Така че изводите са няколко:
– да внимаваме, когато превеждаме: остава ли посланието на статията разбираемо и работещо (Например:
“Вървейки успоредно на ограда, поискайте от коня си да отпусне краката си.”
Ако аз опитам по това описание да направя нещо, наистина няма да мога. Даже не разбирам какво е това отпускане на краката, честно.
А всъщност се има предвид ездача да накара задницата на коня да се премести.)

– когато нещо не ни се понрави, да опитаме да вникнем защо се получава така, преди да направим раздразнен коментар. (Например това с “има … езда на лява или дясна ръка а не юздата или крака от към оградата”. Упражнението е: яздиш успоредно и трябва да приведеш коня в перпендикулярна позиция на оградата. Използването на оградата като ориентир, олекотява обяснението – иначе ще има едно указване на посоки, което е излишно – тук се дава само принципът.

Или “преди всичко трябва коня да има движение напрад иначе се затваря” Тук оградата се използва, за да може конят по-лесно да *научи* какво се иска от него – той трябва да тръгне нанякъде под въздействие на помощите и, нямайки възможност да тръгне напред, той или ще отстъпи встрани, както се иска, или ще опита назад, което се коригира еди как си и т.н. Но в крайна сметка ще му е по-логично да направи отстъпването встрани. След като вече знае, оградата като ограничител отпада.)

– когато обвиняваме, да броим до 10 и да попитаме Гугъл (Коментарът ти по отношение осведомеността на автора подкопава сериозността на другите ти думи. Компетентността на Клинтън Андерсън по отношение на описваният сайдпас (страничен, пристъпване в страни или както искаш) и начинът за обучение на коня и ездача, е … достатъчна : )

– да внимаваме да не станем досадници (Например сега е редно да те помоля за търпимост и разбиране към мен – не се опитвам да поучавам, а да обясня някак защо се получава така. Прощавай, ако ти прозвучи иначе : )

Поздрави : )