Тренировъчна скала на коня – Част 4 – Активиране на задните крака

Тренировъчна скала на коня – Част 4 – Активиране на задните крака

Въпреки че в следващия пасаж се говори за контакта, той също се отнася до повдигането на конския гръб и съществения принцип, който се споменава многократно в литературата по класическа обездка – този за насочването към задните крака преди всичко друго. Много проблеми, които се проявяват в устата, задтилъка, врата и гърба на коня са в резултат от това, че не е завършен цикълът помощи от копитото към ръката (на ездача). Както с всички неща в класическата езда, това не е изолирана единица – то е само част от цялото уравнение. Друга връзка към това е статията „Изправеност”.

„Върху добре обязден кон, вие затваряте седежа, ангажирате задните крака на коня с вашите прасци, прилагате полуспиране и конят трябва да се ангажира, да повдигне гърба и да отпусне задтилъка. Върху нуждаещ се от корекция или много неопитен кон отнема повече време, разбира се, но правилно обучения кон трябва да приема всички помощи на ездача. Той трябва да стъпва под себе си когато шенкела поиска, да ротира таза, да повдигне гърба, за да срещне седалището на ездача, очаквайки по-нататъшни инструкции, да разшири своя гръден кош, за да посрещне прасците, и да отпусне задтилъка си, за да срещне ръката на ездача с устата си. Това започва с изпъването на ездача и затварянето на седежа му, за да може да абсорбира и управлява енергията, идваща от задните крака на коня. След това прасецът се обтяга надолу и иска задния крак да стъпи под общата маса (да подложи), изпращайки коня напред. Щом задният крак на коня се повдигне, седалището на ездача иска приземения крак да се сгъне.Това кара таза на коня да се подвие леко, което на свой ред води до повдигане на гърба, което пък от своя страна кара холката да се повдигне и задтилъка да се отпусне. Всичко това се случва в рамките на първите една или две крачки. Не е нужно то да стане в абсолютно съвършенство, но трябва да има в основата желание и готовност за комуникация и сътрудничество.

След това, през време на загрявката вие продължавате да отстранявате каквито търкания и неуравновесености има, но когато седнете, вземете поводите и подкарате, конят не трябва да вири глава във въздуха и да се опъва срещу вас. Ако това се случи, прасецът трябва да приведе задния крак на коня (който причинява съпротивата) под центъра на тежестта, така че тежестта на ездача да може да го прегъне. Когато това стане, съпротивата ще изчезне. За твърде много хора, да поставят шията в определена „рамка” е основната цел на тяхната „тренировка”, и всичките им усилия биват насочени към манипулиране стойката на главата и шията на коня. В действителност, държането на главата и шията са като термометърът при треска, който показва вашата телесна температура. Главата и шията на коня информират ездача за напрегнатостта или отпуснатостта в гърба и задните крака. Ако имате висока температура и пробиете дупка в термометъра, живакът ще изтече, но треската все още ще е налице. Същото важи и за коня. Ако манипулираме само главата и врата, може да успеем да ги вкараме в „рамка”, но сковаността и резистентността в задните крака и гърба ще остане; така не само, че няма да сме постигнали нищо, но и ще сме се лишили от един много важен измерителен инструмент.

Следователно, още от първия ден на обучението на коня и във всеки следващ урок, веднага щом се озовем на седлото ние трябва да усещаме и да се насочваме към задните крака. Ако те стъпват под центъра на тежестта и се сгъват в ставите, връзката през горната линия (top line) ще бъде установена, включително люлеещия се гръб и отпуснатия задтилък. И тъй като гимнастическата работа е невъзможна без това, ние трябва да създадем тази връзка веднага щом се качим на коня. Разбира се, тази връзка изглежда и ще се усеща по различен начин при един млад кон, отколкото при напълно обучения, но всеки кон трябва да предлага тази връзка по най-добрия според възможностите му начин, веднага щом му се поиска да го направи. Дотогава докато задните крака изостават назад, крупата е високо във въздуха, а гърбът е „несвързан”, гимнастическото развитие е изключено и конят не може да работи ефективно. Когато задните крака се ангажират по най-добрия възможен начин, гърбът се люлее и енергията може да протича свободно от задните крака към устата и гърба на коня, ние можем да го гимнастицираме и да изградим неговата мускулатура, като го запазваме здрав и в добро състояние. Ето защо, ездата на коня през задтилъка трябва да стои в началото на гимнастическата работа, а не в края.

Убеждавам се в това, особено при младите коне. Те са склонни да вървят напред веднага щом им поискате, и ако вие просто еластично задържате импулса от задния крак за кратко във вашата ръка, те ще се заоблят много бързо и всякаква резистентност ще изчезне. Разбира се, когато яздите 8-годишен кон, който вече е бил дърпан и блъскан в продължение на 5 години, е нужна много повече работа, за да се възвърне отново доверието на коня в седалището, ръцете и краката на ездача, преди конят да се осмели да върви напред и да се носи стремително и свободно. Тези коне обикновено са научили от опит, че ако увисват във въздуха при тръс, биват блъскани по гърба от неконтролироното седалище на ездача и дърпани/джаскани в устата от играещите му ръце. Следователно те са научили, че е много по-безопасно за тях да не отиват напред повече, защото колкото по-малко се люлее техния гръб и колкото повече ситнят техните крачки, толкова по-малко техният гръб ще бива удрян.

Един израз, която бе много разпространен в Германия в миналото и който не съм чувал отдавна е, че конят трябва да се научи да се доверява на ръцете на ездача. С други думи, ездачът трябва да има достатъчно самоконтрол, за да не нарушава контакта с поводите чрез неволни движения на ръцете си. Същото нещо се отнася за седалището и краката (което не мога да си спомня да съм чувал). Конят трябва да се научи да има доверие, особено на седалището на ездача, че няма да пада като камък върху гърба му на всяка крачка при тръс. Конят може да повдигне своя много чувствителен гръб само ако има достатъчно доверие в ездача, че няма да го нарани чрез друсането си. И конят ще разшири своя гръден кош, за да посрещне прасците на ездача само ако не е мушкан с големи назъбени шпори на всяка крачка. Така че, по един или друг начин, всичко отново се връща към необходимостта от един безукорен седеж. Без него, добрата езда е невъзможна.“
Д-р Томас Ритер

Превод: Д. Христова