Натурално поддържане на копитата на коня и преход от подковаване към натурално поддържане

Натурално поддържане на копитата на коня.
Преход от подковаване към натурално поддържане на копитата на конете

Натурално поддържане на копитата на конете
Мисля, че е време да поговорим на практика как всичко това се прави…? Малко ми е страшно и сложно да започна…тъй като материала е наистина много, а и все пак си мисля, че това трябва да се учи в университет. Естествено няма как да си позволим обучение при „светилата“ работещи в тази насока ( около 12000 евро на курс), а ползите все пак са за предпочитане от традиционното осакатяване с подковите. Който иска да започне трябва да приеме, че с проби и грешки ще стигне до успех, но това на нас българите ни е ясно, ние сме свикнали!….Все пак съм убедена и още веднъж повтарям, че едва ли можете да навредите повече на вашия кон от един ковач-ром без образование, на който поверяваме конете си в някои случаи…( колкото и да ме е срам да си призная и през това сме минали)

Първото нещо, което е много, много важно е да си представим и да знаем как изглежда едно копито с всичките му костици, хрущяли и съдове. За това ще ни трябва доста анатомия и физиология…..Но все пак трябва да знаем кое къде се намира и защо е там! Трябва да успеем да си представим копитото на коня пред очите си като започваме да го почистваме. И да запомним, че работим с външната част на сложен и нежен механизъм…наистина си е доста отговорно! От нашите знания и действия зависи здравето на коня ни! Ние не просто почистваме, а влияем на баланса на коня!

Работете бавно и не се отказвайте! Работата ви ще си заслужава усилията!

При нас в Табора в началото беше много тежко, успявах да правя само по два крака на кон. Те не даваха краката си или ги даваха само за малко, защото очакваха поредния пирон да се забие от някъде. Когато ми се доверяваха отпускаха цялата тежест върху мен, защото преди това ги подковавахме като поне двама здрави мъже ги държаха.

Но искам да ви успокоя, след не повече от четири почиствания, конете разбират, че това което им правите е само за тяхно добро, започва да им харесва и всъщност сега „дните за педикюр“, както аз ги наричам са едни от най-сплотяващите и приятни дни за мен и конете. Сега вече мога да направя съвсем сама краката на всичките седем коня от Табора….( това пак си е ужасно изморително, но е напълно възможно…)

Как да започнем?
Първо трябва да видите коня си някак от страни, да се замислите…дали не куца, добре ли върви, не подгъва ли някой крак прекалено навън или навътре…как върви на тръс, галоп? Как движи мускулите си? С две думи да анализирате изходното положение. И естествено вече да свалите подковите, ако още сте с тях!!!

Първо е добре да се постараете да изучите и се научите да забелязвате постановката на краката на конете. Как стоят предните крака? Има два много важни признака за които трябва да следим и които могат да доведат до лоши последствия:

  • Ако краката са поставени под тялото назад, най-вероятно коня чувства силен дискомфорт в областта на петите (навикулярен синдром, например)
  • Ако краката са поставени напред, вероятно имат възпаление ( ламинит, разтягане на бялата линия)

Преход от подковаване към натурално поддържане на копитата на конете
След като свалите веднъж за винаги подковите на коня си, започва процеса на рехабилитация. Той може да продължава от няколко месеца до една година, в зависимост колко са повредена вътрешната структура на копитото. След като се възстанови кръвоснабдяването в краката, започва възстановителния процес, повечето коне през това време накуцват и имат нужда от специални обувки, за да се справят в началото с ходенето по лош терен. ( ние в „Табора“ минахме този процес и без обувчици и да, наистина първите два месеца конете вървяха като спънати, но не бива да забравяме, че това е преходен период и да не се отказваме!)

Именно преходния период стряска много хора и те започват да си мислят, че натуралното поддържане не е подходящо за конете им. Определено през това време има доста неудобства за ездачите и за самата езда. Обаче като веднъж сме разбрали колко вреда причиняват подковите тези няколко месеца мисля, че са нищо в сравнение с идеята за здрави и яки копита.

Преходния период завършва когато дъното на копитото придобие своята естествена вдлъбнатост ( а бялата линия става плътна навсякъде). Тогава вече конят ходи по камъните като по мека трева. ( искам само да ви споделя, че нашите коне, за моя огромна изненада вече се катерят бягайки по каменисти наклони без никакви проблеми. Това след толкова време пазене и минаване по „по-добри“ пътеки, като бяхме с подковите, защото колкото и да минавахме по меки пътеки те ходиха странно накуцвайки. Сега вече не е така! )

„Неудобствата“ на преходния период можете да избегнете, ако никога не подковавате конете си! ( много се радвам, че нашите малки кончета никога няма да разберат какво е това подкова!)

Бялата линия- това са влизащи един в друг слоеве. По принципа на „лепките“ тя надеждно съединява копитната кост с копитната стена. Когато конят стъпва, по-голяма част от тежестта поема бялата линия. За да издържи на това натоварване, тя има нужда от обилно кръвоснабдяване. С подковите не достига кръв до нея и тя се разтяга. Всички коне, които са били подковавани повече от година имат разтегнати бели линии.

Повечето копита след сваляне на подковите стават много чувствителни- предните повече от задните, защото те поемат по-голяма част от тежестта на коня. Колкото и да ни е трудно да си признаем, но конете изпитват дискомфорт и болка по наша вина, тъй като ние от незнание сме им причинили трайни повреди подковавайки ги. Затова трябва да изчакаме да мине преходния период спокойно, един вид компенсация за нанесените щети. ( при нас в Табора той продължи средно около 4-5 месеца без усилени тренировки и здрави преходи, но това не ви преди примерно да подобрите работата си от земя и да работите върху ученето на нови елементи)

Вие трябва да сте сигурни в това което правите, защото то наистина е за доброто на коня ви! Запасете се с търпение! Конете са способни на повече отколкото можем да си представим! След време конете ви ще могат да чупят камъни с „босите“ си копита. Трябва само да спазваме следното:

  • Не агресивно поддържане на копитата по „метода на дивите коне“
  • Да наблюдаваме бялата линия и нейното възстановяване.
  • Регулярна поддържане. Копитната стена не трябва да е по-дебела от кредитна карта над дъното на копитото.
  • Ако можете вземете обувки на коня си за преходния период.
  • Повече движение. Всеки ден!

Автор: Marjorie Smith
Материалът е предоставен специално за сайта „В света на конете“
Перевод и допълнения: Ренета Томова – Конна база „Табора“