Ахал-текинецът – Азиатец ли е? Съживете тракийския кон!

Ахал-текинецът – Азиатец ли е? Съживете тракийския кон!

В нашата наука често има подвеждащи и сбъркани неща. Причината, все по – често се убеждавам, не е непременно в заговор или умишлена разработка. А във факта, че доста често в науката се забъркват хора, които нямат никакъв опит и умения и на практика са станали учени, защото „за нищо друго не стават”.
Така стигаме до абсурдни положения хора без хабер за двойка по география да отсъждат за потопи, без грам идея по културология да извеждат нации или пък такива, дето вкъщи един пирон не могат да заковат, да обясняват предназначение на помещения или да вменяват на една цяла нация в рамките на няколкостотин години правото да имат само една форма грънци или една шарка върху тях. На всяко село, по една обществена паница при кмета, дето се вика.
Наскоро така един човечец с китното название археолог сам се направи за смях, опитвайки да ме опровергае за мадарският конник, и то опровергавайки не друго, а че нямал нищо общо с тракийските конници. Дори не се наложи да му отговарям, читателите на вестника ме изпревариха…
Но това ме наведе на друга мисъл.
Че имаме още едно голямо заровено богатство. А с него се занимават некадърници (простете за израза), които твърдят че силата на Хуните била ,че изобретили стремето и прабългарите със стреме изнесли византийците от Дунава. Тея хора определено си нямат хабер от конска амуниция, освен да ползват името под снимките. Стремето , както съм казал неведнъж, пречи за прецизно управление на коня, ползва се от слаби ездачи и служи при дълги походи да ти почиват краката.
А има ли седло конят, има и опас, който самият може да се ползва вместо стреме или да му се вържат кожени или въжени стремена. Това е никакво нововъведение и е откритие само на болни мозъци.
Което откритие обаче майсторски попречи на основното.
Да съзрем истината за конете, за конният напредък на древните ни предци.
Днес ще откривам най – добрият приятел на траките, конят.

Ахал -текинският кон
Днес считаме Ахал – текинският кон за древна порода. „Прабългарите” го грабнаха, смята се за хунски кон.

Ахал – текинският кон е дългунест кон с ясно изразена мускулатура. Вижте снимките. Освен че е красив и разношарен, той се отличава с това, че мускулестото му лице е сухо и му придава доста „остри” черти, докато чертите му по тялото са мускулести и обли. Отличителни за породата са преди всичко странният начин, по който главата се „закача” за шията – сякаш с остра извивка в тила, вместо стандартният, почти перпендикулярен начин, и нискостоящата, почти под остър ъгъл глава.
Съвременните коне постигат ефекта на нископоставената глава с опъване на коня в юздечката в следствие на което той насилствено си извива главата. Е, при Ахал -текинът това не е необходимо.

Опознавателен белег на ахал текинът е ,че дори в покой, муцуната му е ниско долу. За най – качествени от породата се смятат коне, чиято долна устна или брадичка са на почти същото ниво , като холката(върхът на предното „рамо” на коня). Това е голямо предимство, не просто странност. По този начин разстоянието между ръцете на ездача и устата на коня се скъсява максимално и конят е най – чувствителен в транзелата(металните халки в устата му) в следствие на което е отличен за управление.
Ахал текинът е странно сложен. Той има мощен врат – който според мен е ясен остатък ако в миналото при създаването си е каран да тегли нещо не много тежко(колесница?), но пък няма твърде мускулест и дълбок гръден кош. За сметка на което има дълги крака и страшно мощна, и изразителна задница, показваща ,че той е отличен бегач и скачач. Конят има дълъг, добре извит гръб. Характерно в „лицето” му са изпъкналите бадемови очи, както и правият или дъговидно изгърбен нос.

