамото се изнесе дори само на част от инча встрани, конят се обръща.

Ето защо, една от най-важните задачи на ездача е да обръща най-щателно внимание на своя кон, на всяка стъпка по пътя, и да разсъждава върху всяка тренировка след това, за да установи какво е минало добре, какво не се е получило, кое трябва да бъде видоизменено или изоставено, и кое може да бъде продължавано и надграждано.
Като продължаваме да действаме по този начин, конят става наш учител и ни дава възможност за едно по-дълбоко и изтънчено разбиране на неговото съзнание и душа. Нашите учители – хора, ни дават разбирането за психологията на коня и принципите на гимнастициране (това, което обездката винаги трябва да бъде). Те също ни показват как да се справяме с различни затруднения, така както изникват в уроците, и ни преподават практическите и техническите средства/инструменти, от които се нуждаем за да разрешаваме проблемите. Тези инструменти са правилният балансиран, гъвкав и свързан, но независим седеж, а също и оркестърът от помощи, схемите на манежа, различните движения и най-важното – разсъждаването. Способността за разсъждаване винаги е била считана за толкова важна при обучението на военни коне и на такива за висша езда, че фелдмаршал фон Холбайн, тогава директор на Испанската школа по езда във Виена, е написал в Директиви за училището през 1898 г., че „ездачът трябва не само да може да язди, но също и да мисли, тъй като само един мислещ ездач може да достигне своята цел с максимална деликатност към коня, за относително кратко време.”

1763619Посредством наблюдение и размишление ние научаваме безброй уроци – някои от техническо естество, други психологически, а някои почти духовни. Научаваме толкова много за себе си по този път, колкото и за своите коне, и за Обездката като цяло. Със задълбочаване на нашето разбиране, ние осъзнаваме, че във всички различни понятия (като лекота, контакт с повода, изправеност, равновесие, гъвкавост, импулс, събиране и т.н.) винаги има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Достигаме до все по-дълбоко вникване в сложността и общата взаимозависимост на всички тези аспекти от тренировъчния процес. Също така, започваме да осъзнаваме колко тясно свързани са всички мускули в тялото на коня. Ако задтилъка или шията на коня са стегнати (блокирани) например, мускулите на гърба, корема и хълбоците му не могат да работят правилно и конят може да откаже да върви напред от крака. Конят, следователно, ще излезе пред крака само след като задтилъка е бил отблокиран посредством определени сгъвания – било от земята при спряло положение, или от гърба на коня (на място или в движение). Тези сгъвания са били упражнявани всеки ден в кавалерията. Обратно, сковаността в задтилъка често е поддържана от заден крак от същата страна, който се опъва срещу земята, и задтилъкът няма да стане отстъпчив докато хълбокът не стане гъвкав и подвижен, чрез определени упражнения със странично пристъпване – като завъртане около предницата в движение, пълно пристъпване или рамо-вътре. Така че, гърбът и задните крака не могат да се движат ритмично, живо и да работят правилно, докато „вратата или входът към гръбнака” (както старите майстори са наричали задтилъка) не бъде огъвкавен, а задтилъка няма се отпусне напълно, докато хълбоците не са гъвкави и свободно подвижни. С други думи, ръката може да усеща съпротивите в хълбоците и коремните мускули, а седалището и краката могат да усещат съпротивите в задтилъка и шията.

Един пример, който е толкова чест, че го виждам всеки ден е кон, който се сгъва обратно в ъглите и при други завивания/обръщания. Причината за това е, че конят се накланя към вътрешното си рамо (често предизвикано от небалансиран ездач, който самият се накланя към вътрешната страна). Това кара конят да търси пети крак във вътрешната ръка на ездача. Би било кардинална грешка да се опитваме да направим коня лек на вътрешния повод чрез сгъване или по-лошо – теглене и силно дърпане на вътрешния повод. Конят не може да се сгъне навътре докато тежестта му не е разпределена равномерно върху четирите му крака, което означава в този случай, че излишната тежест трябва да бъде отнета от вътрешното рамо и да бъде пренесена към външната двойка крака, особено външния заден крак. Веднага щом тялото на коня е вертикално и равновесието е установено, гръбнакът може да се огъне. Преместването на тежестта може да бъде постигнато чрез разширяване на завоя – от вътрешния крак (на ездача) с малко опора от вътрешния повод и преместване тежестта на ездача временно към външната страна, докато конят бъде уравновесен отново.

Като резултат от тези наблюдения и опит, ние се учим да различаваме явленията на повърхността от скритите причини и да вървим право към сърцевината на проблема, изтръгвайки го от корен, вместо да губим време и усилия да се занимаваме с повърхностните, външните симптоми.

В моята собствена езда, най-големите открития все са били пряк резултат от въвеждането на системата на обучение на бившия главен ездач на Испанската ездова школа във Виена – Карл Миколка. Тази система съдържа диагностични и терапевтични средства за нарастване на всички мускулни групи в тялото на коня. Тя позволява на ездача да разбере точно кои мускули работят правилно и пропускат помощите, и кои резистират на помощите и прекъсват енергийния поток. Тя също така осигурява на ездача упражнения, които могат да разпръснат всяко блокиране, където и да е в тялото на коня, и които могат да затворят всяко изтичане на енергия, което е било отворено, напр. чрез фалшиво сгъване (надлъжно сгъване зад третия шиен прешлен, или странично фалшиво сгъване при основата на шията, което прекъсва връзката между шията и раменете). Това позволява на ездача да процедира по един систематичен научен начин в уравновесяването, изправянето, огъвкавяването и укрепването на конското тяло, като в същото време развива разбирането на коня за онова, което се иска от него.

Често ми се иска да можех да се върна назад във времето и да започна отначало с конете, които съм яздил преди да стана един от учениците на Карл Миколка, защото сега щях да мога да избегна много от грешките, които съм правил тогава и бих напредвал много по-бързо и гладко, благодарение на методологията на трениране, на която той ме научи.
–––––––––––-
The Thinking Rider – by Dr. Thomas Ritter
©2006 All Rights Reserved

Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg