Въпроси и отговори за ездата – Част 2

Въпроси и отговори за ездата – Част 2

Въпрос: „Олекотяване на седежа при езда“ – Как мога да направя седежа си по-лек?

Отговор: Открих няколко неща, които работят наистина добре, и на които уча всичките си ученици. Най-напред, колкото по-голяма е площта на повърхността, която поддържа тежестта ви, толкова по-малко килограми на квадратен сантиметър притискат надолу конския гръб, което прави ездача да се усеща по-лек и удобен за носене от коня. Колкото по-малка е площта на тази повърхност, толкова повече килограми са върху квадратен сантиметър, което прави ездача по-тежък като усещане за коня.

От чисто физическа гледна точка, цялата площ на седлото от горната му част надолу до частта върху гръдния кош, където ребрата и крилата на седлото са вертикално разположени, може да бъде използвана като носеща товара повърхност. Ездачът може да повишава или намалява натоварващата повърхност на седежа. Ако концентрирате цялата си тежест върху седалищните кости, тогава носещата повърхност е много малка, което може да бъде полезно за кратък момент, когато намерението ви е да сгънете приземеният заден крак между масата на тялото и земята.

Ако разпределите тежестта си върху цялата област между вътрешната страна на коленете и седалищните си кости, тогава площта на натоварване е няколко пъти по-голяма, и налягането се снема от гърба на коня и се разпределя около гръдния му кош, което позволява на гърба да се люлее повече. А това на свой ред позволява задните крака да стъпват повече под центъра на гравитация. Това някои автори от 19 век споменават като 5-точков седеж – те прибавят коленете като повърхност на натоварване към познатия 3-точков седеж. Междувпрочем, отвесното подравняване на рамо/тазобедрена става/пета при ездача си остава запазено по време на всички тези премествания на тежестта.

Разпределянето на тежестта върху по-голяма площ изисква по-голямо ангажиране на дълбоките (централни) мускули на тялото, по-дълбоко разтягане напред и надолу на коленете на ездача, и вътрешна ротация на бедрото в тазобедрената става. Колкото централните мускули са по-отпуснати, толкова повече ездачът седи като пословичния чувал с картофи, с цялата си тежест лежаща върху гръбнака на коня. Колкото повече ездачът повдига коленете и петите си нагоре, толкова повече тежест се концентрира върху седалищните му кости. Колкото повече ездачът отваря коленете си, толкова по-малка става повърхността на натоварване и повече тежест ляга върху седалищните кости.

Когато ангажирате централните си мускули и разтегнете коленете повече, вие усещате повдигане на целия си таз, сякаш тежестта на тялото ви се пренася надолу от седалищните кости към вътрешната страна на бедрата. Използвайте своите мускули аддуктори като уплътнение, така че да останат отпуснати. Когато намалявате разтягането и/или ангажирането на дълбоките (централните) си мускули, ще усетите как тежестта ви сякаш се издига от коленете към седалищните кости.

Представяйте си телесната маса или тежест като течност, която се движи и може да се лее. След това си представете коня под душ. Водата няма да се събира в локва по средата на гърба му; вместо това, тя ще се стича по гръдния му кош и ще пада на земята. Тежестта на ездача трябва в общи линии да прави същото. Тя не трябва да остава по средата на конския гръб като локва вода, а би трябвало да продължи надолу и около гръдния му кош; оттам тя трябва да се стича по краката на коня към земята.

Например, ако разтегнете дясното си коляно малко повече когато десния преден крак на коня е на земята, можете да изпратите повече тежест през десния преден крак на коня към земята. Ако оставите конят да почувства вашата лява седалищна кост когато левият му заден крак е на земята, вие изпращате тежест през левия му заден крак към земята, и т.н. Трябва винаги да усещате връзката между тежестта ви и земята посредством всичките четири крака на коня. Когато загубите тази връзка, тогава тежестта ви е впримчена по средата на конския гръб и той бива подтиснат – вече не може да се люлее.

