История на колесницата -Част 1

История на колесницата, коне,
Спорове, спорове, спорове… кое е станало първо – човекът е впрегнал коня или е седнал върху гърба му?

Древните паметници на културата – писмени и рисунки – дават богат материал за това как се е появила колесницата.
Това се е случило преди хилядолетия. Но паметници на културата, които да потвърждават толкова древното възникване на ездата все още няма. И все пак
много учени предполагат, че първо конят е служил на човека като ездитно животно.
Позовавайки се на логиката и здравия разум, те смятали, че ако едрият рогат добитък е можело да се пасе без помощта на коне, то когато са се появили табуните коне, едва ли е било възможно те да бъдат водени и пазени на пасището, без и пастирът да е бил на кон.
И древните неизвестни скотовъди-пастири оседлали коня. Но най-вероятно това е ставало само на отделни места и ездата е била така да се каже явление от частен порядък. За това до нас не са стигнали древни исторически сведения.
Използването на колесниците е изиграло толкова голяма роля в историята на човечеството, че оставило огромна информация. Това дава основание на историците да считат, че човек е опитомил коня първоначално, като го е впрягал.
Колкото и странно да изглежда това на съвременния човек, но е имало време, когато хората не са познавали колелото. Наистина, това е било в най-древно време. Вече са съществували първите в света големи държави, като Месопотамия и Египет, вече много неща са били известни на хората, много неща са били открити и измислени, но хората не са познавали колелото.
Разбира се и тогава е имало тежести, които е трябвало да бъдат превозени по някакъв начин. Но как да го преместиш, като няма транспорт? За това не са превозвали тежестите, а са ги влачили по земята. Влачели са ги волове, крави и дори хора. Просто са ги влачили по земята. По-късно са започнали да поставят тежестите върху специални плъзгачи, приличащи на сегашните ски. Това, разбира се облекчавало предвижването на тежестите, но все пак било неудобно. От триенето в земята плъзгачите силно се нагорещявали, понякога дори се запалвали. Налагало се специално да вървят пред плъзгачите и да поливат земята с вода.
И веднъж на някого му хрумнало…
Във връзка с това има много легенди, предположения и версии.
Разказват, че веднъж някой от фараоните или някой друг владетел в някаква източна страна си седял в градината и видял как вятърът търкулнал едно откъснало се цветче. Цветчето се търкаляло като колело. И тогава…
Но това е легенда. Също както е легенда, че колелото е било измислено от жреци, които наблюдавали търкалящите се по небето кръгове на слънцето и луната.
Възможно е просто някой, някога да се е досетил да сложи под товара вместо плъзгачи-ски кръгли дървени трупи. Може би този човек не е придал особено значение на действието си, но в този момент той направил грандиозно откритие, което е станало повратен момент в историята на човечеството – изнамерил е колелото. От тук нататък думата е имала техниката: хората са усъвършенствали тези трупи, намалили са дължината им и са увеличили диаметъра. По-късно някой се е досетил да съедини двата кръга с ос. А някой се е сетил да приспособи към оста платформа. И се е появила колата.
Това се е случило преди пет-шест хилядолетия, в страните на междуречието, т.е. в страните от долината между реките Тигър и Ефрат.
Но коне все още не е имало там и колите били теглени от магарета и бикове.
С времето колите се усъвършенствали и ние днес знаем, че от началото на третото хилядолетие до нашата ера в междуречието вече са съществували товарни и бойни колесници. А по-късно те са проникнали и в други страни.

Някои историци, наистина, смятат че колите са били изобретени самостоятелно и в Месопотамия, и на Кавказ, и на Евразийските степи. Но съдейки по това, че на всички тези места колите са имали една и съща конструкция, както и поради това, че частите и детайлите им са имали еднакви наименования трябва да се предполага, че все пак те са произлезли от един и същи център.Съвсем друго е това, че колесниците постоянно са се усъвършенствали.
Така, например, ако в Месопотамия колесниците поначало били тежки и представлявали платформа, на която се намирали стрелците, то в Египет вече били леки, маневрени и приспособени не само за стрелци. Те и сами по себе си представлявали страшни оръдия. За това, какво значение в древния свят са имали колесниците, впрегнати с коне, можем да съдим от много факти. Например, в Египет за направа на колесница използвали бряст,бор, ясен, бреза. Ако си спомним, че брезата не расте по на юг от Трапезунд и Арарат, то ще стане ясно, че материалът е бил доставян от далеч. А в тези времена това не е било лесна задача, която се решавала само ако делата са били много важни.
Любопитно откритие направили изследователи на остров Крит – там били намерени около 500 колесници. Непонятно е защо на жителите на Крит са им трябвали толкова колесници, защото самият остров е планински и да се кара колесница е почти невъзможно. Немския учен Г. Бокиш изказал предположение, че в Крит са изработвали колесници за износ.
Като убедително доказателство за значението на колесниците и конете по това време служат канонични фрази, с които започвали писмата на владетелите на различни страни един към друг: „ При мен всичко е благополучно, желая благоденствие на теб, на твоите жени, на твоите приятели, на твоята страна, на твоите велможи, на твоите коне, на твоите колесници.”
И това е разбираемо, та нали появата на колесниците е предизвикала по същество цяла революция във военното дело. Колесниците стават главната ударна сила в армиите, те решават не само изхода на отделните битки, но решават съдбата на цели държави.
Прекрасно и точно описание на бойните действия с колесници можем да намерим при Омир. Но славата на колесниците започва в Египет и в Хетското царство, което се е намирало в Мала Азия.
Египет и Хетското царства били в постоянно съперничество в борбата за господство в Предна Азия. Те постоянно воювали и постоянно усъвършенствали своите войски. Разбира се усъвършенствали и своите колесници.
Рано или късно тези две държави е трябвало да влезнат в решително сражение. И то се е случило по едни данни през 1312 година, а по други – през 1296 година преди Христа. По това време и египтяните, и хетите вече разполагали с усъвършенствани колесници, които изиграли решаваща роля в битката близо до град Кадет, който се е намирал на територията на днешна Сирия.
Битката при Кадеш е първата в историята битка, чийто ход може да бъде проследен. Наистина, тя не може да бъде обективно осветлена, тъй-като за нея знаем по думите на личния летописец на египетския фараон Рамзес 2-ри. И все пак неговото описание ни дава престава за събитията и показва ролята на бойните колесници.
Броят на войниците в армиите било еднакво – примерно по 20 000 пехотинци от всяка страна. Но главното били колесниците. Те били много – две и половина хиляди за хетите и се предполага, че толкова са имали и египтяните. Колесниците били обединени в отряди по 10, 30, 50.
По това време колесниците били усъвършенствани, като имало вече и граждански и военни. До нас е дошло изображение на знаменитата египетска царица Нефертити, пътуваща в много елегантна колесница.
Във Флорентийския музей в Италия се пази много изящна лека колесница, облицована с щампована кожа и метални накладки. Това били граждански колесници.
Бойните колесници били, разбира се, по-мощни и по-големи. Ако пазената в музея гражданска колесница е дълга едва 50 и висока само 75см, то бойните са били дълги по метър и високи повече от метър.
Почти еднометровите колела са имали вече по осем спици, и нещо много важно – бил е увеличен края на оста, която се е показвала от всяка страна на колелото.
Конете са били управлявани от кочияш – уважавана в Египет личност. До него е бил изправен воинът, който задължително е бил от знатен род – само такъв е имал право да се сражава на колесница, обикновените войници са били пехотинци.
Не само воините на колесниците са изглеждали страшни, а и самите колесници.
Краищата на стърчащите оси фактически са били остри дълги ножове.
Когато колесницата се е врязвала във вражите редици те окосявали противника като трева. Подобни, но малко по-къси ножове се прикрепвали към предната част на колесниците.
Египетските колесници били много маневрени, бързи, и знаменитата маневра „гнева на фараона” предизвиквала страшно опустошение в редиците на противника. Тази маневра се състояла в това, че колесницата се врязвала в редиците на врага и развихряйки се, прелитала през целия фронт от фланг до фланг.
Хетските колесници били по-мощни – на тях стояли по трима души: освен водача е имало и щитоносец, който прикривал и кочияша и воина. Воинът бил въоръжен не със стрели, а с копие.
И при хетите, и при египтяните колесниците били теглени от два коня.
Рамзес втори излязъл от Египет с отряди, всеки от които е носел името на бог: Амон, Ра, Пта, Сет.
Дали египтяните са имали лошо разузнаване или хетите така ловко са ги дезинформирали, но приближавайки се към Кадеш, Рамзес дори не подозирал, че е съвсем близо до врага. При това изпратените мними предатели напълно приспали неговата бдителност, съобщавайки му, че хетите са надалеч. В това време те заобиколили египтяните откъм тила, неочаквано нападнали наближаващия отряд Ра и го разгромили. След това приближили откъм тила отряда Амон и съшо почти напълно го унищожили. Самият Рамзес едва оцелял и се спасил само благодарение на личната си охрана и собствената си смелост. При това благодарение на конете. Летописецът е записал думите му: „С мен бяха Победата при Тива и Бодрият дух – моите най-добри коне, у които намерих опора, когато бях останал сам сред множество врагове.”
Но тогава хетите направили грешка: смятайки, че египтяните са напълно разгромени, те се заели с разграбване на напуснатия египетски лагер, а в това време към бойното поле приближавал отряд от съюзници на египтяните. Спасяващият се с бягство Рамзес ги срещнал и тръгнал обратно, като сега вече египтяните нападнали загубилите бдителността си хети.
Тук няма да говорим кой е победил в тази битка. Рамзес е твърдял, че е победил той, хетският владетел Моватала уверявал, че той е разгромил египтяните, историците смятат, че битката при Кадет е завършила наравно.
След тази битка Египет и Хетската държава сключили договор за ненападение и за взаимна помощ. Но ние се интересуваме от друго – от ролята на колесниците. А тази роля била решаваща.
В същност ние през цялото време говорим за колесниците, но трябва да не забравяме, че те са били теглени от коне. И именно конете, а не колесниците са играели главната роля. Не напразно и египтяните, и хетите са отделяли такова внимание на конете, дори на външния им вид.

