Един българин в Испания мечтае за коне!

Един българин в Испания мечтае за коне! - Росен Павлов разказва.

Израстнах в едно селце  сред животни и природни забележителности.Всяка сутрин когато петела изкукуригваше се будех с  усещането, че предстои поредният изпълнен с щуротии ден.Дядо ми имаше овце и всяка седмица  се падаше да пасем  овцете от селският „болюк“. По цял ден тичах след тях и гонех зайците, които изкачаха из храстите. Когато  пладнуваха слушах песента на птиците, изследвах живота на мравките, скакалците  и пеперудите. Понякога се случваше да намерим птичета паднали от гнездата и за мен беше голямо преживяване да се катеря по дърветата за да ги връщам в гнездата. Намирали сме и фазанчета и малки диви зайчета. Така от ранни години свикнах с животните и така е и до днес. Имахме и коне, които по късно се превърнаха и в мойта истинска страст. След казармата си купих и първият кон (кобила) Марта – след година ми роди и конче, само че не искаше да го храни и се наложи да го отгледам с мляко от кози понеже ги отглеждах. Това конче (Рубин) така се привърза към мен, че не се налагаше да го връзвам когато го извеждах, следваше ме  навсякъде  и сякаш предугаждаше какво искам от него.
За жалост когато беше на 3г без да знам е яло жито и след като баща ми го напоил с вода, на сутринта го намерих умряло от подуване което е предизвикало житото. След това имах още 3 коня, с които не съм имал  проблеми, но съдбата ме заведе в Испания  и се наложи да ги продам. След 5 годишен престой в Испания не прекъснах връзката си с животните. Намерих начин да посещавам клубове по езда,  зоопаркове  и  изложения на птици. Тук открих и породата, която ме беше впечатлила от филма „Жената ястреб“ с Мишел Пфайфер преди 10 години от тогава търсех информация за тях. На български се превежда като Фризийци  понеже произхода им е от областта Фризия в Холандия. Конете са едри с дълъг косъм. Цветът е  винаги черен и имат ресни. Породата е универсална,  стават за впряг и езда. Имат характерна лебедова шия. Много интелигентни и податливи на дресура, кротки и грациозни. Видът им е запленяваш. Моята мечта е един ден да мога да отглеждам от тези коне в България. А на феновете на зоомания им пожелавам успехи  с техните любимци и  да не забравят да се грижат за тях.

Искам да разкажа за конете от породата Фризиец.Имам късмета да работя с тях и бих желал и читателите на Зоомания да се запознаят с тези красиви коне.Конезавода в които работя се намира в испанската провинция Каталуня в едно селце на име Алдеа.Основан е от дон Жуан де ла Круз иноси неговото име „Хипика де ла Круз“.Създаден е в Началото на 60-те години на миналия век и сега се ръководи от сина на  дон Жуан, Ориол. В началото са внасяли коне от Холандия с цел продажба  но вече  имат и собствена развъдна база.Разполагат с около 50 коня като постоянно има продажби и  внос на нови коне.Занимават се и с обучението на конете за езда и впряг имат  десетки награди от конкурси за висша езда и морфология на конете.Самите коне се отличават със спокойният си темперамент и интелигентност.Красивият им външен вид ги прави  желани за впрягове в карети  и са чест гост на сватбени тържества.Надявам се в скоро време да могат да се появят и на Българският пазар  и да станат част от конният елит у нас.Интересното за тези коне е че са с много дълго окосмяване  в областа на копитото и гривата .Нуждаята се от добра хигиеха и  ежедневно движение .
Имат много добър ход и са универсални както за езда така и за впрягове.Обучението им елесно и нее необходимо да се използва  сила за да се подчиняват. Имат твърдо и здраво копито, за своят ръст са икономични на храна.Дневно изяждат около 5 кг овес и овесена слама на воля добавките на концентриран фураж подобряват  състоянието на косъма и копитата.
Породата фрисон  е била известна още в древността .Използвани са като бойни коне  и рицарски турнири.В началото на XX век броят им рязко намалява  по време на първата световна война но след това в Холандия се заемат за въстановяването на популацията им и сега основният производител на  тази раса са Холандците.

Ежедневието в конезавода е следното:

Сутрин в 7,30 се дава  овес и овесена слама. След около час конете се поят като се извеждат един по един от боксовете и докато пият вода се почиства  леглото им като се слага нова  постеля от слама. Преди да се върне в бокса коня се  изчетква основно. След като се приключи с всички  се започват тренировките им. Всеки кон има различно ниво на обучение, затова и подхода с всеки един е различен. Обикновенно се повтарят нещата от предния път и след това се усвояват нови движения според необходимостта. След упражненията конете се къпят основно и се сплитат гривите и опашките им  за да са по къдрави като се показват пред клиенти. Когато е необходимо се подстригват космите на ушите и под шията както и смяна на подковите. Вечер  се хранят  и в общи линии така протича един ден в конезавода.

Автор: Росен Павлов
Източник: www.zoomania.org