Как конете използват жестове

jestovete na koneteВсеки човек, който е наблюдавал конете, е забелязал, че те използват и жестове: като предупреждение, за изразяване на намерение, за обръщане не внимание на определен обект, а понякога и за изразяване на собствено мнение. Конят ще погледне наляво, ако смята да завие наляво- така ще покаже къде иска да отиде. Той ще вдигне глава, ще наостри уши и ще погледне към определен обект, когато иска и вие да му обрърнете внимание. Ще свие уши и ще повдигне задния си крак, за да ви предупреди, че ще ви удари, ако се доближите още. Ако му дадете храна, която не му харесва, той ще си напълни устата и ще я изплюе, ясно показвайки ви какво точно мисли за тази храна.

Разбира се, жестове използват не само конете. Всички животни, заедно с човека, използват жестове като съставна част на общуването със себеподобни. Ние получаваме изформация от изражението на лицето, движението на ръцете и интонацията на гласа. Думи като „Мразя те, ще те накарам да страдаш“- са заплашителни и агресивни, ако се използват в определен контекст, но в друг могат да значат друго (като любовна игра между мъж и жена) Аз вече писах как Корк Бег, издавайки приветствено гукане можеше да има впредвид „Здравей“, „Ето я и закуската ми!“ и „Ела тук!“ – в зависимост дали в този момент си играе с якето на жена ми или си подхвърля хранилката, или пък си намери приятелка на пасището. По същия начин и когато кобила си свива ушите, цвили и вдига крак за удар казва: „Или се махай или ще ти изпочупя зъбите!“ Но от друга страна, ако цвили и си повдига опашката близо до жребец, тогава тя е разгонена и съобщението й има съвсем друг смисъл. Така става ясно, че с добавката на определен жест, една и съща вокална нота, може да има два съвсем различни смисъла, дори противоположни.

Фактически, езика на жестовете е по-лесно да се разбере, отколкото вокалната част на съобщението. При конете жестовете са доста по-подредени и ясни, отколкото звуците. При това жестовете са еднакви за всички породи, възрасти и полове- макар да има и няколко изключения, от знаците със сексуален характер или жестовете, който са свойствени за малките кончета, казващи „аз съм още бебе“ Кончето се доближава до възрастия, в чиято благосклонност не е уверен- отпуска глава и протяга шия, все едно суче и с притворена уста симулира сучещо движение с език. То го прави, за да разбере големия кон, че той е още малко и няма намерение да се бие или да хапе. Този жест е общ за всички малки, макар веднъж да видях, че го използва и четиригодишен кастрат.

Разбира се е практически невъзможно да се даде определение на всяко движение, разглеждано извън контекста. Например, ако конят си повдига задния крак, той може да иска да каже: „сега ще те ударя“, но също така и : „боли ме крака“. Енергията на движението, ситуацията в която е направено и звуците издадени до и след това- всичко това служи за предаване на значение. Всвки, който познава конете е способен свободно да интерпретира значението на жестовете. Конете използват от седемдесет до осемдесет различни жеста. Това зависи от годините и пола на коня. Всички тези жестове се използват като съставни части на 47 основни съобщения и 54 подсъобщения, обикновенно свързани със звуците, особено когато конят използва само главата и ушите си. Когато конят предава определено съобщение с помощта на жестове, той използва носа си, устата, очите, цялата си глава и врат, кожата си, опашката и копитата. Краката и копитата може да използва поотделно и заедно: предните и задните крака. Дивите коне използват задните си крака само в качестовото им на отбранително оръжие, а предните крака и зъби като настъпателно; макар че за човека, който лежи в болницата със счупен крак едва ли ще е успокоение да знае, че конят само се е защитавал. В езика на жестовете има една особеност: вие може да срещнете доста необикновенни жестове, често те са взаимстани от други животни. Аз вече споменах на нашето единадесет годишно пони, което в по-голяма част от годината не общуваше с коне, а се движеше в стадото на крави; той когато кобила уринираше, се навеждаше и помирисваше мястото, точно така както прави бика. Това беше едиствения път, който съм виждал такъв навик при кон, затова без съмнения смятам, че това го е научил от говедата.

Друго пони си повдигаше крака като куче и когато реших да проследя този жест, забелязах, че овчарката във фермата на това пони, винаги е спала в конюшнята. Те с понито са били големи приятели, затова и са взаимствали от навиците си. Забавно, но той правеше това само там, където е уринирала кобила.

В езика на жестовете на конете главата и шията са най-често използваните части на тялото. За предаване на съобщение те могат да се използват също заедно и поотделно. Носа, ноздрите и устните, най-често се използват за изразяване на симпатия-за да се приласкае или успокои малкото или друг кон, а също и в любовната игра; макар, че могат да се използват и за изследване на нещо или за привличане на внимание към конкретен обект. Когато конят помирисва или вас или друг кон, той показва своята симпатия. Когато малкото е изплашено то ще побегне към майка си, а тя за да го успокои ще го помирише нежно. Всъщност това е продължение на приветсвения жест, но в случея с кобилата и малкото е с цел, то да се успокои, тя все едно му казва: „не се притеснявай, мама е тук!“

Повечето хора, ако са били ухапани от кон, знаят че това доста боли и никак не е приятно. Но всъщност има четири различни вида ухапвания. В любовната игра, също устата и зъбите се използват много често. Жребецът се приближава към кобилата и я пощипва. Кобилата от своя страна ще се обърне и ще го ухапе, а начина по който ще го направи ще му даде да разбере как е предразположена към неговото ухажване. Тя може да се обърне и също нежно да го ощепе или да го изгони; тя може да го удари със зъби или да го захапе наистина здраво, с което ясно ще му откаже поканата. Ако на меренията на жребеца се възприемат благосклонно, той ще започне да пощипва бедрата й и крупата със зъбите си, а често се случва и да захапе шията й, но всъщност той съвсем не захапва.

жестовете на конетеВсеки от тези жестове има съвсем различен смисъл. Когато кобилата щипе жребеца, тя му казва; „хайде, скъпи, стига“, а когато го хваща със зъби, всъщност казва: „остави ме на мира и изчезвай!“ След това или ще го удари със зъби или наистина яко ще го захапе. Удрянето все пак се среща по-често. Главата се изнася напред, чрез замах и чрез зъби се удрят. Зъбите не се затварят, това е наистина удар, а не захапване- макар, че често се бъркат. Конете могат да се вцепят заедно- стискайки зъби с всичка сила, макар че това най-вече се среща сред дивата природа, между биещи се жребци. От друга страна ударът със зъби се среща често, като предупреждение- макар, че ако то не се разбере, следва истинско ухапване. Макар, че е по-благоразумно да се прислушаш към предупреждението, защото ако кон действително ви ухапе, вие ще се сериозно травмиран. Ако ви захепе за ръката, например-със сигурност ще я счупе. Ако ви хване за рамото, може даже да ви повдигне и изтърси ( макар и в много редки случай и да се надяваме на вас, това никога да не се случи).

За разлика от човешките очи, тези на коня са съвсем по-малко изразителни. Те само показват накъде гледа той. Но, от друга страна ушите му, който никога не се използват при хората, при конете изразяват множество значения. Те се използват не само отделно, но и заедно с други части на тялото- за изразяване на намерения, за да се обърне внимание на нещо, но най-вече за изразване на настроения. Повечето хора знаят, че ако конят си свива ушите назад, то той е настроен враждебно и ви предупреждава да не се доближавате.

Когато ушите са в средно положение, между вертикално и свито- това обикновенно означава, че конят е отпуснат, нищо не прави и за нищо не се притеснява. Но ако са поставени в тази позиция, а не висят ей така- това означава, че конят гледа назад и най-вероятно слуша какво му се говори. Когато аз яздя, аз говоря с коня си, през по-голяма част от времето, а конят си държи ушите назад, следейки стриктно интонацията на гласа ми. Аз винаги се шегувам, че той чака от мен да кажа нещо мъдро, но истоната е, че нищо не разбира, просто следи за интонацията ми. Конят също обръща ушите си на различните страни, обръщайки внимание по този начин на различните обекти. Той гледа дадения обект, като в същото време го проверява-не издава ли той някакви враждебни звуци и следейки го дали не прави и враждебни движения. Когато ушите са наострени на ? това означава; „аз не спя, хайде да вървим!“ А ако ушите са напълно наострени, тогава конят внимателно се е приковал към някой обект и иска и вие да му обърнете нужното внимание. А когато ушите му сочат настрани, това еднозначно означава, че той се готви да ви устрои покушение. Със същото значение както и свитите уши. Ако ушите са свити назад, тялото може да е наполовина или на три четвърти отпуснато, но ако са наострени настрани, тогава всеки мускул на тялото е напрегнат. В заключение:- ушите се използват 999 пъти от 1000.

