Работа от земя с коня

Рафаел Сото разказва за работата от земя с коня

Рафаел Сото е обаятелен човек. Една от звездите на Кралската школа по ездово изкуство (Royal School of Andalusian Equestrian Art) в Херес, той също е един от водещите състезатели по обездка на международната сцена и ще бъде ключов член в испанският отбор по обездка на Световното първенство в неговия роден град по-късно през годината. Обучението в Кралската школа е много интересно, защото макар да се основава на по-стари испански традиции, ездачите в школата използват също и съвременни техники по обездка, за да произвеждат коне състезаващи се на международно ниво. В това интервю Рафаел говори за старата традиция на работа с коня от земята („от ръка”).

„Задължителен принцип при работата „от ръка”, е контролът върху баланса на коня и връзката му със земята – това ще ви позволи да развиете събраните повдигнати ходове (пиафе и пасаж), и особено пиафето.”

„Нашата школа е класическа, както тази във Виена, и имаме много стари традиции в работата от земя. Обикновено яздим конете в продължение на година и половина, докато станат 5-годишни, и след това започваме да ги работим „от ръка” – но това варира според коня. С някои коне извършваме известна работа от земя преди да започнем да ги яздим. Зависи от темперамента им. Ако имате спокоен кон, е по-добре да го работите „от ръка” преди да го яздите. Ако имате разгорещен, лесно възбудим кон, тогава е по-добре да се работи с него от земята след като е язден”.

„Треньорът държи повода от юздечката или капсаума в лявата си ръка, а нагайката в дясната, когато работи с коня от лявата му страна – и обратното, когато работи с него надясно. Много е важно да работите с коня и на двата повода (в двете посоки), иначе той може да свикне само в едната посока и тогава няма да работи с еднаква симетрия с двата си задни крака.”

Когато работите с капсаум, използвате ли странични поводи?
„Понякога да, понякога не. Ако конят е твърде силен в устата, поставяте странични поводи, за да го накарате да бъде по-събран.
Когато конят започне да разбира принципите на пиафето, той може да движи диагоналните крака на тръс почти на едно място – но винаги мъничко напред. Хората си мислят, че при пиафето е много важно конят да остава на място – не, не! Не е важно да остава на място; конят винаги трябва да иска да върви напред и пак напред. Ако се опитате да спрете кон, отиващ напред в началото при пиафето, той започва да се мести от едната страна на другата с предните или задните си крака, или задните му крака остават твърде назад. Много пъти това се случва, защото ездачът принуждава коня да остава на място при пиафето твърде рано. Конят е способен да остава на място САМО когато има развитието на години обучение, при добра тренировъчна система”.

„След много години работа, може понякога да оставате на място. Особено ако участвате в състезания на ниво Гран При, трябва да останете на място колкото можете повече. Но вие сте виждали много добри ездачи и добри коне, които на Олимпийските игри или на световните състезания по конен спорт, на европейски шампионати, дори златния медалист – победителят Ръсти, не може да остане на място 100%; той отива малко напред, но Ула Залцгебер предпочита да отива малко напред при пиафето, вместо да се опитва да спре коня и така да допусне грешки. Много малко коне са способни да остават 100% на място”.

„Конят при работа „от ръка” при пиафе винаги трябва да отива малко напред, за да даде правилност на движението. Ръката държаща повода, е навярно по-важна при работата отколкото ръката, в която е нагайката. Ръката, която държи поводите или капсаума – тя прави полуспиранията, които са необходими за контролиране на баланса – за да се следи конят да не отива твърде напред или много върху ръката, или прекалено зад ръката. При някои коне е по-необходимо да се поставят шиите им надолу при пиафе, ако коня не отдава гърба си достатъчно – а други коне трябва да приведете така, че рамото им да е по-свободно. Зависи от това как е направен гърба на коня.”

