Помощите с крака

Да разберем помощите с крака – от Фейт Мередит

rodeo-flying-feet-dust-webЕздачите комуникират с конете си, използвайки разбираеми за конете натиск и движения, наречени от нас помощи. „Естествените“ помощи включват ръцете (поводите), тялото (тежест) и краката. Ездачите използват „кръг от помощи“, за да съставят комбинация от натиски, с които искат от коня да изпълни определен ход, ритъм, темпо, посока или друго подобно нещо.

Въпреки, че ездачите не използват една естествена помощ, като напълно изключват другите, ако поговорим отделно за помощите с крака, това може да помогне на ездачите да узнаят различните варианти за прилагане на тези помощи и как тези различни вариатни влияят на коня. Натиска с десния крак на ездача влияе на задния десен крак на коня, докато натиска с левия крак на ездача влияе на задния ляв крак на коня. Основните влияния с крака са:
1) Кракът се използва – подават се импулси
2) Кракът се използва – задържа се (продължителен натиск), или
3) Кракът не се използва.

С използването на крака за подаване на импулси се иска от коня движение и енергия. При задържането (продължителния натиск) се изисква конят да задържи или да поддържа дадена форма, посока или ход. Когато кракът не се използва, няма натиск с крака от тази страна.

Основните влияния са далеч по-разграничени, когато се прилагат помощи с крака:
1) Едностранно – единия крак подава импулси, другия задържа
2) Двустранно – и двата крака подават импулси, или
3) Променливо – натиска с крака се променя от крачка на крачка.

Умението за промяна на натиска е една от основните разлики между помощта и подсещането. В зависимост от това дали кракът се използва за подаване на импулси, или за задържане, степента на неговия натиск може да варира. Когато учим начинаещи ездачи, ние използваме малки снимки, като средство, с което да обясним, кои комбинации от помощи използват ездачите за изпълнението на дадено движение. Истината е, че тези видими рецепти дават само ограничена информация, защото не могат да илюстрират променливостта.
Нашите млади коне получават стабилна основна подготовка, докато не развият напълно разбирането за различните видове притискане и как трябва да реагират на тях. Когато започнем да ги обяздваме, първата им езда се провежда в малък манеж, който ограничава възможността им да се движат прекалено бързо. Ездачите отпускат поводите и изчакват, за да видят какво ще понечи да направи коня. В зависимост от личността на коня, той може да се отдалечи от мястото за оседлаване, вървейки бавно и полека, може да започне да върви в тръс, или дори да профучи на галоп. Когато конят се помръдне, ездачът леко прибавя правилните помощи чрез крака и тежест, в зависимост от това какво е направило животното. Постепенно, конят започва да прави връзката между чувството на специален вид притискания и определен ход. И малко по малко, треньорът вкарва и помощите чрез поводите, за да завърши кръга от помощи.
Колкото повече нараства разбирането на коня спрямо използването на помощи, толкова променливото притискане с крака позволява усъвършенстване на връзката между кон и ездач. Например, ездач в обездката може да поиска от коня забързан тръс (working trot, не съм сигурна дали е правилен превода), среден тръс, събран тръс, разтегнат тръс. В зависимост от това какъв тръс иска, ездача трябва да прави повече, от това само да подкарва коня двустранно (и с двата си крака). Дали ездача използва правилната степен на натиск? Дали използва правилната степен на подаване на импулси или задържане, на всеки крак? Отговора на коня е в първоначалната проверка за резултати на ездача. Степента на натиск, която ездачът използва ще зависи от нивото на обучение на коня, личността му и физическата му чувствителност. Крайната цел на ездача трябва да бъде, да може да комуникира с коня си, с възможно най-леките помощи, които да са невидими за тези, които го наблюдават.
Ездачът може да променя както подаването на импулси, така и задържането (продължителния натиск), в зависимост от това, какво иска коня да направи в определен момент. Например, ако коня започне да „тича“ из манежа, забързвайки стъпките си, вместо да ги забавя, ездачът може да увеличи малко продължителността на импулсите, които подава, за да намали ритъма на коня, вместо да продължава да подава импулси с темпото, с което коня се движи.
Всеки път, когато ездачът използва помощи, е важно да остави място на коня да се освободи от енергията, която се е появила от подадените с крака импулси. Например, когато левият крак се притисне към коня, ездачът повишава натиска от левия крак и кара коня да се отдръпне от този натиск. Десния (външен) крак на ездача е назад и задържа, като предлага място на коня надясно. Конят повдига левия си заден крак и го премества нагоре и напред, вместо само напред.
Външния повод (десния) възспира движението на коня напред и леко го отклонява напред и настрани, като също поддържа тялото на коня изправено.
Някои ездачи се объркват, за това, дали трябва да оказват натиск с крака си на опаса, зад опаса, или много зад опаса. Идеално, ездачът трябва да подава импулси с крака си точно зад опаса, но структурата на някои коне и дължината на краката на някои ездачи правят това доста трудно. Най-важното нещо е, че вътрешната част на прасеца на ездача, трябва да може да се допира до страната на коня. Ездачът трябва да мисли за протягане на крака си надолу и около страната на коня. Не трябва да има никакво вкопчване или напрежение. Ездачът трябва да има правилна стойка (таз и рамене на една линия), за да може да контролира позицията на прасците си. Основната позиция на ездача е по-важна, отколкото къде точно кракът му попада върху коня. Идеално, отвесна линия спусната от ухото на ездача, би минавала през бедрото и глезена му. Критичното нещо е, че той трябва да поддържа правилната позиция на бедрата си, за да може да подава помощите с крака, с вътрешната страна на прасеца, а не със задната му част. Бедрата трябва да са прилепнали гладко към седлото. За да подава правилно помощи с краката си, ездачът трябва да не се стиска с бедрата или колената си. Стискането с бедра или колена, блокира тазобедрената става. Тазобедрената става е абсорбатора на клатушканията на ездача. Ако ездачът блокира тазобедрената си става, той не може да следва движението на коня, и следователно не може да прилага помощи с крака ефективно. Горната част на тялото, или торса трябва да останат стабилни, за да може и прасеца да остане стабилен. Ако ездачът трябва да се мърда, за да приложи помощи с краката си, това движение ще наруши баланса му и подадените сигнали чрез крака, няма да са ясни за коня.
Помощите с крака са едни от естествените помощи, които ние ползваме, за да общуваме с конете си. „Кръгът от помощи“, който ние създаваме с конете, много прилича на изреченията, които ние формираме от отделни думи, за да разговаряме с приятели. Когато ездачът успее да развие независим седеж и конят научи значението на различните възможни помощни натиски, тогава те ще могат заедно да пишат поезия, чрез движение.

–––––––––––––––––––––––––––

© 2001-2008 Meredith Manor International Equestrian Centre. All rights reserved.

Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg