Огъване и завиване: Езда на правилни ъгли, кръгове, волтове и серпентини – от д-р Томас Ритер
Всяко обръщане или завой, всеки преход (възходящ или низходящ), както и всяко странично движение, изискват от задните крайници на коня повече усилие, отколкото простото движение по права линия. По тази причина, ездачът трябва да предшествува всяко ново искане с ангажиране на вътрешния заден крак на коня повече под масата на тялото. Например, при завиване, вътрешният заден крак трябва да стъпва повече под центъра на тежестта, защото има по-малка (ограничена) следа. Ако той не стъпва достатъчно отдолу (не подлага достатъчно), конят няма да се огъне. Вместо това, когато се движи в по-неудобната му посока той ще се сгъва наобратно, и ще изпадне на вътрешното си рамо в завоя. Кръгът или ъгълът, следователно, ще стане по-малък отколкото ездачът е възнамерявал. При движение в посока на по-удобната (гъвкавата) си страна, конят ще се изнася навън от завоя, върху външното рамо. Кръгът или завоят, следователно, ще стане по-голям от замисленото.
За страничните движения важат същите правила, както и за завиванията/обръщанията. Степента на ангажиране на вътрешния заден крак определя качеството на упражнения като рамо-вътре, травер, ранвер или полупристъпване, тъй като движението по две следи изисква по-голямо мускулно усилие от страна на коня, отколкото работата по единична следа (пътека). Ако при едно странично движение ездачът продължи със същото ниво на енергия и ангажиране, както при движението върху единична следа, конят всъщност ще загуби импулс и ще разпадне стъпките. Когато променяте огъването на коня (например при смяна на посоката, или при преминаване от рамо-вътре към ранвер и обратно), трябва да се насочите към новият вътрешен заден крак с подкарваща помощ, преди промяната на огъването. Ако ездачът пропусне да ангажира новия вътрешен заден крак, конят ще изпадне навътре при новия завой, или може да загуби баланса си и да се обърне (инвертира). Това са извънредно важни, основни принципи, които обаче много ездачи не спазват. Трябва да стане като втора природа на ездача да ангажира повече вътрешния заден крак, преди всяко ново поискване. Друг често срещан фактор, който може да накара коня да изгуби своя баланс и да пропадне при завоя с раменете си, е прекаленото изместване на тежестта на ездача навътре. Това почти автоматично е комбинирано с твърде голям натиск на външното бедро. Конят тогава пропада върху вътрешното рамо и се усеща много неотстъпчив и твърд на вътрешния повод, дори опитващ се да се огъне в обратна посока. Ездачите, които правят тази грешка, трябва съзнателно да се опитват да седят повече върху външната си седалищна кост и да отпуснат повече тежест във външното стреме по време на завиването – просто за да компенсират собствената си изкривеност. Прекомерното накланяне навътре при завиване е подобно на начина, по който велосипедистът преодолява завоите, понеже колелото не може да се извие зад колоездача. Конят, от друга страна, може да се огъне в поясната част на гръбнака. Така че, за да може конят да остане прав при завиването, самият ездач трябва да се завърти, особено неговите хълбоци. Изместването на тежестта навътре също има своето място, но не толкова много, колкото някои ездачи го правят.
Най-добрата последователност от помощи за завиване, са:
1. издължете краката си надолу (външният крак назад);
2. подкарвайте с вътрешната подбедрица/шенкел;
3. отпуснете надолу вътрешната седалищна кост и коляно (без излишно накланяне или свиване в кръста);
4. завъртете собствените си хълбоци и рамене към завоя (при спирален седеж, така че външното рамо да е малко по-напред от външния хълбок);
5. ако е необходимо, използвайте външното си бедро, коляно и повод да поддържат завъртането на хълбоците и рамената. Коленете на ездача помагат за контролиране раменете на коня; шенкелите помагат за контролирането на задницата на коня.
Трудността е в това, че всичките 5 стъпки трябва да бъдат изпълнени незабележимо, в разстояние на една-две крачки. В допълнение, може да е необходимо да се приложат полуспирания, за да се ре-балансира коня или за да се регулира темпото и дължината на крачката. С малко практика, тези неща стават толкова привични, че ги правите без дори да се замисляте за тях.
Dr. Thomas Ritter ©2007 All Rights Reserved
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg
