Лов с коне и кучета

Лов с коне и кучета

От праисторически времена, хората са ловували по две причини: за храна и развлечение. Ловуването на плячка по миризмата и с глутница хрътки се е появило по-късно, но е било добре познато в древна Гърция. Гръцкият генерал, историк и земеделец Ксенофон (ок. 430-355 г. пр. Хр.) е писал подробно за развъждането и грижата за хрътките. В Европа, Франция има най-старата традиция на организиран лов. Тя е внедрена във Великобритания през XIв., когато дивечът, приет за ловуване, са били елените, глиганите и еднократно – вълците. Днес ловът с  хрътки и коне е разпространен главно в Обединеното Кралство и Ирландия, части от континентална Европа, Британската общност и САЩ.

ЛОВЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ
Съществува и до днес в традиционната си форма, със стил и великолепие. Има 75 глутници хрътки, които се обозначават с термина equipage — при лов на елени и vautrait – при лов на глигани. Френският лов е много стилно занимание с музикален съпровод. Фазите на лова са придружени от различни сигнали, изсвирвани от извитите френски рогове. Хрътките, които обикновено са с по-тежка конструкция от по-бързите английски лисичари, са от стари френски породи и са развъждани заради обонянието и „гласа“ им. Сред основните породи френски хрътки са Grand Bleu de Gascoyne, Gascon Saintongeais, и Francaise Tricolore. По-голямата част от тях са били кръстосвани с английскилисичари,за да се подобри тяхната бързина и издръжливост.

Френският лов често е бил считан за форма на изкуство и е много далеч от замаха и хаотичността на английския. Въпреки че тук липсва скачане, дните са дълги и това налага този спорт да изисква издръжливост от страна, както на коня, така и на ездача. Последният трябва добре да познава усложнения етикет на гонитбата.

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО И ИРЛАНДИЯ
Голяма част от езика, използван при лова, е базиран на ранни френски изрази. Добре познатото „Tally ho“, например, което обозначава, re лисицата е тръгнала, има своя произход от Ту а haillout или Il est hault – „той тръгна“.
Към края на XVII в. англичаните започнали да ловуват лисици, като преди това са били заети с лов на зайци и елени. Лисицата, считана тогава за вредител, бягала по-правилно и по-бързо от криволичещия заек. Тъй като миризмата и не е била толкова силна, колкото тази на елена, е била считана за по-голямо предизвикателство за уменията на ловеца. Въпреки законодателството от 2004 г., което забрани ловуването с кучета, ловът на лисици продължава най-масово да се практикува в Обединеното Кралство и Ирландия. И в двете страни им известна бройка от глутници зайчари (ловци на зайци), докато в югозападна Англия три глутници продължават да ловят елени в рамките на закона. Поддръжниците на лова твърдят, че това е най-ефективният и хуманен начин за избирателно прочистване на популацията от червени елени.
Ловът в Обединеното Кралство, където има над 200 глутници хрътки, привлича големи групи от ездачи, които следват хрътките. Той поддържа също и значителна индустрия, осигуряваща работа за животновъди, ковачи, производители на оборудване и т.н. Каймакът на ловните области е в централните графства – Лестършир, Уоруикшир, Нортхамптъншир, части от Линкълншир и Рътланд (най-малкото английско графство). Глутниците от графствата са Питчли, Куорн, Фърни, Белвоар и Котсмор, които ловуват в силно затревени области с многобройни препятствия. За такъв лов били подходящи само най-добрите коне. Повечето от тях са почти чистокръвни. Те трябва да бъдат безстрашни способни да скачат и тичат в галоп. Обичай в графствата е да се прехвърлят на втори кон, тъй като един кон не може да издържи  на физическото натоварване през целия ден, но въпреки всичко много хора ловуват с един кон. Ловът извън графствата се определя като провинциален, но все още осигурява добро забавление.

Източник: www.ezda365.com