Как конете използват звуците – Част 2

Общуване с конете
Изследване на средствата за общуване между човека и коня
Хенри Блейк

 

Глава 4 / Част 2
Как конете използват звуците

Нивото и силата на гласа зависят и от разстоянието на водения разговор. Например, ако аз се разхождам и се намирам на 400-500м от вкъщи, моя кон ще извика с пълен глас:”Здравейте, има ли някой вкъщи?” и непременно ще му отговорят от конюшната:”Да, аз съм тук”. Колкото по-близко сме до къщата, толкова и гласът им става по-тих. По същият начин с приближаването си два коня ще понижават глас. Когато вече се доближим до вратите на конюшнята същото съобщение ще бъде повторено с леко издишане през ноздрите. Моят кон ще повтаря съобщението си докато се успее да се доближи и помирише другаря си, след това приветствиета ще се сменят с демонстриране на приемственост. Аз мисля, че всеки който е чул първото и второто провикване към конюшнята, няма да направи разлика между тях. На човешки език можем да преведем като:„Ехо здравей!”Когато влизате в къщата на свой приятел вие ще извикате”Ехо, Здравей!”, просто да разберете има ли някой вкъщи; а приятелят ви да отговори”Ехо, здравей!”, примерно от втория етаж. Когато той се спусне вие отново ще се поздравите, но с по-спокоен глас, но със същата дума. С две думи, всички тези приветствия можем да преведем с думата здравей, но ние няма да го направим, защото тогава ще останат скрити огромно количество вариянти на истиското значение. Кобила приветстваща малкото си, произнася съобщение коренно различно от зова на жребеца. Първоначалното съобщение на жребеца казващ „Има ли някой тук?”-ще измени своето звучене когато се получи отговор. Тогава вече ще значи „Излез и се бий!”, ако отговори друг жребец, а провокацията ще се повишава със сближава на разстоянието помежду им. Ако се получи отговор от кобила, тогава първоначалният зов ще се трансформира на „Ела, аз съм готов за любов” И това съобщение ще се повтаря също докато не се намали разстоянието помежду им, след това ще последва тихо приветствие, а после кобилата ще даде да се разбере дали е готова за любов или да отиде да потърси някоя друга. Ако пък отговори кастрат, тогава жребеца ще му каже просто да се разкара по надалеч. Във всички тези случаи съобщението на жребеца ще звучи почти еднакво, но съдържанието ще е съвсем различно. Гласа на коня е само проводник към значението на дадено съобщение, сам по себе си той не предава точното съдържание, също както и човешката реч.
Ако два човека говорят на различни езици те въпреки всичко могат да се разберат помежду си с помощта на знаци и интонация на гласа. Ако не вярвайте вижте моряците когато са на чуждо пристанище. Те много бързо могат да обяснят на събеседника си какво им трябва-като правило веселие, пиене, жени…
При конете контекста на призива привада смисъл на съобщението. Именно за това е трудно да се работи със записи, остава скрит контекста на сигнала.Разбира се е и много лесно да се объркаш при разбиране на призива. Аз даже съм наблюдавал и самия кон да се обърка от подаден сигнал. Ростелан, веднъж отговори на призива на жребец, който аз бях купил наскоро и веднага бях го кастрирал. За първи път пуснат на пасището, жребецът побяга малко из полето и след това попита „Има ли някой тук?”, а Ростелан му отговори. Те продължаваха да преговарят, докато не се срещанаха. Ростелан се засили към жребеца мислейки, че той му казва Здравей!, но получи за наказание ритник в ребрата.
( Време е да направя една забележка. В нашите речници има многообразие на думи като whiney, whicker, neigh и др., а се превеждат еднозначно: цвилене. Също така няма избор за превод на оттенъците. От тук нататък аз ще пиша тези думи на английски.Р.Т.)
