Ролкюр при ездата – Част 12

Ролкюр при ездата – Част 12

Изпъкващ мускул Сплениус и шия като „Чайник“, конете,

Шийният лигамент, впримчващ гръбначният стълб вътре в извивката

При ролкюра, горната част на гръбначния стълб е силно извита и под голямо напрежение. Тъй като шийните прешлени са само 7, ъгълът между телата на прешлените в тази част на шията е толкова далеч от естествената им позиция, колкото е възможно. До някаква степен това е ОК – конският врат е подвижен и е предназначен да може да заема такава позиция. Но да работи в такова положение, при което мускулите и връзките между прешлените са разтеглени до краен предел, отслабва тонуса на тези мускули и удължава връзките в шията, когато тя е оставена на естествения й тонус. Оттук следват провисналите шии, които виждаме при тези коне на състезателния манеж.

Изпъкването на м. сплениус и очертанията на избутания гръбначен стълб

Освен това, триенето между прешлените, обърнати един срещу друг под такъв особен ъгъл е по-голямо, и с налягането оказвано от шийния лигамент и подлежащите мускули съкращаващи шията, гръбначният стълб става обект на износване и увреждане.
Този тип на трениране прави несиметрични мускулите в шията на коня. Естествено, тъй катo шията му бива държана и тренирана по неравномерен начин. Грубото извиване в горния край на гръбначния стълб води до преразтягане на мускул сплениус в шията.

Местоположение на м. сплениус, поддържащ отгоре провесването на гръбначния стълб

Сплениусът е мускул с триъгълна форма, който поддържа голяма част от гръбначния стълб от холката до тила. Когато конят е накаран да работи с нарушена правилна линия на подреждане на шийните прешлени (както е при задържането на тила ниско и с 2-ри или 3-ти прешлен като най-високи точки), мускулът трябва отчасти да се разтегне и отчасти да се скъси. Също така, залавното място за черепа и мястото на прикрепване при холката се разполагат напречно на гръбначния стълб и така мускулът се стеснява; и тъй като той се обтяга между холката и тила, мускулът се плъзга надолу по страничната част на шията, подсилвайки пречупването на линията при 3-ти шиен прешлен.

M. Splenius разтегнат напречно на гръбначния стълб, вместо да се спуска отгоре му

Мускулът е разтегнат напречно на поставените под ъгъл прешлени и е накаран да работи при максимална степен на разтягане, вместо да поддържа гръбначния стълб изотгоре. Това лесно може да се види отвън, като отчетливо изпъкване в областта на аксиса (при 2-ри и 3-ти шиен прешлен). По-малките мускули на тила и първия шиен прешлен (атласа) също са напълно разтегнати и работят под напрежение. Затова конят изпъква в областта на горната част на шията, респ. задтилъка. Тези мускули обаче не са много силни, тъй като са били твърде разтягани при тяхната работа. Те не стабилизират главата на коня с тонуса си, защото нямат такъв. Затова главата се поклаща при помощите с поводите или в такт със стъпките на ходовете.

При правилно трениране, мускулите пред холката стават здрави и силни, и увеличават размера си. Това е така, защото те поддържат основата на шията отгоре. Те теглят върху спиналните израстъци на прешлените/скапулата и последния шиен прешлен, при средна дължина. Тези мускули са всичко, което може да поддържа тежестта на шията, тъй като по-дългите мускули на шията (тези от холката до тила) са били релаксирани чрез отпускане на задтилъка. При коне тренирани в ролкюр, понякога може да видите значителна вдлъбнатина пред холката. Това е така, защото конят не използва правилните мускули.

Повишена извивка на гръбначния стълб (скъсяване на шията)

Свитата шия скъсява шийния лигамент, а когато шията му е извита, конят може да провеси главата и шията от лигамента. Този лигамент върви от холката до тила и основата на шията хлътва навътре. Това става особено показателно, когато конят после се язди „повдигнат“. Шията на коня изпъква в основата и се „пречупва” в горния си край – подобно на чучура на чайник.

