Проведе се първия семинар на тема „Първа помощ при езда“

първа помощ при ездаНа 15-ти ноември 2012 г. в зала „София“ на БЧК, бе представен семинар „Медицина за ездачи и водачи“ с организаторВ света на конете“ и лектор м.с. Дора Давидова (квалифициран специалист по оказване на първа помощ).

На семинара се събраха ездачи и инструктори от различни конни бази в България.

Статистически  в конния спорт на година има над 40 000 травми, включително и смъртни случаи.  Ето защо лекцията засегна важната тема – как да окажем първа помощ на пострадал в полеви условия.

Ето някои  моменти, които бяха изложени, представени тук накратко:

Алгоритъмът на действия при оказване на първа помощ винаги трябва да протича в следния ред:

Определяне на жизнените показатели, проверка за кръвотечения, проверка за счупвания и съответните спасителни действия, пренасяне на пострадалия до болнично заведение.

За да разберем възможно най-бързо какво е състоянието на пострадалия, е необходимо да проверим жизнените показатели на сърцето, белите дробове и мозъка. Това може да се направи, като се проверят пулсът, дишането и състоянието на зениците на очите.

първа помощ при ездаПулсът се измерва винаги на артериален съд – на китката на ръката, под палеца; на сънната артерия от двете страни на врата, като за целта се поставят върховете на показалеца и средния пръст и леко се притиска към костта.

Нормално пулсът на нетрениран човек е между 60-90 удара в минута, а за малки деца 100-120/мин.

Най-добре е да се измерва в продължение на 60 секунди.

Дишането се определя, като ухото се долепи до дясната половина на гърдите, а при невъзможност се използва огледалце или друг лъскав предмет ( очила ), което се слага пред носа и устата и се проверява за изпотяване. Честотата на вдишване-издишване нормално е 16-20 пъти в минута.

Зениците на очите нормално реагират на светлина със свиване. Това може да се провери със светване в очите с фенерче или засенчване ( при слънчево време ) и последващо отдръпване на сянката.

Справянето с кръвотеченията е следващ важен момент в оказването на първа долекарска помощ. В зависимост от това дали е наранена артерия, вена или капиляри кръвотеченията могат да бъдат артериални, венозни или капилярни. Последните се спират бързо и лесно дори само с притискане на наранената част.

Венозните кръвотечения са с тъмно червена кръв, която се стича постоянно. За спирането на венозно кръвотечение може да се използва турникет или каквото имаме под ръка: кърпа, шал, колан, връзка, като задължително се завързва над засегнатата част. Ако се използват въжета или връзки за обувки, е необходимо под тях да се постави мека кърпа или марля, за да не се нарани тъканта допълнително. Превръзката не бива да се държи повече от 2 часа през лятото и 1,5 часа през зимата. Необходимо е да се разхлабва от време на време, за да не се причини некроза ( умиране ) на тъканите.

Артериалното кръвотечение се познава по това, че кръвта е ярко червена и изтича на тласъци. При този тип кръвоизливи много бързо се губи кръв и е необходимо да се действа възможно най-бързо. Характерното тук е, че стягащата превръзка трябва да се постави под мястото на нараняването. Ако е засегната сънната артерия притискането трябва да се отпуска през няколко минути за кратко, за да не се нарушава кръвообращението към мозъка.

При невъзможност за кръвоспиране с превързване, при кръвоизливи в областта на корема, начинът за справяне е с т.н. директна тампонада, като за целта се използва кърпа или дори част от дреха, която се натъпква директно в раната и се притиска с ръка до пренасяне на пострадалия в болнично заведение или до пристигането на лекарски екип.

първа помощ при езда на конТравмите на крайниците са често срещани при падане от кон. Тук влизат изкълчванията, навяхванията на ставите ( коляно, китка, рамо ), като при всички случаи е задължително натоварването да се спре веднага и ставата да се обездвижи.

При счупване на кости на крайниците пострадалият усеща силна болка, а крайникът заема принудително положение, получава се неестествена подвижност под мястото на счупването, хематом и оток ( синина и подуване ). Възможно е счупената кост да е пробила кожата и да стърчи ( открита фрактура). В този случай има и кръвотечение и в никакъв случай не бива да се опитваме да върнем костта обратно и да я пипаме с ръце. Необходимо е да се спре кръвотечението или поне да се намали, да се покрие стърчащата кост с по-възможност чиста кърпа, да се обездвижи и пострадалият да се откара възможно най-бързо в болнично заведение.

