Ролкюр при ездата – Част 11

Rollkur (Ролкюр) – Част 11, езда,

ТЕГЛЕНЕ НА ГЛАВАТА НАЗАД – ЛЕК НА РЪЦЕТЕ?

Използване на подшийните мускули, за да изтегли брадичката навътре

Главата на коня виси от първия прешлен на шията като полилей от кука на тавана. Гравитацията я тегли надолу, но прикрепването й към шията я кара да виси там. Гравитацията действа право надолу към центъра на земята. Прикрепянето е към предната част на черепа (вярвате или не). Носът на коня е по-лек отколкото челюстта, заради синусите и отпуснатия тонус на многобройните мускули на тила; всички те спомагат за поддържане на носа леко пред вертикалата, при състояние на пълна отпуснатост. Затова, за да изтеглим носа на коня зад отвеса ние се нуждаем както от гравитация, така и от мускулен тонус. Нека направим един експеримент:

Експеримент с чанта книги

Да речем, че главата тежи 50 паунда (около 22,8 кг) при един спортен кон. И тази глава е изтеглена назад под ъгъл от 45 градуса зад отвеса – това означава 11,4 кг сила, която държи главата назад и 11,4 кг сила, оставена да тегли надолу (гравитацията). Сега вземете някоя голяма чанта, която имате. Натоварете я с книги, тежащи около 22,8 кг (много книги). Закачете я някъде на кука. Хванете крайчето на торбата и я изтеглете под ъгъл 45 градуса. Сега ръката ви ще държи половината от тежестта на чантата.

Мускулите, държащи главата назад, нарушават правото разположение на шията

Когато един кон изтегли главата си назад чрез силата на малките мускули в областта под шията и челюстта, това е силата, с която той трябва да си служи. Сега вземете предвид, че тези мускули по природа се използват само за преглъщане, цвилене и откъсване на трева от пасбището. Те трябва да бъдат отпуснати и неангажирани при правилно обучение по обездка, в противен случай ЩЕ скъсят шията.
Ето това се случва при кон, който е на 45 градуса зад вертикалата и е лек на ръцете. Ако той ви тежи на ръцете, значи вие държите тежестта на главата му, а базата на опора е повърхността на трензелата, минаваща през езика и ъглите на устата. В този случай вие най-вероятно също скъсявате шията му, чрез тегленето с ръцете.

ВТВЪРДЯВАНЕ (СТЯГАНЕ) НА ЧЕЛЮСТТА И ЕЗИКА – ЛИГАВЕНЕ

Мускули по долната страна на шията

Sara Wyche:
„Система от мускули (Longus colli) се простира по долната страна на шийните прешлени, като освен това предпазва областта на първото ребро чрез продължаване под гръдните прешлени навътре в гръдния кош. Заедно с м. стерномандибуларис, който свързва стернума и долната челюст, те свиват и изтеглят главата към гърдите. Обаче дългите мускули също така свързват стернума с костта в основата на езика (подезичната кост). Когато главата на коня е ограничена навътре (задържана дълбоко зад отвеса чрез собствените му мускули – мое допълнение (Т.С.)), той на практика не може да преглъща. Това прави действието на трензелата доста некомфортно и както може да се предполага, осуетява целта на изискването за определена стойка на главата у коня.“

Прекалено пенене и лигавене, причинено от напрежението на мускулите по долната страна на шията

Лигавенето, което човек вижда при много от „дълбоко” или силово яздените коне, произлиза от този факт. Тегленето назад стяга езика, а действието на трензелата (особено когато е силно или грубо) влошава нещата. Тегленето върху челюстта кара коня да стисне челюсти, стягайки ги още повече. Стегнатият презносен ремък може и често се използва, за да скрие това. Но фактът си остава – конят ще използва езикът си като тел за разбиване на яйца в устата си, в опит да избегне болката и схващането, причинени от трензелата и стернохиоидеуса. Ето защо тези коне се пенят и лигавят обилно. Отворените им устни понякога оставят ивици слюнка върху манежа и със сигурност – върху предните им крака.