Sara Wyche: Мускул сплениус посредничи между ъгъла на главата, тракцията на шийния лигамент достигаща напред предните крайници, и положението на шийните кости. С други думи, сплениусът е барометър за способността на коня да поддържа сам стойката си.

ОТДОЛУ ДЕБЕЛ, ОТГОРЕ ТЪНЪК или ОТГОРЕ ДЕБЕЛ, ОТДОЛУ ТЪНЪК?

Правилно развитие на шията

Правилната работа (или неправилната такава) се разкрива във формата на шията, когато конят е оставен на себе си. Има много признаци за правилна работа и някои коне ги притежават повече или по-малко по природа, докато на други им трябва повечко време и работа, за да развият т. нар. „външен вид”.

Гледана отстрани, горната линия на шията трябва да бъде заоблена или поне права, но не и конкавна (вдлъбната). Заоблянето трябва да е равномерно и плавно, без неприятното „пречупване” при 3-тия прешлен. Горната линия трябва да е непрекъсната от холката до ушите, без да показва никаква вдлъбнатина пред холката или пред първия шиен прешлен. При коне с високи холки и ниско поставен врат това, разбира се, е по-трудно да се постигне и отнема по-дълго време.

Лошо развитие на шията

Липсата на замускуленост покрай горната линия лесно може да бъде замаскирано чрез оставяне на коня да качи тегло. Много спортни коне от по-ниските състезателни класове биват щедро държани със свръхтегло, понеже горната им линия така изглежда добре. „Той е толкова мускулест, нуждае се от много храна”, казва човекът, отговорен за храненето животните. Жребците имат хормонално преимущество и развиват красив гребен, но това също са мазнини.

Долната линия на шията трябва да има очертана глътка от челюстта до рамото. Ако задържите ръка около долната страна на шията, тя би трябвало да е мека и отпусната, и сравнително тънка, дори надолу при основата на шията. Би трябвало да можете лесно да усетите трахеята. Браздата не трябва да е запълнена с подлежащите мускули, нито избутана от изпъкването на гръбначният стълб. Линията трябва да е конкавна или поне права. Една конвексна (изпъкнала) долна линия е нещо наистина лошо.

Добро развитие на шията (в синьо), противопоставено на лошото (в зелено), гледани в напречен срез

Представена от гледната точка на напречен срез, частта от шията разположена над гръбначния стълб, би трябвало да има голяма мускулна маса, особено в близост до холката. Напречният срез на шията при 5-ти или 6-ти шиен прешлен би трябвало да изглежда повече като дупка на старомодна ключалка, отколкото като круша. В близост до главата шията би трябвало да изтънява равномерно, и да е странично приплесната. Без изпъкване в областта на 3-тия прешлен и без пречупване по горната си линия или отстрани.

Връзката между първия прешлен и главата би трябвало да е плавна и незабележима. Без „кокалче” на първия прешлен, което да стърчи нагоре, тъй като това е знак за прекалено дълго свръх-извиване. Челюстта трябва да е добре очертана, а гърлото ясно видимо. Всяка подутина зад сгъвката при челюстта и шията говори за притиснати слюнчени жлези, вследствие на прекомерна флексия в горната част на шията.

Паротидните жлези, избутани чрез притискане на челюстта към шията

Паротидните (околоушните) слюнчени жлези обграждат паротидоаурикуларния мускул, който е прикрепен към предната основа на ухото. Причината за прекаленото развитие на този мускул и оттам за компресията върху жлезите, е прекомерното теглене назад и компресия от страна на ездача. Конете за обездка, които не са обект на свръх-извиване и силно теглене с поводите, не развиват този „издут” мускул и изпъкнали паротиди.

Много писатели и треньори предупреждават срещу купуването на коне с тясно пространство за паротидните жлези. Това обаче в 99% от случаите е ездови проблем, а не проблем със структурата на коня. Теснотата се „създава”, когато ездачът прекомерно извива шията и тегли върху поводите. Ако един кон е научен да се протяга към трензелата, това пространство всъщност ще се увеличи, защото с нарастване на тонуса горната линия на шията ще повдигне леко атласа.

следва продължение……..

Превод: Д. Христова