Реинтродукция на диви коне Тарпани

Първите 12 тарпана (диви коне), които ще бъдат реинтродуцирани за първи път в България в района на Източните Родопи пристигнаха в началото на септември 2011 от Холандия. Тарпаните ще живеят в района на с. Сбор, община Крумовград. През първата година на реинтродукцията те ще бъдат в оградено пространство, за да се приспособят към източно-родопската природа. След приспособяването им те ще бъдат пуснати на свобода. Ролята на тарпаните в природата на Източните Родопи ще е същата като преди хиляди години – да пасат дивата растителност и да възстановяват естествените екосистеми. Дивите тарпани са известни със своята устойчивост и приспособимост към суровите условия на полуотворените ландшафти.

Таксономия

През 1784 г. Питър Бодърт дава на тарпана латинското име Equus ferus, позовавайки се на описанието на Гмелин за това животно. По-рано, през 1758 г., Линеус нарича домашния кон Equus caballus. Тарпанът (Equus ferus) и произлизащия от него домашен кон (Equus caballus) принадлежат към един и същи вид и би трябвало да имат едно латинско име. Но по изключение, Международната комисия по зоологическа номенклатура позволява използването на различни латински имена за 17 диви видове и произлезлите от тях домашни животни.

Характеристика

Тарпанът е висок около 130 см при най-високата част на гърба. Цветът му е сив, с добре развита черна гръбна ивица, частично падаща грива и леко вдлъбнат лицев профил. Името „тарпан“ идва от туркменски език и означава „див кон“.

Разпространение в миналото

От археологически останки и пещерни рисунки знаем, че дивите коне дълго време са живели в Европа. Дивите коне, вероятно от няколко различни подвидове и видове, бродели по равнините на Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка по време на късния плейстоцен. В края на последния ледников период, местообитанията на дивите коне силно намалели вследствие на климатичните и растителни промени (например нарастването на горите), както и увеличаването на човешкото население. В Близкия и Средния Изток дивите коне изчезват преди няколко хиляди години. Те оцеляват в Швеция до началото на холоцена и може да са просъществували в Англия до времето на римската инвазия. Дивите коне са били известни в Рейнланд поне до 13-ти век. Последно във времето са оцелели само два подвида в Евразия и Източна Европа: тарпанът (Equus ferus ferus) и монголския див кон, наричан още Пржевалски кон (Equus ferus przewalskii) в Монголия.

Самюел Готлиб Гмелин дава първото подробно описание на тарпан. През 1769 г. Гмелин убива жребец, две кобили и една домашна кобила, тичаща със стадото, и хваща хибрид и чистокръвно конче в района на Бобровск, близо до Воронеж, Русия. Последните стада тарпани постепенно намаляват, защото подивели домашни коне се смесили с тях. Селяните ги хващали и кръстосвали с техните домашни коне. Освен това, тарпаните били ловувани.

Много от последните т.нар. тарпани, били най-вероятно полудиви домашни хибриди или дори домашни коне. Тези хибриди или диви коне били понякога определяни като тарпани. Поради тази причина не е възможно да определим с точност датата им на изчезване. Различни източници споменават различни дати на изчезване.

През 1814 г. тарпан е забелязан в Кьонигсберг. Последните тарпани в горите на Полша са забелязани между 1810 и 1820 г. Предполага се, че това са последните тарпани в дивата природа. Една кобила умира в степта на Таврическ, на 35 км от Аскания Нова в Украйна през декември 1879 г., бягайки от залавяне, тя пада в цепнатина на ледник. Твърди се, че последните тарпани са изчезнали в Полша през 1918 или 1919 г.

Причини за изчезването

Изчезването на тарпаните е причинено от поглъщането им в разрастващата се популация на домашни коне и ловуването на малкото останали диви тарпани.

Азиатски див кон или кон на Пржевалски

Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii) е рядък и застрашен подвид див кон, обитаващ степите на Централна Азия. Той е единственият оцелял от дивите коне. Таксономичната му позиция все още е неясна, тъй като някои таксономисти определят коня на Пржевалски като отделен вид – Equus przewalskii.

Изчезнал през средата на XX век от дивата природа, той е бил спасен в зоопаркове. В момента всички съществуващи сега коне на Пржевалски са потомци на девет коне, държани в плен през 1945 г.

Сътрудничеството между Лондонското зоологическо дружество и монголски учени е довело до успешното реинтродуциране на част от тези коне от зоологически градини към естествената им среда в Монголия – Национален парк Хустайн Нуру, природен резерват Тахин Тал и в Хомин Тал. Там, през 2005 г., има популация от 248 напълно диви животни. Общият брой на тези коне (включително тези в зоопарковете), според преброяването от 2005 г., е около 1500 животни.