Вторият важен фактор за олекотяване на седежа е еластичността на тазобедрените стави, коленете и глезените. Те са главните шокови абсорбери на ездача, което означава че могат да се отварят и затварят при всяка крачка на коня. Тяхната подвижност също е свързана с ангажирането на централните мускули. Отпуснатите централни мускули винаги водят до стегнати повърхностни мускули, което възпрепятства движението на ставите. Добре ангажираните централни мускули позволяват на повърхностно разположените мускули да се отпуснат, така че ставите са свободни да се движат и да абсорбират движението на конския гръб.

Когато яздите кон с плоски движения на гърба и искате да повишите люлеенето на гърба му, опитайте се да подчертаете възходящото люлеене. Започнете като го следвате по-пасивно, а след това се опитайте да подканите към по-високо повдигане на гърба, като оставите таза ви да се люлее малко по-високо отколкото конят ви повдига, в продължение на 2-3 крачки. Направете това чрез повишаване ангажирането на централните си мускули, разтягането на коленете ви повече и чрез използване движението на хода, за да ви повдигне нагоре.

Конете се държат в някои отношения като водата. Те следват пътя на най-малкото съпротивление и са склонни да намират и запълват всички пролуки, които ездачът оставя със седежа си. Ако люлеете малко по-високо таза си, много от конете ще повдигнат гърба си повече, за да запълнят пространството, което създавате. Ако не го направят, тогава прибавете побутване с двете колене или шенкели, или леко почукване с нагайката в същия момент, така че приземеният заден крак да изтиква повече и конят да повдига гърба. Ръцете ви може да „дишат” малко повече, така че горната линия на коня да може да се протегне повече, което също спомага за увеличаване амплитудата на люлеене на гърба.

Ако увеличите възходящото люлеене на гърба чрез олекотяване на седежа си, конят ще ангажира задните крака повече под центъра на гравитация. Обаче ако стоите така постоянно, конят също ще започне да изтиква нагоре крупата си и ще падне върху предницата си, с нееластични задни крака. Ако усилите низходящото люлеене на гърба, чрез насочване на тежестта ви повече през седалищните кости към приземеният заден крак, вие може да сгънете този заден крак и да увеличите събраността на коня. Ако правите това постоянно обаче, задният крак на коня ще бъде поставен натясно и няма да се ангажира повече, защото на гърба не се дава възможност да се повдигне достатъчно. Така че конят пада върху предницата си и става натегнат, също така.

Ключът е да се поддържа седалището гъвкаво и подвижно, наблягайки на различните аспекти на крачката в различните моменти. Понякога сядате леко и подчертавате повдигането на гърба за няколко крачки. Когато задният крак е стигнал под вас като резултат, вие може да подчертаете флексията му чрез низходящия натиск на седалищните кости за няколко крачки. Подвижността на седалището при ездача е това, което поддържа хода на коня и гърба му свеж и подвижен. Това е малко като извършване на масаж за гърба на коня. Всяка скованост или неподвижност в седежа ви ще създава напрегнатост и болезненост в мускулите на коня.

Въпрос: „Помощите с поводите“ (декември, 2008)
Така както аз го разбирам (свободно интерпретирайки), немските помощи с поводите „говорят” на конската маса и/или стойка, докато френските помощи с поводите „говорят” на краката му. Една от основните разлики е, че германците прилагат помощите с шенкела за да изместят латерално задните крака коня, за разлика от френския метод на странично изместване на задните крака посредством прав повод с противодействие. Вие какво мислите?

Отговор: Нито едното от двете не обхваща пълния спектър от възможности. Не съм сигурен как поводът би повлиял върху телесната маса. Помощите с поводите и краката трябва да се подкрепят едни други. Помощ с поводите, приложена без поддържащ контакт с краката и седалището, обикновено ще спре, вместо да достигне предназначението си. Същото се отнася и за помощите с краката. Помощ с шенкела приложена без контакт с повода, обикновено ще остава в подшийната област и гърба на коня.

