Тодоровден

Тодоровден – Конски великден

Първата събота след Сирни Заговезни Българската православна църква и българския народ честват Тодоровден. На този ден църквата отбелязва паметта на светците войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Като повече ранни християни и те са загинали в името на вярата. Освен тях съществува още един светец с това име. Става въпрос за Св. Теодор Студит. Името на Св. Тодор е събирателен образ на тримата светци. Смята се, че Св. Тодор е покровител на конете. Тодоровден се нарича още Тудорица или Конски великден. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Традиционно на този ден се правят така наречените „кушии“ или надбягване и игри с коне, а Според проф. Тодор Балкански, “ту дор” е бил месецът на пролетното равноденствие, когато са проверявали дали конете в селото след дългата зима  са бързи, силни и издръжливи.

Празника на тези светци войни се отнася към българските традиционни празници. Тодоровден е празник, който е разпространен по цялата етническа територия на българите. Той е част от празничния Великденски цикъл. Поради това и той като повечето пролетни празници е подвижен, т.е. неговата дата зависи от Великден.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито. Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и траките и славяните. И траките и древните българи са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от траките и славяните, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици.

Въпреки тези промени конницата продължавала да играй важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война.

Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно у прабългари и траки. Смъртта на боен кон причинена от немарливост се е наказвала със смърт. И това е било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи.

Старобългарската традиция изисквала поне веднъш годишно провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на българските владетели и висшите сановници.

С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват на Тодоровден.

Още тогава са се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не.

На Тодоровден участие вземат млади мъже и ергени. Самите кошии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи.

На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на близки и съседи. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, коятото остане последна нейните коне ще окраставеят. Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Конски Великден и Тодорица. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес.