Говорещия с коне – Александър Невзоров

Говорещия с коне – Александър Невзоров

Да подчиниш коня на своята воля без помощта на камшик и да го обязди без седло, шпори и юзда… Невзоров е първият човек в света, който успява да го направи.  През 1998 г. той приключва с кариерата си на журналист и режисьор на телевизионни филми, както и 10-годишния стаж като главен редактор на Ленинградската телевизия и започва всичко отначало. Възстановява от руините старото училище Haute Ecole за дресировка на елитни коне, което днес носи неговото име. Неговата система коренно се различава от досегашните методи за обучение – тя изключва болката и принудата над животното, а се базира на приятелството и взаимното уважение между коня и човека.
Наскоро Невзоров издаде книга – „Конят – разпънат и въздигнат“, посветена на този метод и превърнала се в бестселър в Русия, която представи на Франкфуртския панаир на книгата. Представянето беше съпроводено с едночасов филм, показващ работата му на манежа. Друг негов филм, „Енциклопедия на конете“, е с награди от международните филмови фестивали в Ню Йорк и Хюстън, САЩ.
Честно казано, вече не се интересувам особено от хората, казва Невзоров. Повече ме вълнуват отношенията между човека и коня. Това обаче не му пречи вече четвърти мандат да е независим депутат в руската Дума, което е рядко срещано сред руските политици. Малко сме тия, които се задържахме толкова време в депутатските кресла, уточнява с усмивка, аз съм сам в компанията на Жирик (Жириновски), Зюганов и още няколко ветерани.

По-лесен или по-труден е контактът с хората след общуването с конете?
Във всеки случай е различно. Неприятните черти в моя характер, каквито притежава всеки човек, си останаха – тях не може да ги промени нито общуването с хората, нито с конете. Но конете са абсолютно непримирими, когато усетят лошите страни на един характер, докато хората нерядко им се възхищават. Често една красива лъжа или пък жестокост предизвикват възхищението на хората. Измамата, особено ако е в голям размер, също се приема с одобрение. Нещо повече – за да оцелееш в човешкото общество, на теб са ти необходими точно тези качества. Докато конете не прощават такова нещо. Това, което не бива да се допуска при контакта с конете, е напълно приемливо в общуването с хората. Конете виждат хората като с рентген – с един поглед те могат да преценят дали човекът пред тях е смел или се бои, дали е честен, благороден и каква е вероятността да постъпи подло.
Ето защо не бива да се прави сравнение между общуването с хората и общуването с конете – това са две съвсем различни системи, два отделни свята, които нямат допирни точки.

Самият вие опровергавате това твърдение – чувствате се на място и в двата свята.
Не бих казал. Аз мога да се сприятеля с всеки кон, но не и с всеки човек.

Не мислите ли, че работата на манежа е като че ли от една отминала епоха подобно на учителите по фехтовка например. Свързваме тези занимания по-скоро с времената на силните монархии.
Знаете ли, днес поне 10% от населението на Земята се занимава с коне, при това се отнася с тях по един особено жесток начин – чрез причиняване на болка и с железни инструменти в устата. Още като малък, някъде четиригодишен, аз бях поразен от конете за цял живот и досега съм сред тях непрекъснато. И за да отговоря на въпроса ви – не, това не е занимание от времената на френските крале, нито пък от епохата на скитите. Това е съвсем съвременна дейност, когато на конете престана да се гледа единствено като на земеделско оръдие или транспорт. Днес се отнасяме с коня като с личност, в която трябва да се вгледаме внимателно и която можем да опознаем, убеждавайки се в нейните уникални душевни психологически и емоционални качества.
Хората са съвсем сами на тази земя – те нямат никакъв контакт с нито едно от останалите живи същества на нашата планета. Ето защо, когато ми кажат как сме щели да осъществим контакт с извънземен интелект, когато такъв най-сетне кацне на Земята, аз обикновено отговарям: момчета, дайте най-напред да осъществим контакт с някой таралеж, да ви видя как ще го направите. Защото за нас все още са напълно непознати другите видове съзнание, които се срещат на Земята. Ние не сме в състояние да преодолеем бариерата между различните видове, не можем да общуваме нормално и пълноценно с нито едно живо същество. И това според мен е голям недостатък на човечеството, тук не може да се говори за никакъв прогрес, напротив – това е огромен регрес. Въпреки че изобретява все по-нови и по-нови автомобили, компютри, самолети, човекът не се усъвършенства. По този начин той само подобрява нивото на иначе напълно егоистичното си съществувание. Но не прогресира. Ето защо според мен осъществяването на контакт с конете е в много по-голяма степен прогрес, отколкото усъвършенстването на автомобилите и полетите.

Как вие самият стигнахте до това?
Както казах, аз съм сред конете още от малък, оттогава изтече много вода. Отначало отношението ми към тях беше направо срамно, но аз постъпвах с тях така, както ме бяха учили. Докато един ден не се възпротивих на този ред и започнах да действам по друг начин.

А каква беше вашата кауза като журналист?
Всичко, което носеше слава и пари. Така ми диктуваше животът в човешкото общество. Сега е различно – конят не се интересува нито колко си прославен, нито колко си богат.

Как си обяснявате факта, че вашата книга е бестселър в Русия?
Всяко революционно нещо, което обявява война на съществуващия ред, е обречено на успех. В това няма нищо чудно, напротив – това е най-лесният път една книга да се превърне в бестселър. Но в дадения случай аз не търсех конфликт на всяка цена, а просто говорех онова, което мисля и чувствам.

Има ли последователи на вашия метод?
Да, и, слава богу, са много. Оказва се, че хората не са чак толкова противни, колкото ни се струва.

Какво се случва с конете, когато са вече обучени?
Продължават да живеят с мен. Във филма, който видяхте, участват четири коня, но и конете на моите ученици са до голяма степен мои. А когато остареят и станат съвсем немощни, отиват в приют, където доживяват достойно отредените им дни.

Как си изкарват хляба, докато са при вас?
Снимат се във филми, участват във фотосесии и са обект на научни конференции.

По какви въпроси съветвате губернатора на Санкт Петербург?
Благодарение на богатото си минало мога да давам консултации по голям кръг от въпроси, но някои от тях са строго поверителни и не бих могъл да говоря за това.

Как се промени вашият град при новия губернатор?
Със сигурност стана по-хубав – много по-чист, цивилизован и европейски и с много по-ниска престъпност.

Какво ще се случи с него занапред?
Не съм врачка, не мога да гадая.

А с вас конкретно?
Не съм врачка.

Източник: www.timetoride.znih.com