Завръщането на дивите коне

Завръщането на дивите коне

 Див кон Тарпан, единствената известна снимка направена през 1884 г.

Крумовградското село Сбор е обезлюдено – според статистиката там живеят 7 души, но всъщност едва ли ще видите и един. Каменните къщи, пръснати в няколко махали по склоновете на Източните Родопи, са полуразрушени. Тучна зеленина лека-полека заличава белезите от човешко присъствие, включително джамията и прилежащото й гробище. Така би изглеждала Земята след хората.

Животът обаче няма намерение да напуска живописната местност. До дни в землището на Сбор ще пристигнат необичайни обитатели – тарпани, внесени от Холандия. Това са европейски диви коне, първите, които ще кръстосват българските земи от столетия насам. Макар отдавна да са изчезнали, ролята им е ключова за дивата флора и фауна.

„Модерното схващане е, че ако върнем едрите тревопасни – крави, зубри, елени, те ще поддържат мозаечния характер на растителността. Така се създава добър хабитат за птиците и насекомите“, казва експертът по биоразнообразие Христо Христов. Докато в горещото августовско утро разговаряме за реинтродукцията (повторното въвеждане) на първата дузина тарпани, той и учениците от екоклуба в Кърджали стягат дървена ограда, зад която животните ще бъдат под карантина.

„Първите месеци ще ги държим тук, а след това постепенно ще разширяваме заграждението“, обяснява специалистът. Макар сред учените тези животни да са известни със своята издържливост на сурови условия, те се нуждаят от адаптация. Очакваната група се състои от генетично възстановени потомци на популация, свободно живееща в Холандия. Там условията са доста по-различни от планинския район между България и Гърция.

Христо е част от екипа на проекта „Новото тракийско злато“, по който холандските екоорганизации „Авалон“ и АРК опазват дивата природа в Източните Родопи и подпомагат развъждането на редки тревопасни видове (виж карето). Проектът се финансира от Холандската пощенска лотария, която раздава половината от приходите си за социално отговорни, здравни и екологични дейности по цял свят.

Слънцето се издига все по-високо над трънливата поляна. За да предпазят тарпаните от хищни неприятели, природозащитниците монтират електропастир. Съоръжението освобождава силни, но не смъртоносни импулси в натрапнците, дръзнали да влязат в заграждението.

След няколко седмици към тарпаните ще се присъедини кобила, която е сред реинтродуцираните през миналата година каракчански коне. Идеята е тя да обучи „братовчедите си“ как сами да се предпазват от вълчи набези, когато отново заживеят на свобода.

Дивите коне на с. Сбор са от породата коник, която произлиза от опитите за размножаване на тарпана в Полша. През 1936 г. полският проф. Тадеуш Фетулани забелязал, че конете в някои ферми приличат на изчезналия вид.

Оказва се, че последните диви тарпани, уловени около сто години по-рано, са раздадени на селяни, които не искали свободните диви коне да отмъкват опитомените им кобили. Професорът се наема да развъжда тарпани от 35 коня, откупени именно от такива ферми. По-късно учените въвеждат полския коник в Холандия. Оттам през последните години тарпани са реинтродуцирани в Латвия, Англия, Германия, Белгия и Франция.

Докато помага на учениците, Христо разказва, че конете живеят в „хареми“ от по един мъжки и пет-шест женски. Всяка година те се сдобиват с потомство. На втората си година мъжките кончета са достатъчно зрели и бащата ги гони от стадото, а малко по-късно възрастната женска гони дъщерите си. Впоследствие младите жребчета и кобили се събират в клубове.

Най-опитният жребец си заделя две-три женски и така дава началото на нов харем, като се опитва да го отдалечи, за да не бъде превзет от мъжкия клуб. „По-големите стада в Америка, Монголия и Холандия, които сме виждали по филмите, се образуват от хареми, обединени около възрастните и опитните коне. В България ще започнем с 1 мъжки, 6 женски и 4 кончета“, казва експертът. По думите му в първата група ще има три млади жребеца, които са генетично далечни от останалите коне, така че на по-късен етап да могат да създадат потомство с някоя от женските.

Обедно време е и помощниците от екоклуба сядат на сянка, за да похапнат. Холандските партньори по проекта обаче не спират да се радват на хубавото време и красивите пустеещи околности. „Предпочитам да съм тук, отколкото в София. В града се изнервям заради трафика“, казва Йохан Бекхьойс от АРК, усмихнат възрастен господин.

Холандските организации насърчават фермери и предприемачи в Източните Родопи да развиват биоземеделие и алтернативен туризъм. Според Йохан много негови сънародници биха предпочели да дойдат за две седмици тук, за да наблюдават птици (бърдуочинг), отколкото със същите пари да посетят Испания за седмица. Ролята на „Новото тракийско злато“ е именно да осведомява западните туристи за предимствата на възникващия български екотуризъм.

Жегата кара въздуха да трепти, но работата трябва да продължи. „Не можем да гарантираме, че ще успеем да адаптираме тарпана, но ще положим всички усилия той да се приспособи. Така ще има по-голяма природна и туристическа стойност за България“, уверяват Христо и Йохан.

Благодарение на финансовата помощ през 2010 г. българско-холандският екип вече е пуснал на свобода полудиви каракачански коне, които препускат на воля в покрайнините на село Черничино, близо до Ивайловград. Природозащитниците се надяват, че до края на тази година ще реинтродуцират и благородни елени.

АРК и „Авалон“ ще търсят допълнителните средства за развъждане от Rewilding Europe – инициатива на организациите WWF, Wild Wonders of Europe и АРК за възстановяване на изчезнали видове. Миналата година чрез Rewilding Europe учени започнаха да проучват възможностите за реинтродуциране в Карпатите, делтата на Дунав, части от Хърватия, Испания и Португалия. Сега холандците искат да включат и Източните Родопи в опита за „подивяване“ на Стария континент.

Тарпаните вече пътуват към новия си дом в родопското село, а последните приготовления по посрещането им са към края си. „Ако в красивия ландшафт, в гората, няма животни, това е само борова суровина. Гора без вълци не бива – това не е истинска гора“, обобщава философски Христо. И е прав – природа без животни и село без хора е просто красива, но тъжна картина.

Последният „натурален“ тарпан умира в руски зоопарк
Тарпанът (Equus ferus ferus), известен като европейски див кон, е изчезнал подвид на дивия кон.
В миналото той е обитавал обширни гори и степи от Южна Франция и Испания до централните части на Русия. Затова свидетелстват различни пещерни рисунки. В България палеонтолозите са намирали кости от тарпани, което доказва, че в миналото страната също е била техен дом, посочват авторите на „Новото тракийско злато“. В природата тарпанът изчезва между 1875 и 1890 г.

По данни на Rewilding Europe последният такъв кон умира в зоопарк в Русия през 1909 г. Не е известно кога тарпанът изчезва в България, тъй като костите му не се различават от тези на някои домашни породи. Опитите за възраждане на тарпана датират от 30-те години. Смята се, че германските зоолози Луц и Хайнц Хек са „родителите“ на първия развъден тарпан, който се ражда през 1933 г. в зоопарка в Мюнхен. Тарпаните са сравнително ниски коне и обичайно са оцветени в сиво-пепеляво. Притежават добре развито социално поведение – защитават малките си от хищници, но към хората са спокойни и любопитни. С известно търпение могат да бъдат обяздвани.

Автор: Георги Жечев
Източник: dnevnik.bg