Преди няколко години имахме кон, който беше присто ментално неуравновесен. Каквото и да правеше ушите му бяха разположени така, все едно е добър и любезен, но всъщност беше най-лошият кон, който някога съм срещал. Виждал съм да прави какви ли не зли номера с най-доброто си изражение, като малко дете. Няколко човека се опитваха да го променят, някой просто го направиха още по-враждебен към хората. Макар, че след като пожива при мян три- четири месеца и аз можех да правя с него всичко, той все пак си оставаше опасен за всеки друг човек. Конете често хвърлят къчове само от удоволствие, особенно ако и на стопаните това им харесва…Това е изразяване на чиста радост и не е знак, че иска да ви изхвърни от седлото. Както споменах преди, така правеше стария Корк Бег с жена ми, за да я разсмее.

Главата и шията се използват в комплекс от жестове за привличане на внимание към обект или за изразяване на намерение да отиде в определена посока. Краката, зъбите и опашката си коня използва за изразяване на враждебни намерения, но трябва да помним, че има случаи и с двойно значение, като повдигнатия крак, за който говорихме. Разликата между предупреждението и явната заплаха обикновенно се различава по резкостта на движение, а също е различно при различни коне- същото като резките интонации при хората. Един кон може да повдигне крака си, без да влага в това какъвто и да е смисъл, друг- правейки същото, може да изразява явна заплаха, а трети- може просто да ви предупреди. Ако не обърнете на това внимание, следващото ви действие ще е вече събиране на зъби по земята. Резкостта на движение, както и интонацията при хората са много индивидуални и трябва да познаваш конкретната личност, за да оцениш правилно съобщението.

жестовете на конетеКожата на коня също може да говори. Обикновенно тя изразява реакция: например, ако пипате болно място, конят с кожата си конят казва „боли“. Понякога той може сам да трепва с кожата си, за да ви покаже къде го боли. Мускулите показват настроението на коня- дали е отпуснат или напрегнат. От това точно кои муслули се напрягат или отпускат, можем да разберем коя част на коня ще реагира след това. Например, напрегнати мускули на гърба трябва да ви подскажат, че конят мисли да подскочи. Опашката изразява негативни намерения или сексуални такива при кобилите. Ако е леко повдигната, конят ви казва че е превъзбуден и внимателен или просто с опашката си ви казва: „хайде да вървим“. Опашката обикновенно работи заедно с главата и шията – ако главата е повдигната, опашката също и обратното.

Трябва да имаме впредвид, че всички тези жестове често се използват и с вокалната част на съобщението. Тя може да бъде и само рязъко издишане или вдишване, а може да е и яростен вик. За разлика от вокалната част, тази на жестовете по-рядко се сменя при различните коне, но в комбинация с гласа и с екстрасенсорното възприятие на коня, количеството на съобщения видимо се увеличава.

Най-емоционалния момент в моя живот се случи когато бях в армията. Тъкмо бях се върнал от пътуване и първото нещо връщайки се в къщи, беше да отида и да видя конете си. Всички ете пасяха на края на пасещето, приблизително 500м на дължина. Аз застанах край вратата и извиках: „елате насам, любими мои!“. Те всички ме погледнаха и с всичка сила хукнаха, водени от Смелата. Тя се носеше толкова бързо, колкото изобщо можеше, с високо вдигната глава, свити назад уши и отворена уста. Тя беше известна със своето хапане и ритане, но понеже аз бях навлязъл вече трърде навътре в пасбището, то останах на място. Тя добяга на растояние от 10м и спря рязко, набивайки спирачки и с четирите си крака. След това направи две крачки напред и ме облиза от главата до петите. След като правеше това повече от три минути и след като изчака от очите ми да потекат радостни сълзи, тя престана с нежностите. И за да ми покаже статуса си, тя ме повдигна във въздуха, разлюля ме напред-назад три-четири пъти, след това ме спусна на мястото ми и си почеса носа в мен. Аз никога не бях се чувствал толкова трогнат през целия си живот; това беше проява на любов по доста нетипичен начин- това беше чудесно! Друг пример за нетипична проява на симпатия се случи с мой приятел. Аз му продадох много тиха и мила кобила. Той не разбираше много от коне, но с кобилата се разбираха добре в продължение на много години. И един ден той ми се обади по телефона доста отчаян. Кобилата страдала от болка и трябвало спешно да я видя. Аз веднага пристигнах при него и попитах какво става. Той ми каза: „Тя изглежда нормално, докато не вляза при нея, но след като вляза и я докосна, тя вика, размахва задните си крака и уринира“ След това ме покани за демострация. Само след като го видях- веднага разбрах какво се е случвало. Просто кобилата е била разгонена. И понеже се е влюбила в стопанина си, все едно е чуден жребец, тя изразяваше симпатиите си по единствения начин, който знаеше.

Материалът е предоставен специално за сайта “В света на конете”
Превод и допълнения: Ренета Томова – Конна база “Табора”