Да си осигурим безопасност при работа с коне

Да си осигурим безопасност при работа с коне

Работата по обслужването и експлоатацията на конете крие доста голям риск за хората, които я извършват, особено ако предварително не са запознати с подхода и обноските към тях.
За да се намали степента на опасност, необходимо е да се знаят някои основни неща. Конете са едни от най-интелигентните животни. Те много силно се привързват към хората, които ги обслужват и същевременно са недоверчиви към непознати. Особено предпазливи и зле настроени са те към хората с грубо отношение към тях. Конете са много любознателни и същевременно доста страхливи. Изграждането на характера на коня и неговото отношение към хората става още от самото раждане. Кончетата отглеждани с много любов и внимание, без грубости и бой, се привързват силно към хората и напълно им се доверяват. Обратно, при грубо отношение в първите месеци, като побой, говорене на висок глас, насилие и други правят конете недоверчиви, страхливи и много често злонрави. Особено неприятни за вкнчетата са гъделичкането, щипането, дърпането на ушите и опашката. При приучването на малките кончета към различни манипулации с тях (измерване, подрязване, ветеринарно обслужване), изискващи тяхното хващане и опипване на отделни части на тялото им, е необходимо да се прилага принципа на постепенността. Кончето трябва да се подготви за предстоящите манипулации предварително и много внимателно. В противен случай то изгражда отрицателни рефлекси и през целият му живот ще съществуват проблеми при обслужването.
Конете могат да нанесат травми на хората освен съзнателно и несъзнателно. Това често става при уплаха и изненада. Най-опасно за хората е ритането със заден крак, но не са за пренебрегване и ритането с преден крак, ухапването, блъскането с гърди, изправянето на задни крака и др.

Всичко това в голяма степен може да се избегне, ако се спазват някои основни правила:

  • Отношението към конете трябва да бъде винаги спокойно и ласкаво.
  • В конюшните не трябва да се говори на висок глас, да се тича и да се предизвиква внезапен шум, който може да изплаши конете.
  • При влизане в бокс или подхождайки към кон на коневръз, е необходимо предва¬рително коня да бъде предупреден с глас, назовавайки името му или подавайки командата „приеми“, с което да се привлече вниманието му.
  • Към конете не трябва да се подхожа отзад и не трябва да се удрят внезап-но по тялото с ръка или предмет.
  • Извеждащия коня от конюшнята върви пред коня (същото се отнася и за въвеждащият), а не пропускайки го напред и държейки поводите в ръка отзад. Това е особено опасно.
  • Извеждането на конете от конюшнята трябва да става само с поводи, държейки ги с дясната ръка близо до главата на коня, а с лявата – за края. Водещият върви редом с коня, задължително от лявата му страна.
  • Недопустимо е омотаването на пово¬дите около ръцете.
  • Всички манипулации се извършват задължително след поставяне на юздечка или оглавник, като коня се държи в ръка.
  • Не се допуска приближаването на малко разстояние на жребци и кобили, както и разминаването им в коридорите на конюшните.
  • При необходимост от опипване на отделни части на тялото се подхожда отляво към главата и шията на коня с леко потупване. Постепенно, ако опипването ще става от лява страна, дясната ръка се приближава по тялото към съответната част, а лявата в това време се опира върху тялото с цел при опасност да се отблъсне от него. При опипване на дяснат страна местата на ръцете се сменят.
  • При измерване на конете измерващият задължително застава от лява стра¬на на коня с лице към задната му част.
  • Много опасно е възсядането на конете в конюшнята.
  • Конете, които проявяват агресивност, най-често предупреждават за намеренията си. Когато конят свива ушите назад, размахва силно опашката си, скърца със зъби или гледа злобно и е неспокоен, по-добре е да не се влиза при него.
  • Недопустимо е влизането при непознат кон, без човек от обслужващият персонал.
  • Ако се налага оглеждане на коня отзад, необходимо е да се застане на такова разстояние, че ако конят ритне, да не достигне оглеждащия. Безопасната дистанция в такива случаи е поне една конска дължина.
  • За да се спечели доверието на конете
  • при първоначалния контакт с тях е добре да им се дават лакомства. Такива за тях са бучки захар, моркови, ябълки, бонбони, хляб и др. Лакомствата се дават върху напълно отворена длан.
  • Когато е необходимо да се извършват някакви манипулации на кон, който е неспокоен, се прибягва до вдигане на единия от предните му крака. Ако и това не помогне, поставя се закрутка на горната му бърна или на ухото. Коне, които не позволяват да им бъде поста¬вена закрутка, се вкарват в станок.