Професор В.О. Вит в своята работа „Конете на древния изток” на основание на изучаването си на древноегипетските паметници дава следното описание на конете от това време: „ Виждаме доста едър кон, строен, сух, с високо поставена шия, с породиста глава, с добре развита холка. Художникът се старае да изрази живият темперамент на такъв кон, като го рисува устремен напред с лека стъпка.”
Но да се върнем към битката на египтяните с хетите. Тя, разбира се, не била единствената, в която важна роля играели колесниците.
Та нали колесниците са съществували много векове: появили се през второто хилядолетие преди Христа, те били използвани от бритите ( британците ) на границата между новата и старата ера, а при персите и много по-късно.
Но златният век на колесниците все пак е свършил през средата на първото хилядолетие до Христа.
Но докато царете и владетелите си уреждали сметките, заграбвайки земи и покорявайки народи с помощта на колесниците, вече се появили конниците,
Колесниците продължили да се усъвършенстват: вече не два, а четири и шест коня теглели бойните коли, вече не един-двама, а четири човека воювали върху тях.
Но те имали съществени недостатъци, преодоляването на които било невъзможно:
На първо място, те били слабо маневрени, и второ можело е да бъдат използвани само в равнини при това достатъчно обширни.

Следва продължение……..

Автор: Юрий Дмитриев
Превод от руски за „В света на конете“ – Дора Давидова