Пат Парели – Как да станеш „естествен“ ездач

Natural Horsemanship
Методиката на Пат Парели за възпитание на коне по „естествен“ начин , без наказания и железа

image_patКАК ДА СТАНЕШ „ЕСТЕСТВЕН“ ЕЗДАЧ ?

Навярно ви е позната такава ситуация : вие седите в къщи в креслото, поглаждате котката – „домашния хищник“ ,лежаща на коленете ви, и в същия този момент влиза кучето.“ Ш- ш- ш!“ – и във вашия крак се впират остри нокти ! А каскво става с котката секунда преди това ? Животното се свива и рязко притиска опашка. Аз съм абсолютно сигурен, че съществува научноно обяснима връзка между свиването на опашката и пускането на ноктите. Дайте сега заедно да погледнем човека – най – големия от известните в света „домашни хищници“.
Когато човек не се владее (например като се изплаши), той неволно се свива, неговите ръце се напрягат , неволно дърпат повода илри кордата, нарушавайки равновесието на коня, в това число и емоционалното. Не мога да преброя колко пъти в живота си съм виждал скъсани корди и „повлечени“ по земята хора, цялата грешка на които се явява именно отсъствието на контрол на тази същата „реакция на подвитата опашка“.Как отговаря конят на тази реакция ? правилно : вдига глава, старае се да се изтръгне и да избяга. Всичко това дзавършва с работа с мартингал или плаващи ховоди. Вие дъэржите коня , той иска да избяга , но няма никаква възможност , и започва да опитва всичко останало – да си прехвърли езика над трензелата, да си вирне главата , даже да се изправи на задни крака. Нужно ли ви е това ? Всички тези допълнителни средства за управление на коня аз наричам „слабо извинение за грубата ръка и недостатъчните знания“. Болшинството от ездачите даже не се досещат , какво точно става в главите на конете им и какскво трябва да се прави в случай с животно с подобно поведение, и по – важно – какво НЕ трябва да се прави.

За да станете „естествен“ ездач е необходимо да се подрабнявате по емоциите на коня, и да ги уравновесявате. Ако той е възбуден , вие трябва да сте хладнокръвни и спокойни. Ако ездачът се научи да контролира собствените си емоции, но неговите ръце ще се напрягат много внимателно и ще се отпускат почти мигновено. Нази работа на ръцете е най – подходяща за ездата, и на мен ми се струва, че добрите ездачи знаят това, но на подсъзнателно ниво. Единствения им проблем е в това, че те се учат да контролират своите ръце, а е нужно да се работи със собствените емоции. Изучавайте психологията на коня , неговото поведение. Колкото по – естествени стават вашите отношения с коня, толкова повече те ще са безопасни и удобни за вас двамата, както при общуване, така и по време на работа.

В природата съществуват два вида хора : ездачи и всички останали. Ездачите от своя страна могат да се разделят на 5 групи : привърженици на естетествените отношения, привърженици на обикновените (общоприети) отношения, чудаци, досадници и агресори.Аз нееднократгно съм наблюйдавал всички тези типове в действие.

А знаете ли кой още ни класифицира ? Конете ! Те от пръв поглед могат да определят опасен ли е за тях човек или не. Ако е опасен, то конят ще реагира на такъв човек само от гледната точка на самозащита. В такъв случчай той ще бъде непредсказуем. Ако е безопасен, той веднага ще се опита да вземе ннадмощие по пътя на натиска , както морално (игнорирайки изискванията му), така и физически (например ритайки и настъпвайки по краката).

Котете правят ездачите философи. Те по природа са жертви, затова техните навици са противоположни на нивиците и обичаите на хищниците. Най – голямото достижение на човека е общуването с коня – това е когато той го убежодава в това, че прилича и мирише на хищник, не е такъв. Разберете, ако конят е изплашен, той не мисли, че вие искате да го обидите, а предполага, че вашата цел като минимум е да го убиете ! Не се самоззалъгвайте с това, че коня е домашно животно – даже и в най – обучения кон живееят неговите диви предци, които могат лесно да осакатят и убият човека.

Конят се ръководи от три основни инстинкта : усещането за опасност, бягство от страх и зависимост от стадното чувство. Ако ние се опитаме да променим психологията на конете – жертви, с психологията на коня – партньор, ние трябва леко да изменим неговите инстинкти – усещането трябва да бъде насочено към възприятие на човека, бягството да стане импулс за движение, а стадното чувство – взаимодействие с човека.

Контрола над своите емоции не значи само работа с коня, а на първо място работа над самия себе си. Това не значи, че вие трябва да станете невъзприемчив към външни дразнители, просто се научете да контролирате ръцете си независимо от емоциите.

Най – чеснто когато конят се е изплашил, ние спираме, стараем се да не шумим, и да не правим резки движения. Но това не е изход, защото конят , застинал в очакване на нападеиние, е опасен. от вас завниси той да е готов да възприеме човека и да не очаква от него агресивни действия. Това не е тренинг, а голяма отговорност в качеството на водач на своя кон.

Другия вариант, който мога да ви предложа за да направите коня си по – малко емоционален и възбудим – това е метода на привикване. Той е достатъчно прост : вие сами моделирате сложна ситуация. Конят се плаши от някакъв предмет или действие, но вие не го избавяте от предмета на страх до тоя момент, в който той не свикне с него. Той се е успокоил и вие веднага прекратявате неприятното въздействие или махате от очите му „страшната“ вещ. Конят стига до извода, че дискомфорта изчева само в този случай, когато той е спрял да се страхува.

Конете съобразявят много бързо, затова ако вие можете да им докажете, че техните вълнения нямат никакви основания, и успеете да направите това , без да губите контрол над собствените емоции, то много бързо ще заслужите тяхното доверие. Това е точно този случай , когато вашите емоции не трябва да се отразяват на работата на ръцете : колкото по – меко е вашето съприкосновение с повода, или кордата , в опита да спрете бягството на животното, толкова по – бързо конят ще се избави от стреса и клаустрофобията.

Прост пример : започнете да подскачате редом с коня и скачайте дотогава , докато конят престане да се страхува от вашето нестандартно поведение. Вие трябва да го убедите, ме целия му живот се състои от някакви ситуации, които той може да постигне само от собствен опит. Той спира да се страхува – вие спирате да подскачате. на вас още ви предстои да се учудите колко бързо конят ще привикне към подобни опити, когато се убеди, че те не застрашават здравето му. Той ще ви се втренчва, ще мърда уши, даже ще се облизва – това са външните признаци, по които можете да разберете, че конят става по – мъдър и е готов да промени своето отношение лично към вас.

Трябва да признаем , че човека за коня е отворена книга. Научете животното да я чете правилно и да си прави правилните изводи. На конете им е нужен лидер – спокоен, уверен в себе си, съсредоточен. Най – важното за „естествения“ ездач – да се научи да бъде за коня си точно такъв водач, и което е не по – малко важно – как именно да обучава самия кон.

Аз много се радвам, когато опитните ездачи идват при мен, за да станат „естествени“, тях ги интересува вече не толкова ездата, колкото отношението с коня, върху които е изградена моята система. Именно затова аз пътешествам толкова много и се старая да обхвана колкото се може по – голяма аудитория. Моята цел и главна мечта – хората да получават удоволствие и радост от общуването с конете и за моите ученици да може да се каже :“Те наистина умеят да работят с конете !“. И най – главното – така да мислят техните собствени коне !

Източник: „Конный мир“
Перевод: Даря Кузовлева
Превод от руски:Рени Кръстева