Счупените кости не бива да се наместват от оказващия първа помощ. Необходимо е само да се направи шина и крайникът да се обездвижи. Правилата за шиниране са следните:

Използва се каквото имаме под ръка: пръчки, дъски, летви, щеки, картон, дори ламарина, които се покриват с кърпа или някакъв плат. Пострадалият не се съблича, а ако е необходимо дрехата може да се разреже или разкъса. Шинирането винаги се извършва така, че да обхваща ставите под и над мястото на счупването. Първо импровизираната шина се моделира върху здравия крайник и след това се поставя на пострадалия, като се привързва с бинт, шал, кърпи, колани, въжета. Стягането не бива да е прекалено силно, но достатъчно, за да не позволява раздвижване на костите. Пръстите винаги трябва да остават открити, за да се наблюдава за евентуално нарушение в кръвообращението. При посиняване трябва да се разхлабят малко стегнатите връзки.

При съмнения за счупване на гръбначния стълб или таза, пострадалият не бива да се мести. За да разберем дали съществува такова счупване можем на първо време, ако пострадалият е в съзнание, да го накараме да раздвижи сам пръстите на крайниците си, после и самите крайници. Ако не може волево да направи това и се оплаква от болки и изтръпване, най-вероятно се касае за счупен гръбначен стълб или таз.  При това положение трябва да се действа бързо, но и много внимателно, като за целта на първо време пострадалият се завива  с някакво одеало или връхна дреха, имобилизират се главата и вратът. Може да се подпре от двете страни на тялото и главата  с камъни или дъски, докато се направи импровизирана носилка или дойде екип на Спешна помощ.

първа помощ при ездаВ случай, че пострадалият е изпаднал в безсъзнание и има спиране на дишането и липсва пулс, се започва веднага  реанимация, която протича по следния начин: прави се изкуствено дишане и сърдечен масаж. Изкуственото дишане започва с проверка на устната кухина за външни материи ( пръст, избити зъби, кръв ), а също и за паднал назад език. Падането на корена на езика към гълтача е често явление при такива ситуации поради отпуснатата мускулатура. За да се извади езикът, е необходимо главата да се отметне назад, а под плешките да се постави сгъната дреха. Друг вариант е езикът да се прободе с безопасна игла и да се извади. Изкуственото дишане се прави с честота 12-16 пъти в минута при извита назад глава и затворени ноздри.

Сърдечният масаж се извършва с прекръстосани длани и повдигнати пръсти, които се поставят в долната трета на гръдната кост, притиска се с тласъчни движения и с изправени лакти на ръцете с честота 60 пъти в минута. При натиска гръдната кост трябва да хлътва на не повече от 2-4 см към гръбначния стълб.  Пострадалият трябва да е легнал задължително върху твърда повърхност. За малки деца се използват два пръста, а при по-големи деца – една ръка. Правят се 5 натискания и 1 вдишване уста в уста със запушени ноздри.

Следи се за появата на пулс и възобновяване на дишането ( гръдният кош започва да се повдига, цветът на лицето порозовява ).

След изваждането от това състояние пострадалият се пренася на импровизирана носилка с минимални раздвижвания на тялото, като ако има кръвотечения от крайниците, те се повдигат леко над нивото на сърцето ( при положение, че няма счупвания ).

спасителни кучетаДруги теми, които бяха разгледани на семинара са: поведение при ухапвания от змии, от конски мухи  и от кон;  поражения от мълнии; аптечката на водача.

Беше отправен важен съвет към водачите на групи: да носят винаги със себе си аптечка, която може да бъде прикачена и към гърба на коня или на куче, а към аптечката в самата база да се съхранява в хладилник противозмийски серум;  да се изисква  информация от ездачите за евентуални хронични заболявания и здравословни проблеми;  да се предоставят защитни каски и жилетки на всеки ученик.

Нека ездата винаги  да e свързана с приятни изживявания!

С благодарност към дирекция водноспасителна служба към БЧК за предоставените макетни кукли за кардио-пулмонална реанимация!