Предпазване и видове паразитни заболявания при конете

Предпазване и видове паразитни заболявания при конете

Коневъдите и собствениците на коне трябва да знаят и спазват едно основно правило предавано от баща на син конят е по-нужен от жената – когато на истина изпиташ истинско удоволствие и по-верен от кучето, когато имаш нужда от помощ. Ето защо собственика е отговорен и трябва да полага ежедневни грижи и защита на конете си от наранявания , болест и болка. Защо трябва да го направите?

.

  • болният кон не е приятна гледка и винаги ще ви накара да се чувствате виновен. Няма да се почувствате добре в собствените си очи. Няма да можете да го използвате за работа дълго време. Това ще се отрази на самочувствието Ви като професионалист.
  • ако конят се нуждае от лечение това ще ви струва време и пари. Това ще се отрази на Вашия престиж. Не си позволя¬вайте лукса да бъдете съжаляван от вашите колеги, когато видят състоя¬нието на коня ви. А може би те ви се надсмиват. Та Вашите коне не бяха такива „Кранти“ допреди година!

Напоследък една друга група заболявания т.нар. „паразитни болести“ имат все по-голямо значение при конете. Те обикновено са резултат от ненавременни и не 8 пълен обем извършени превантивни ветеринарномедицински мероприятия.

Следните наши указания се оказаха ефективни при намаляване на инвазирането на Коне с паразити и наличието на паразитни заболявания при няколко от собствениците на коне в областта:

1. Конете трябва да имат удобна и топла, с възможности за проветряване, конюшня. Поне два пъти годишно се извършва задължително почистване и дезинфекциране „от горе до долу“. Подходящи дезинфекционни средства и конете трябва да бъдат преместени в друго помещение , колкото е необходимо , докато вие се трудите упорито за подобряване на условията на живот в конюшнята.
2. Не давайте сено или зърно на пода. Това предотвратява замърсяването на храната с тор, който може да съдържа голям брои яйца и ларви на паразити.
3. Не давайте на конете да пият вода от локви и гьолове в двора и по пътя осигурете им свободен достъп до чиста и достатъчно количество вода конюшнята.
4. Чистете конете и постелята (подовата постеля) колкото е възможно по-често за да не давате шанс на парази¬тите да се хранят от фекалния материал.
5. Ако подът на конюшнята е от пръст го изстържете около 25-30 см веднъж или два пъти годишно и подмене¬те изтърканата земна маса с чиста пръст или помислете за друг подходящ евтин материал.
6. Изхвърляйте тора от помещението ежедневно и го пръскайте по полето. Конете няма да пасат една година или в поле, което ще бъде разорано и засято, преди конете да бъдат пуснати на паша по него.
7. Ако торът трябва да се остави близо до конюшнята съхранявайте го в покрита яма, където той може да се запари и така да се умъртвят яйцата и ларвите на паразитите. Това ще предотврати или намали развъждането на мухи около конюшнята.
8. Малките интензивно използвани пасища – образуват биотопни паразитни общности (голямо разнообразие на наличните паразити). Малките дворчета за разходКа не трябва да имат трева за паша, която да подтиква Животните да ядат вероятно замърсената с фекалии трева. Най-добре е те да бъдат покрити с дребен чакъл и пясък.
9. Редувайте пасищните площи колкото е възможно по-често, за да прекъснете жизнения цикъл на паразитите
10. Не оставяйте в околностите на конюшнята влажна слама, изхвърлена постеля или тор – защото вие осигуря¬вате благоприятни условия за развитие на мухите
11. Дръжте зърното в затворени контейнери – недостъпни за птици, гризачи, мухи – които могат да пренесат заболявания от една ферма в друга
12. Мъдрата и разумна употреба на подходящи лекарствени средства – чрез напръскване на тялото, поръсваме на копитата, инжектиране или приложени през устата, ще намалят възможността конете ви да имат паразити.
13. Направете оборка и почистете кърлежите по тялото на вашите коне. Те са преносители на заболявания. Особено често ще ги откриете рано напролет и късно есента.

Ето и няколко от най-често срещаните паразитни заболявания при конете:

 

Kраста

 

Крастата е хронично заболяване при конете, което се причинява от малък кърлеж и се проявява с изменения по кожата, сърбеж и смущения в здравословното състояние на целия организъм. Причинителят е малък – 0,27-0,45 мм, почти невидим с просто око с почти кръгло тяло и сивобелезникав цвят. Живее в кожата на животното. Женската снася около 40-50 яйца, от които от 3 до 7 дни се излюпват ларви. Пълният цикъл на развитие завършва от 14 до 21 дни. В кожата остават живи около 30 дни.

Крастата е разпространена във всички страни по света. По-податливи са животните, които се хранят непълноценно и живеят при лоши зоохигиенни условия. Най-голямо раз­пространение на заболяването се наблюдава през есента, зимата и ранната пролет, докато през лятото то затихва. Основен източник на предаване са болните животни, а инвазирането става при пряк контакт. Кърлежите живеят и извън организма на животните, като могат да се пренасят чрез постелята, обслужващия инвентар и амуницията на конете.

Първият и основен признак е появата на силен сърбеж около ушите, по врата и корема. По кожата се появяват неголеми възелчета, от които при разчесване изтича течност. Кожата се набръчква, косъмът се начупва, а животните започват да слабеят. Диагнозата се поставя въз основа на откриването на кърлежи в материал, взет от изме­нените кожни участъци.