Въстановяване на тарпаните чрез подборен разплод

Последният тарпан е изчезнал, но много от конете в Централна Европа са запазили част от тези тарпански гени, защото техните предци са били кръстосвани с тарпани. Чрез селективно кръстосване на екзепляри, максимално близки до описанието за тарпана, са създадени няколко породи коне, фенотипно приличащи на изчезналия тарпан. Пресъздадените диви коне са устойчиви на резките промени в климата, много плодовити, като рядко помятат, със силна имунна система, рани, зарастващи без да изискват специално внимание, свикнали да търсят храна в природата и можещи да оцеляват без човешка помощ. Но въпреки че те наподобяват изчезналите диви тарпани по скелет и цвят, няма генетични доказателства, че тези модерни „тарпани“ наистина са идентични на изчезналите.

Конете коник

През 1780 г. последните тарпани в Полша били уловени и доведени във фермата на графовете Замойски в град Зверзньек, близо до Билгорай. През 1806 г. графовете дават тези тарпани на местните селяни. Около 100 години по-късно било открито, че малки примитивни коне, с много от характеристиките на тарпаните , все още живеят в района. През 1920 г. тези примитивни коне привличат вниманието на проф. Тадеуш Ветулани от университета в Познан. Той нарича тези коне „Полски Коник“. Те били ниски, 110-130 см височина при раменете, често със сивокафяв цвят на кожата, тъмно райе на гърбовете и често раирани крайници. Две животни от породата – жребец наречен „Треф” и кобила на име „Чайка” дори променили цвета си на бял през зимата, но лицето, глезените, гривата и опашката останали тъмни на цвят. През 1936 г. професор Тадеуш Ветулани създава резерват в Беловежкия Национален парк, където той събира екземпляри от района, които най-много приличат на дивите тарпани. Ветулани се опитва да демонстрира експериментално дивия произход на полския коник и опитва чрез избирателно кръстостване да въстанови тарпаните. По време на Втората световна война, половината от тези коне били транспортирани до Германия и повечето били изгубени. През 1945 г. Ветулани установява, че са оцелели само 15 Полски коника в Беловежа, но продължава със своя размножителен експеримент. Полските коници в резервата живеят напълно свободно. Този начин на развъждане е от съществено значение, ако искат чертите на Полския коник, наследени от дивите им предшественици – тарпаните, да бъдат запазени. В момента коници могат да бъдат открити на свобода и в други европейски страни като в някои паркове и природни резервати в Холандия, Белгия, Франция, Германия, Великобритания и Латвия.

Кон на Хек

Немският зоолог и директор на зоопарка в Берлин, професор Луц Хек, заедно с Хайнц Хек, който работи в Тирпарк Хелабрун (Зоологическата градина в Мюнхен), започват в началото на 1930 селективна програма за развъждане с надежда за възвръщане на изчезналите тарпани. Те кръстосват готландски коне, коници, исландски понита и коне на Пржевалски. Първият роден „тарпан“ или кон на Хек е роден на 22 май 1933 г. в Тирпарк Хелабрун в Мюнхен, Германия. Тези коне все още съществуват като коне на Хек или немски тарпани.

Кон на Хегард или Стрьобел

В средата на 60-те години, Хари Хегард започва в Редмънд (щата Орегон, САЩ) проект за селективен разплод за възстановяване на изчезналите тарпани от дивите стада американски мустанги от Северна Америка и на работните коне от местните ферми. Той успява да получи точния цвят, правилните размери и след това дори изправена грива. Хари Хегард умира през 1990 г. Стадото от 20 коня били купени от Ланет и Гордън Стьобел, които продължават неговия проект в ранчото си в Прайнвил (Орегон, САЩ). Дори преименуват ранчото си на Genesis Equines. Подобно на Хегард, Стрьобел вярват, че гените на тарпана лежат скрити в дивите стада мустанги. И това е така, защото тези мустанги са потомци на коне, избягали от испанските конквистадори през 1500. Предполага се също, че испанските конквистадори също довели в Америка и коне от Сорарийска порода (примитивна порода иберийски коне, вероятно тясно свързани с тарпаните), тъй като в гените на няколко групи коне от западната част на САЩ, има открити следи от ДНК-то на тази порода. Стрьобел улавя и коне от дивата природа, търси животни с характеристиките на изчезналите тарпани, за да ги развъди така, че да изкара тези им особености. Бъдещето на стадото е несигурно и зависи от това дали ще се намери подходящ източник на нов генетичен материал, но Стрьобел са горди и пълни с надежда за малкото си стадо с уникални коне.

Сорарийски коне

Конете от Сорария са вероятно друг много близък родственик на тарпана. Тези коне са остатък от популацията на местна порода южноиберийски диви коне, оцелели почти чистокръвни в низините на португалската река Сорария до началото на 1900 г. Иберийския учен и конен експерт д-р Руй Андраде открива тези коне през 1920 г. Всички Сорарийски коне са потомци на 11 или 12 от животните, които Андраде спасява през 1930 г. Днес има само около 200 животни от тази порода, които са най-вече в ръцете на частни собственици. ДНК-анализи показват тясна връзка между конете от Сорария и тарпана. Ако по-нататъшни изследвания потвърдят това, тогава конете от Сорария са Иберийския регионален вариант на тарпана, остатък от Иберийската популация на тарпани.

Източник: www.newthraciangold.eu