Истинска събраност на коня – Част 4. Повдигане основата на шията на коня

Повдигане основата на шията на коня

Д-р Деб Бенет:
Когато един кон се заобля нагоре, това е първия етап (или най-малката степен) на събирането – от където то започва, и това винаги е продукт преди всичко на свиването на хълбоците. … „Събирането продължава, когато свиването на хълбоците кара коня да извие дъгообразно гърба си”, и „Събирането е завършено, когато конят повдигне основата на шията си”.

Кон, ясно повдигащ основата на шията, при разтягане напред и надолу

Д-р Деб Бенет казва: „Събирането започва с подгъване на крупата и завършва с повдигане основата на шията“, и се придържа към тази идея. И това е абсолютно вярно, въпреки че много хора го възприемат погрешно и казват, че то има общо с позицията на главата или вероятно със степента на сгъване в хълбоците. Някои си мислят, че шията на коня трябва да се скъси при събирането – което е точно обратното на онова, което казва д-р Бенет.

Заобляне нагоре и навън, с повдигане основата на шията

Повечето ездачи смятат, че ролята на поводите е да управляват и да поставят главата на коня по определен начин. Те обикновено говорят открито за частта с управлението, но поставянето на главата е нещо което правят, а се преструват, че не го правят. Предполагам, те мислят, че всички ездачи нагласят главата на коня с поводите и това е доста близо до истината, за съжаление. Но ако сте проучвали конската анатомия достатъчно внимателно и сте имали късмета да яздите с някого, който е по-запознат, и следователно сте имали възможността да свържете нещата, вие ще знаете, че те стоят по-различно.

Преди всичко, може да управлявате с поводите като главна помощ само много млад и неопитен кон, или евентуално такъв, който се движи много бързо по труден терен. Но дори и тогава, пак ще е трудно. За да сме честни, даже и най-непретенциозно тренирания в обездката кон ще се отклони от активния повод (външния) към свободния повод (вътрешния). Конят ще завие от помощите с тежестта и краката, а не като бъде теглен наляво или надясно. После, изтеглянето на носа към гръдния кош, шията или коленете му, никога няма да направи коня събран. Това би било като да съдите колко бързо върви една кола по количеството изгорели газове, което създава. Има някаква връзка, но всичко си зависи. Може да натискате съединителя и да форсирате двигателя на място, а може и да се спуснете надолу по инерция, с изключен двигател (освен ако не сте с автоматични скорости). Но стига толкова за колите.

Ако вашият кон работи правилно, той ще е отпуснал задтилъка, за да свали носа вертикално или леко пред отвеса. Това е така, защото той ще е повдигнал основата на шията си, за да я удължи и така да отпусне съкратената горна линия. И носът му се спуска надолу. Веднага щом човек принуди коня да съкрати мускулите по долната страна (на шията) за да изтегли брадичка към гърдите си, гръбначният стълб се „пречупва” и увеличава прекомерно S-формата. Това избутва основата на шията навън и гърдите на коня потъват между предните му крака.

Това може да е много подвеждащо, понеже напрежението, което се създава около раменете и основата на шията, прави коня да се усеща като „напомпан” отпред. Това кара хората да си мислят, че конят е събран и повдигнат в предната част, когато в действителност той е паднал надолу между краката си и е напрегнат. Тази интерпретация на това усещане, че конят е „събран”, наистина показва колко малко опит имат с истинската събраност тези ездачи.

Нормална стойка – основата на шията е хлътнала

Нормална стойка на главата
Нормална стойка е това, което е показано на картинката (по-горе). Дългите мускули от холката до тила (в червено) задържат по-голямата част от тежестта на главата и шията. Те работят, за да държат главата нагоре и носа навън. Гръбначният стълб е провиснал по средата. Мускулите, поддържащи основата на шията (в розово), са отпуснати и позволяват на гръбначния стълб да хлътне надолу. Това е естествено, и дали конят има голямо подшийно изпъкване и не дотам хармонична линия на шията, е повече въпрос на това какво правят мускулите в своето релаксирано състояние – т.е. зависи от техния тонус. Колкото по-силни, по-къси, по-гъвкави и еластични са мускулите, държащи основата на шията нагоре (mm. serratus/longissimus cervicis/spinalis), толкова по-хубаво изглежда коня, дори и когато е застанал неподвижно.