Лекуват се всички засегнати животни. Използват се сухи и влажни методи. Противо­паразитните препарати се прилагат вътрешно, мускулно или като разтвор за изкъпване на конете. Най-често използваните средства са 1% разтвор на хлорофос, 0,4% емулсия на нео-цидол, 0,7% суспензия на алуган, айвомек и др. Стените, яслите, помещенията и инвентарът се пръскат трикратно през 7 дни с горепосочените разтвори.

Хемоспоридиози
Хемоспоридиозите са трансмисивни болести. Те се пренасят изключително с помощта на кръвосмучещи насекоми. Причинителите са едноклетъчни, безпигментни паразити, които се размножават в еритроцитите на конете. Появата и съществуване­то на тези инфекции е в пряка зависимост от климатичните условия и географските особености на районите, свързани с развитието на кърлежите.

При конете се срещат два вида хемоспоридиози – наречени спо­ред наименованието на причинителя – пироплазмоза и нуталиоза. По клиника и двете си приличат, като основни признаци са ане­мията, високата температурна реакция, влошеното общо състояние, храносмилателни разстройства (първоначално запек, последван от профузна диария), отслабване и аборти при бременните кобили. Често при ненавременно лечение се стига до смъртен изход. Ди­агностиката се извършва въз основа на клиниката и лабораторното изследване.

Лечението при хемоспоридиозите е успешно, ако се започне навреме и се използват подходящи препарати, действащи на причи­нителите (трипанблау, трипафлавин, акаприн). Прилагането на тези препарати обаче е свързано с точното им дозиране, поради което начинът, времето и дозата трябва да се посочат единствено от ве­теринарния лекар. Към това трябва да се прибави и прилагането на общоукрепващи лекарствени препарати, оставяне на конете в пъл­на почивка и даване на вода за пиене на воля. След окончателното оздравяване рецидиви не се получават.

Профилактиката и борбата за ликвидиране на хемоспоридиози­те е трудна и сложна. Тя се води комплексно, като основният двига­тел трябва да бъдат собствениците на животните.

 

Трихофития
Трихофитията е заразна микотична болест по животни и хора, която се характеризира с поява по кожата на рязко ограничени с тенденция за разширяване кръгли петна с опадали (частично или напълно) косми, покрити с люспи, крусти или везикули.

Причинители на трихофитията по конете са гъбички, които се намират по повърхността на поразените кожни участъци, в люспите, крустите, космените влагалища, около космените луковици или вътре в самите косми. Устойчивостта на гъбичките е доста голяма, поради което борбата за тяхното унищожаване е продължителна.

Заразяването на конете става чрез непосредствен контакт с болни животни или предме­ти, с които са обслужвани. Обслужващият персонал също може да се зарази и да разнесе заразата посредством ръцете си, дрехите, обувките и др. Влошените условия на отглеждане, недостатъчното и непълноценно хранене, липсата на витамини, механичните повреди по кожата като драскотини, набивания, ожулвания и др. спомагат за възникване на тази опасна дерматомикоза. Основните места на поражения при коня са крупата, гърбът, плешките, вратът и по-ряд­ко главата. Измененията са твърде характерни – поява на силен сърбеж на поразените места, опадане на космите и появяване на люспи, крусти и везикули. Всичко това се отразява не­благоприятно на конете и води до отслабване и непригодност за работа.

Лекуването се извършва посредством локална и общостимулираща терапия на органи­зма. Самолечението и извършването на лечение от хора неспециалисти почти винаги води до влошаване на състоянието на конете, както и привикване на гъбичките към неподходящо приложените лекарствени средства.

В основата на профилактиката срещу трихофитията по конете стои изпълнението на зоохигиенните норми на гледане и хранене, както и на поддържане на добра хигиена в по­мещенията и редовно извършване на дезинфекции и дезинсекции. Най-удобни за прилагане са разтвори на натриева основа, формалин и др. С успех се прилага и ваксина срещу трихофития, която изпълнява основна роля в профи­лактиката и борбата срещу тази опасна дерматомикоза по конете.

 

Дурин
Дуринът по конете е паразитоза, която протича хронично и се характеризира с парализи и парези, възпаления на външните поло­ви органи, депигментации, анемия и прогресивно отслабване. Дуринът се предизвиква от трипанозома. Заразяват се само ед­нокопитни животни. Пренасянето на болестта се извършва най-чес­то чрез полов акт, като заразяване може да стане и чрез използване на общ инвентар, постеля, храна, вода.

Инкубационният период е продължителен. Първите клинични признаци се наблюдават по външните полови органи – отоци, язви, рани. В по-късните стадии на развитие на заболяването се устано­вяват и подобни изменения по кожата и поява на нервни признаци. Характерен клиничен белег е установяването на талерови петна с големина от 4 до 20 см в областта на корема. Ако не се извърши навременна терапия при дурина, наблюдава се висока смъртност.

Диагностиката се извършва комплексно: клинично, серологич-но. Тя е в компетенцията единствено на ветеринарния лекар. Дури­нът се лекува, като след правилно извършена терапия животното е напълно здраво. Прилагат се различни средства като 10% разтвор на наганин, антимозан, соварсен, пиралдин по преценка на лекуващия лекар. Стопаните трябва да внимават, защото тези лекарствени средства са токсични при неправилна употреба и всяко самолечение е много опасно. В случай на клинична проява на заболяването е за пре­поръчване да се използва изкуствено осеменяване в стопанствата и частните дворове. Про­филактичните мерки предвиждат извършване на строг клиничен и лабораторен преглед на всички жребци, включени в случната кампания, изолиране и лекуване на болните животни, както и профилактично прилагане на наганин или друго лекарствено средство в определена доза и през определен интервал.

Източници: www.pomagalo.com
и „Болести по еднокопитните животни“ – Ивайло Ченчев, Георги Бързев