„Друг много важен принцип при системата на трениране за работа от земя е подходящият момент, особено за пиафе. Пиафето е основата на работата „от ръка” – след него се идва до пасажа. Не може да насилвате коня, просто използвате нагайката и полуспирането с другата ръка, за да го приведете в баланс и да му дадете активност; и тогава в началото сте доволни с 5 – 6 стъпки от това, което в действителност още не е пиафе, но започва да става. Тогава приключете.“

„Хората, които карат коня да прави прекалено много пиафе (дори ако той е андалуски и следователно има повече вродена способност за това) – те ще го изморят прекалено, мозъкът му ще блокира, конят ще се предаде, няма да намери ритъма и после винаги ще се плаши от тази работа, защото треньорът прекалено го е насилил за твърде много стъпки пиафе.”

„Много е важно да се прави малко пиафе. Кратко време, след това потупайте коня – после пак пиафе, и отново ходом. Разнообразяването с ходом е много важно – той трябва да е добър, събран ходом. Когато с конят се работи по този начин, той ще направи пиафе. Не е нужно да правите нищо – просто карате коня да се събере, само му цъкате, малко с нагайката, и той сам разбира. Тогава го погладете незабавно. Конят разбира, че е направил нещо добро. И след това отново не трябва да му искате много”.

„Ако оказвате все повече и повече натиск, конят става уплашен и възбуден, а вие не му давате пауза за почивка, не го оставяте да разбере какво искате от него – тогава ще постъпите погрешно. Може да се опитвате да направите нещо добро, но ще бъде погрешно – по-добре не го правете. Някои от ездачите по прескачане на препятствия казват, че пиафето е „тъпчене на място” и това е така за тези, които не знаят как да го направят – те учат само на тъпчене на място, не на пиафе.”

„Когато конят знае да прави пиафе „от ръка”, тогава може да го направите от седлото, като използвате краката си за същото събиране на ходом. Винаги в началото се прави пиафе от ходом – когато конят знае да прави това от земята, тогава може да го направите от гърба му. Когато той разбира техниката малко по-добре, може да правите пиафе от тръс, а после когато имате пиафето – да преминете към пасаж”.

Интересно, че в Германия например, има известни хора, които работят с коне от земята, но много от ездачите, които купуват такива коне казват, че когато няма никой на земята, конят няма да направи пиафе…
„Това е въпрос на начин на обучение. Обикновено ги докосваме понякога с нагайката – ако го докосваш на всяка стъпка, конят свиква с нагайкатa. Конят трябва да знае как изграждате пиафето – нагайка, полуспиране с ръката, и глас. В момента, в който го разбере, не използвайте нагайката, за да го активирате за пиафе – махнете я – и само с малко повече глас и събиране от ръката конят трябва да го направи сам. Защото ако използвате нагайката на всяка крачка, тогава конят свиква с нея и ако нагайката не е там, или човекът не е там – не се получава. Трябва да бъде правено по следния начин: докосвате го с нагайката отвреме навреме, след това оставяте конят да го направи – той трябва да го прави само от гласовата команда, в ритъм с гласа – цък, цък, цък. Щом забави ритъма го докосвате отново, после пак опитвате без докосване”.

„Конят трябва да го прави сам. Същото е и в ездата – когато ездачът оказва натиск непрекъснато, конят губи чувствителност – тогава той наистина не се движи. Добрите ездачи знаят кога да използват краката си и кога не. Истински добрите ездачи – те използват краката си в даден момент, после в следващия вече няма крака, а само равновесие. Конят сам трябва да го прави – тогава вие имате един чувствителен кон, който автоматично преминава в пиафе, когато ездачът реши, че трябва да го направи. Това е основата на пиафето.”

Имате ли проблем с това, че Вашите испански коне естествено искат да правят пасаж, а после когато започнат да го правят губят нормалния си тръс?
„Не, не, не… При нашите коне, специално андалусците, пасажът и пиафето им помагат да имат по-добър тръс. Нашите коне винаги имат малък проблем с намирането на балансиран, повдигнат тръс с увисване при събрания тръс. Пиафето и пасажът изграждат мускулите на гърба, които да позволят коня да тръсира по-повдигнато, с повече увисване във въздуха. Нашите коне не са толкова силни както топлокръвните породи; когато нашите коне са 3 – 4 годишни, тогава тръсът нормално е много плосък, и само чрез пиафе и пасаж този тръс ще се развие повече към работен и събран тръс. От пиафе/пасаж и полуспиране, обратно към пиафе няколко стъпки и отиване напред на тръс, после отново обратно към пиафе, и отново напред на тръс – тогава конят развива по-добри мускули на гърба, по-добро състояние, за да направи движението на тръс, което ни трябва за полупристъпванията и траверите”.

В Кралската школа използвате колони…
„Да, но никога не учим кон да прави пиафе на колоните. Ние използваме колоните само защото това е една стара традиция на обучението в пиафе, но там не можете да поставите всеки кон – само кон, който вече познава работата. Ние никога не учим конят на колоните за пиафе. Когато поставим там един кон, той вече знае да прави пиафе много добре. След това показваме на хората пиафе на колони. Ако вземете 100 коня и ги сложите на колоните, 80-90 от тях никога няма да научат пиафето – те ще станат твърде нервни и ще вървят от страна на страна, понеже не могат да вървят напред. За да имате кон, който изпълнява пиафе на място, трябва да имате кон, който е вече научен и знае да прави едно много добро пиафе. Конят, който ние показваме на колоните в нашите представления, е един от конете с най-добро пиафе при работата от земя – такъв е конят, който използваме за колоните.”

„Ние развиваме пиафето от земята, „от ръка”. Понякога, при някой труден кон работим с двама ездачи – единият отпред до коня, другият отзад; когато конят е по-лесен е достатъчен само един ездач на земята, с едната ръка при устата на коня, а в другата – нагайката.”

„Виждал съм няколко – много малко коне, които могат да бъдат поставени на колоните и много внимателно обучавани на пиафе – може да бъде направено, но не е най-добрата система, защото повечето коне ще научат погрешно пиафето, люлеейки се настрани с предните или задните крака, понеже не могат да вървят напред. Те трябва да вървят напред. Когато имате един фантастичен кон на 9-10 години, тогава той може да остава на едно място – но не от самото начало.”

Ако отидете на голямо състезание, като Олимпиадата, работите ли с коня си от земя там?
„Обикновено не, защото конете които водим на Олимпийските игри, са много опитни. Понякога, може би… Помня, че на Олимпийските игри в Атланта моят кон Инвейзър беше много млад – само 7-годишен, и понякога Игнасио (Рабмлас, директор на Кралската школа) ми помагаше малко от земята, но много малко. Обикновено нашите коне, които отиват на големи състезания, са много добре подготвени и нямат нужда от това.”

А кафявият кон, с който работихте днес?
„С този млад кон аз тренирах пиафе преди езда, и също като с Инвейзър, го обучавах от земята когато беше по-млад, но не след езда – не беше необходимо. Ако сте тренирали по един добър начин и конят може да прави пиафе, тогава не е нужно да се връщате назад. Окей, може да го направите, ако имате проблем в определен момент с коня на пиафе – тогава се връщате към основите, отново към работата от земя. Но ние винаги работим за пиафе от земята в началото, когато конят е 5-6-7 годишен – за пиафе и пасаж.”

„По мое мнение само много добрите ездачи са способни да работят „от ръка”. Има множество добри ездачи, които не знаят как да работят с коня от земя; но само някой много добър ездач може да върши добра работа от земята. Ако не си наистина добър ездач, е много трудно да разбереш усещането и баланса при полуспиранията, кога да използваш нагайка, кога да използваш глас – много е трудно да имаш тази чувствителност, ако не си добър ездач. Не мисля, че един обикновен ездач би могъл да извършва добра работа от земя. Само много добър ездач е способен да я върши наистина добре.”

Превод: Д. Христова
Източник: http://www.horsemagazine.com