Когато започнете да разбирате коня си, вие ще искате и тя да ви разбира, а за това е много важно правилно да използвате гласа си. Ако вие не се професионален имитатор на животните, тогава е безполезно да имитирате гласа на коня. Вашите гласови връзки ще ви позволят да изобразите ниското whicker. Но да се опитвате да имитирате нещо друго е безполезно, дори и заради факта, че конят ви и така може да ви разбере. Основно вербалния контрол на ездача се състои в няколко думи: стой, напред, тръс.. При правилно обучение конят бързо ще се научи да реагира на тези команди, незабравяйте и да го наградите с лакомство за това. Трябва да обучавате с поощрение, а не с наказание. Ако вие кажете стой и конят ви не спре и вие го накажете за това, той много бързо ще започне да свързва тази команда с наказанието и вече никога няма да научи правилно да я изпълнява. А някои команди при всеки случей предизвикват автоматически отговор у конете, като например „Стой”. Около 70% от конете с които никога не са се занимавали, правилно реагират на думата стой (whoa). Същото е и когато цъкате с език, конят ще тръгне напред. Ако кажете „стани” (stand up), конят инстинктивно ще се събере. Явно тези звуци подбуждат конете към инстинктивни реакции, но те не трябва да се бъркат с командите, на който конят трябва да се обучи. Когато подавате команда на коня си е много важна емоционалната украса на гласа. Аз вече ви разказвах за Шепнещия ирландец. Ако вие нещо нашепвате на коня си, това за него ще е равно на ласка. Ако му говорите с напевен тих глас (аз обикновенно използвам фрази като „добро момче”; „умно момче” и тн), той се успокоява. А ако му говорите с рязък глас, той ще се превъзбуди. Ако викнете, конят ще разбере, че се сърдите. Всички тези емоционално оттенъци придизвикват инстинктивен отговор.
Необходимо е добре да контролирате гласа си. Преди пет години имах необикновенно умна овчарка, която притежаваше всички качества на шампион, но беше и прекалено впечатлителен и ентусиазиран, което му пречеше да се подчинява на командите ми. След три месеца на тренировки, стигнах до извода, че той изпълнява комади едва след като му изкрещя:„Проклетник!” До това стигнахме след като аз в яда си го наричах проклетник и хвърлях по него камъни. След това всяка моя команда аз трябваше да подавам с викане на „Проклетник!” накрая.
Конете са много чувствителни към емоционалните оттенъци на гласа. Веднъж карах каруца впрегната с Фиарлес заедно с млад жребец-тежковоз, който тъкмо започвахме да впрягаме. Тръгняхме по поле, разположено на хълмче. Тяжковозът беше прегнат, а Фиарлес беше закопчана само със сбруя. За да се качим на хълма, трябваше да се движим бързо, така че конете се движиха, а аз бягах до тях. Когато стигнахме до вратата, аз се подхлъзнах, а задния ми крак се се оказа зад крака на тежковоза и колелото на каруцата. Аз извиках с див глас: „Фиарлес, стой!“ (whoa). Фиарлес моментално спря и ритна със задни крака тежковоза в лицето, така че му се наложи също моментално да спре и да даде назад. Колелото все пак ми затисна крака, имам белег все още, но ако колелото на натоварена каруца ми беше минало по крака, аз никога нямаше да мога да се движа. Това е пример за реакцията на конете на паническия тон на гласа. Ако аз нормално бях казал:“Фиарлес, стой“ (whoa), аз не мисля, че тя на време щеше да реагира на командата ми и нямаше да спре другия кон. Може би затова и толкова обичам тази стара кобила.
Моят баща имаше теория, че по време на обучение на млад кон е много важно да го свалиш на земята и да го научих да прави това по команда. Той обикновенно правеше така, че конят да падне, сядаше на него, палеше лула или цигара и декларираше дълги стихове. След това той можеше да се закълне, че конят ще бъде много послушен. Като правило така си и беше. Всъщност това си е един екстремален тест на подчинение, защото този, който е в състояние да изтърпи шефа си, който като локомотив дими с миризмиви цигари, трябва наистина да притежава неизчерпаемо търпение. Но да се декламират стихове е наистина важно. Ние много пъти сме стигали до извида, че повтаряйки нещо монотонно при контакт с необяздени коне, действа успоколяващо, както на коня, така и на вас, което също е важно! Работата е в това, че докато сте с коня, на него като в огледало се отразяват вашите емоции: ако сте нервни, той също ще е, ако сте спокойни: тихо и нежно му говорите, конят ви също ще е спокоен.

Следва продължение………

Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com
Talking with Horses.
A Study of Communication between Man and Horse.
(С) 1975 Henry N. Blake