Пат Парели – Огъване по хоризонтала и вертикала

Огъване по хоризонтала и вертикала – Пат Парели, коне,

Пътят от „обикновенните“ отношения до „естествените“ е дълъг, аз препоръчвам на учениците си да дадат възможност на конете си да играят „Седемте Игри“ ,т.е да обуват като равни на земя. В процеса на тези упражниения ездачите се учат да спират конете, без да използават трензела, което се оказва и доста по-лесно. Техните коне без желязо се държат по-спокойно, те нямат страх от внезапна болка в устата. Техните взаимоотношения се намират вече на такъв етап, в който нямат нужда от допълнителни обяснения и напомняния- конете напълно добре си разбират хората. С две думи учениците само потвърждават мнението ми, че железният разум е за предпочитане от железните инструменти. Сега да преминем към вертикалното огъване- то се състои в използването и на двата повода, за да бъдат въвлечени максимално в работа задните крака, при това конят получва мощен инпулс от гръбните мускули. В никакъв случей не трябва да се практикува когато конят е изплашен или нервничи, този инпулс само ще повреди и ще подкладе огъня. Примерно в такова огъване се намира конят при използването на мощното желязо в качеството на тормоз, но резултатът е съвсем различен. А когато конят ви емоционално и психологически се намира под ваш контрол, тогава правенето на подобно огъване е необходимо- то ще ви потрябва навсякъде: за плавно спиране на коня, обработка на нови елементи, и тн.
Вертикалното сгъване за разлика от хоризонталното изисква равномерна работа с два повода, за предпочитане да се държат с една ръка. Между другото, именно за такова управление се е разработвал мунщука. Той е помагал за фиксиране на желязото в устата, при освободена една ръка на ездача, нужна му за бой. Аз често съм виждал коне, който са работили с такова желязо, повечето от тях са били абсолютно неподготвени за него, техният „рефлекс за противопоставяне“, основан на инстинктите беше засилен. Конят не само, че не е готов за такъв агресивен натиск в беззъбата част на устата си и се паникьосва и от факта, че не може да го махне, от което изпитва чувство близко до клаустрофобията. Най-често конят започва да маха с глава, започва да се обръща съвсем не към страната, която иска ездача и тн. За пример: същият резултат се постига от неопитният ездач, който дърпа и двата повода в едната страна. Конете не са подготвени към тези пособия, макар във всички пособия да пише: „мундщука е подходящ за коне над пет години“. Пет, десет, петнадесет години- цифрата не е важна, може да се каже всяка една, но аз ще ви кажа, че нито един кон няма да е готов без добра предварителна подготовка. Която трябва да включва уважително отношение от страна на коня, поддаване на „рефлекса за противопоставяне“, обучение в хоризонтално, а след това и вертикално огъване- всичко това води до една единствена цел: за да може трензелата и мунщука да не се възприемат в качеството си само на грубо отношение и контрол.

Автор: Пат Парели
Превод: Ренета Томова
www.taborahorses.com