Влажната уста с малко „бяло червило” е хубаво нещо. Човек често наблюдава това при преобучавани коне, които започват да работят по правилния начин – една от промените е, че устата им омеква и става влажна. Но когато влажността е доведена до твърда пяна, значи езикът е прекалено активен и устата зее отворена поради нервност, крампи или болка.

ТЕГЛЕНЕ НА ГЛАВАТА НАЗАД – ТЕЖЪК НА РЪЦЕТЕ?

Ездач тегли с ръце главата на коня назад

Ако конят не държи главата си назад и нагоре сам, чрез мускулите от долната страна на шията си, това означава, че ездачът трябва да дърпа главата му назад чрез поводите. Ако поводите се прикрепят към трензелата в устата на коня, двете свързани части на трензелата ще се прегънат около долната челюст на коня и ще я притиснат като лешникотрошачка.
Опитайте се да поставите трензела около предмишницата си и теглете върху пръстените й със същата сила, с която дърпахте торбата с книги – 11,4 кг. А тук става въпрос за венците на коня! Ох!

Това беше обикновена трензела, ами какво да кажем за мундщука? Д-р Климке имаше собствен метод на загряване. Дори преди състезание, той можеше да бъде видян да разтяга коня си с издължена и снижена шия на обикновена трензела. Той смяташе, че мундщука няма място в позволяването коня да се протегне удължено и ниско. После той сменяше юздечката с такава с мундщук, и яздеше на теста.

Знаменитостите яздещи дълбоко, го правят с мундщучна юздечка. Това е част от обичайната им тренировка, така че смяна на амуницията не е необходима. И така, вие опитахте обикновена трензела върху ръката си – защо да не опитате и мундщучната? Мундщукът има лостово действие и прав участък в устата. Челюстта (респ. предмишницата ви) е притисната между лоста в устата и веригата на мундщука (цепочката). Така че, в комбинация, при мундщучното заюздване вие получавате и двете – „лешникотрошачка” и натиск от лостовото действие.

Желаната позиция на ръцете е възможна, когато конят не се обляга на поводите

Позицията на ръцете е много показателна, що се отнася до тежестта в поводите. „Ръцете трябва да бъдат държани над холката на широчина и височина около един юмрук.“ Когато конят е свит навътре и ездачът носи с ръцете си тежестта на главата му, само Арнолд Шварценегер би могъл да държи ръцете си на една длан широчина една от друга и над холката. Когато толкова тежест тегли върху ръката, ъгълът между мишница, предмишница и повод се изправя и ръцете изведнъж се оказват на ширина 3-4 ръце (юмруци), с кокалчетата нагоре.

Типична твърда позиция на ръцете при кон, облягащ се на поводите

Когато конят носи сам главата си и тежестта на поводите е единствената тежест, държането на ръцете близо една до друга и с палците отгоре е лесна работа. Колкото повече теглене има, толкова по-прави и плоско поставени стават ръцете.

Д-р Клейтън наскоро изследва биомеханиката на полуспирането и основния контакт с поводите, в нейната лаборатория. Между трензелата и поводите били прикрепени сензори, за да измерят налягането върху поводите. Клейтън открила, че „средния кон” обича да има около 2 кг или някъде толкова, върху всеки повод. Затова вие се чудите, как майсторите са могли да кажат, че трябва да носите само тежестта на поводите в ръцете си. Не е ли било това подценяване?

Д-р Хилъри Клейтън и Маджик, при един от нейните експерименти с налягане върху поводите

После виждате конкретната снимка на д-р Клейтън (в сп. Dressage Today), яздеща своя арабски кон Маджик с тези 2 кг натиск в поводите. И отново разбирате, че данните използвани за този тип проучване, не са от истинската традиционна обездка, така както е сведена до нас от майсторите, а от преобладаващата насока състезателна езда с кон зад отвеса, облягащ се на ръцете на ездача. Със сигурност е вярно, че всеки кон поставен в такава позиция ще има около 2 кг налягане във всеки повод. Но това не го прави правилно. Отново изопачени данни.

следва продължение……..

Превод: Д. Христова