Помощите с поводите може да извършват множество различни неща. Те могат да помогнат за поставяне в рамка и завъртане на раменете. Например натиск с десния повод срещу основата на шията (когато десният преден крак е повдигнат нагоре) може да подпомогне таза и дясното коляно на ездача при завъртане раменете на коня наляво.
Поводите могат също да помогнат за изместване на крупата настрани. Например натиск с левия повод поже да подпомогне левия шенкел (когато левия заден крак на коня е повдигнат) и таза на ездача в изместване крупата надясно. Действие с повода може да премахне блокаж от задтилъка или шията, чрез огъването й настрани.

Натиск с повода може да задържи предния крак на земята за част от секундата по-дълго, така че задният крак от същата страна има време да се повдигне и да подложи повече. Натиск с повода може да задържи задния крак на земята и да го огъне, така че конят снижава крупата и повдига холката. Той може също да отстрани сковаността от определен крак, чрез леко огъване на шията срещу стъпилия на земята крак.
Подходящата употреба на помощите с поводите се върти до голяма степен около последователността на стъпване на коня и трябва да бъде свързана с тежестта на ездача и координирана с помощите на седалището и краката, защото само чрез поводите не може да бъде изпълнено нищо от нещата, които изброих по-горе. Винаги се изисква „оркестър от помощи”.

Хората, които яздят на свободен повод през цялото време, пропускат много информация, която биха могли да получат чрез поводите. Можете да изследвате цялото тяло на коня чрез поводите и в комбинация със седалището; поводите ви позволяват да усетите точно къде в тялото си конят е натегнат, къде помощите и енергията не могат да протичат свободно напред и назад. А тези коне никога няма да бъдат напълно гъвкави в цялото си тяло, понеже ездачът няма да може да усети всички области, в които те може да имат скрити съпротиви.

Въпрос: „Саливацията (отделянето на слюнка)“(ноември, 2008)
Какво показва пененето на устата на коня? Означава ли това, че конят е изтормозен? Гъвкав? Натегнат?

Отговор: Не мисля, че има някакво доказателство, че умерената саливация идва от дистрес. От друга страна, опитът показва, че сухата уста означава, че конят все още не е достатъчно огъвкавен, особено в задтилъка и областта на подчелюстната сгъвка. В допълнение, често все още има скованост и в единия или двата хълбока. Понякога основата на шията е твърде еластична и „несвързана” в тези случаи, което пречи на коня да се протегне към контакта с повода. Такива коне може и да „заоблят” шията, но също така я скъсяват с отпусната холка, и имат склонност да минават прекалено зад отвеса. Гърбовете им се отпускат надолу и те се затварят зад повода. За едно нетренирано око, тези коне може да изглеждат повече или по-малко правилно (защото главата им е надолу), но няма никакво разтягане в горната линия, никаква „кобилица”, липсва правилната мускулатура по шията и горната линия на коня. Когато яздите такъв кон, усещането също не е много приятно. Разбира се, има вариации в този сценарий, при които устата също е суха. Ако анализирате ситуацията внимателно, в типичния случай ще откриете скованост и/или липса на връзка в определени области от тялото на коня.

Конете имат склонност да отделят слюнка първо от по-нееластичната си страна, където те правят (понякога прекалено голям) контакт с повода, докато от по-гъвкавата си страна са склонни да остават сухи – там където избягват контакта с повода. Докато конят стяга задтилъка си и челюстта от едната страна, е малко вероятно да отделя слюнка там. Саливацията се причинява от натиска върху слюнчените жлези чрез ръба на челюстната кост и шийната мускулатура, когато конят протяга извитата шия напред към контакта и заобля задтилъка, като ОТПУСКА задтилъка и челюстта. (Обърнете внимание: задтилъка може да е сгънат и без да е отпуснат). Обратно, слюноотделянето кара конят да движи езика си и да преглъща, което на свой ред помага за отпускане на челюстите, задтилъка и подчелюстната област. Когато изправите коня така, че той започва да разтяга своята „вдлъбната” страна (т.е. контрахираната си страна), вие ще започнете да виждате да се образува пяна също и от тази страна. Умереното пенене на устата общо взето е знак, че енергийните импулси от задните крака преминават покрай гръбнака към устата на коня, без да се спират в натегнати мускули и без да се губят във фалшиви огъвания.

Д-р Томас Ритер
От форума на сайта www.classicaldressage.com
Превод: Д Христова