Заоблена стойка

Заоблена стойка – основата на шията се повдига

При заоблената стойка на главата, конят е променил усилията си, от това просто да държи главата нагоре и навън, към заобляне на шията си. Тази дъга започва от мускулите (тук в червено), активно повдигащи основата на шията (serratus/longissimus cervicis/spinalis); а дългите мускули вървящи от холката към тила (в розово) се отпускат малко, за да позволят носа да се спусне надолу към отвеса. Така че, действието е при холката и основата на шията, а не в тила или по горната линия на шията. Макар че, точно тук най-често стават грешките. Хората не знаят факта, който описах по-горе, и честно казано, не ги виня. Едва ли го има в някои книги, с изключение на основаните на опита френски книги на Де Карпентри или Бодан, и по-късно на ветеринарния хирург Удо Бюргер („The Way To Natural Horsemanship“). Повечето дискусии върху събраността и заоблянето, които засягат истинското преместване на тежестта, разглеждат това или като скъсяване контра-теглото на шията за да се прехвърли тежестта, или че заоблянето (често прекалено) в предния край ще се предаде през гърба (или корема!) и ще продължи заоблянето отзад. Това не е целта на помощите с поводите. То дори не е желателно, като някакъв магически ефект на другите помощи. Не това трябва да се случва!

Отиващ над повода кон, с издадени навън мускули по долната страна на шията

Познавам много ездачи (особено такива претендиращи, че са класически), които казват, че поводите не трябва да правят абсолютно нищо. Просто държите спокойна еластична ръка и конят ще застане на повода, рано или късно. В повечето случаи – късно. Също така, познавам мнозина, които изглежда имат „синдрома на чуждата ръка” – изразяващ се в това, че тотално не осъзнават какво правят ръцете им. Те „пилят”, дърпат и джаскат, и го правят подсъзнателно.

После, разбира се, има и такива, които наистина не правят абсолютно нищо с ръцете си. Повечето от тях имат коне, които с години обикалят из манежа с изпъкнали подшийни мускули като предната част на лодка, с носа като най-висока точка и хронично върху предницата си. „Нужно е време“, казват те. „Не искам да насилвам нищо.“ Но обратно на убеждението им, това не е добре! Ще си позволя да обясня…

Дъгообразно извиване и снижаване, повдигане основата на шията

Конят няма представа, че ще остане здрав по-дълго време и ще носи ездача по-удобно, ако го носи с по-добра стойка. Всичко, което конят знае, е че има неудобен товар на гърба си и е извън равновесие. Той прави каквото може, за да се справи с това. Снижаването на гърба и напрягането на главата нагоре е инстинктивна реакция към тази ситуация. Ездачът иска от коня да подлага повече под себе си, иска от него да използва коремните мускули, за да държи гърба нагоре; но всичко това просто „избягва” през предния край, където шията е хлътнала и предницата пада между предните крака. Ето тук ние трябва да помогнем на коня, а не да го принуждаваме да разреши този пъзел по най-добрия начин, който може. Ние трябва да му кажем да повдигне основата на шията си.

Напълно извита навън и надолу – телескопирана шия

Когато конят оставя гърдите му да потъват между предните крака, той вирва нос и стяга челюсти. Той е напрегнат. Ако искаме да обърнем този порочен кръг, може да стоим на земята и да го смушкваме в основата на шията, за да видим дали ще я повдигне. Обзалагам се, че няма да го направи, а по-скоро ще се отдръпне. Друго нещо, което може да направите, е да поискате от коня да отпусне челюстта си, което на свой ред ще отпусне донякъде мускулите по горната линия, и като стъпва под себе си повече със задните крака, има голям шанс той да започне да използва повдигачите на шията си (mm.serratus/longissimus cervicis/spinalis). Може би ще свали главата си малко и със сигурност ще отпусне надолу носа от задтилъка.

следва продължение…

Източник: www.sustainabledressage.net
Превод: Д. Христова