Смята се, че ахал – текинът е възможен предшественик на арабският кон. По принцип арабинът и следващите породи имат едно единствено преимущество пред ахал – текинът, по – къс и здрав гръб, което ги прави по – устойчиви на дълга езда. Вероятно ахал – текинът е по – близо до дивите коне, но има и друго.
И то е че прехваленият арабин всъщност е мутант. Това, което малко се знае за него , е че той е търсен защото е лек и подвижен, но на практика не е най – добрият бегач, нито най -добрият скачач, изобщо е калпав боен кон и му липсват ребра и прешлени. Харесва се от номадите в пустинята, защото е упорит като магаре и трудно затъва, но на практика е по – лошата версия на ахал – текинът.
Което ме навежда имен на една мисъл. Днес водят Ахал-текинецът тюркменистански пустинен кон.
Но коне не се раждат в пустинята. Породи в пустинята няма.
Страхотен пример е Египет, който качва на колесниците най – добрите воини, прави най – красивите и функционални колесници, но… Губи войните, защото истинският ключ към колесницата е конят. А в пустинята на жаркото слънце не могат да отгледат хубави бойни коне.
Така че ситуацията е ясна. Ахал текинът не е възникнал в пустинята. Възникнал е на хубавите пасища и край реките ,вероятно след изкуствен подбор. Вероятно в началото поради повечето храна е бил по – едър. После градовете са го накарал ида западне, примесил се е с други коне и породата се е загубила. Обаче издръжлив и силен, той е можел да оцелява и в пустинята .И пустинята, която е убила доста коне, го е спасила. Сред изолираните племенни групи, живеещи и кръстосващи коне по стария начин , породата напълно или поне частично се е запазила.
И още по – нататък ,ахал – текинът е изконният тракийски кон. Това ще доказваме тук.

Тракийските коне в изкуството
Изумително е как историографията ни накара да повярваме, че траките са конен народ, властелини на конете, а пък на практика нищо смислено не ни даде. Аз се чувствам крайно незадоволен от поне непрофесионалното отношение по проблема. Постоянното латернаджийство на мантри, като „траките -конеборци” на Омир изобщо не ме задоволява в тая насока.
При условие че знам ,че имаме стотици гробове на коне, отпътували със стопаните си в отвъдното… И нито една класификация.
При положение, че конят в изкуството на траките е сигурно вторият образ, след човека… И никой нищо не е направил.
При положение че освен ясните индикации имаме даже история.. Но да продължим.
В гробищните храмове, т.нар. „надгробни могили” на траките конят е един от любимите образи. Прилагам ви две картини, от най – известните куполни гробници със стенописи – Казанлък (дясно) и Александрово (ляво):

Александровата картина е по – слаба, по – недетайлна. Въпреки това виждаме кон с така популярната тилна извивка, с ниска брадичка. Очевиден ахал – текински кон.
Не знам дали ще подейства успокоително на лудите „стременари” ако им обърна внимание, че в оригинала на Александрово нещо виси под седлото на коня, но до оригинала не допускат, а в копието са го отчели вероятно като дефект и не са го прерисували. Но тук имаме снимка от оригинала. Като отново казвам ,аз не съм чак толкова горд със стремето като откритие, но може да е допълнителен шамар срещу безумни твърдения.
Думата е за друго обаче. В Казанлък виждаме коне, прекрасно вписани от описанието в предната подточка. Все едно, снимка. Стройни крака, могъщи задници, яки вратове, не толкова дълбок гръден кош, ниска брадичка, тилна извивка, остри черти, прави носове ,щръкнали уши, дълги и извити гърбове. Коне различни, коне очевидно от една порода. Коне ездитни – както се вижда по главите, но впрегнати в състезателна колесница, както е вижда на картинката – не толкова тежка, но все пак изискваща силен врат. Шест коня, нарисувани в подробности, изключително пасващи на описанието. Различни само с това ,че са видимо малко – по едри.
Както и предположихме че се очаква от кон, който не живее в Каракум и Къзълкум, а по долината на Марица.
Доста ясна картинка, не мислите ли?
Да погледнем нататък. Нещо друго, нещо дето добре познаваме. Къде би имало изображение на тракийски кон? Разбира се, в тракийския конник. Няма да давам тук снимки на Мадарският конник, за да не вземе някой традиционалист да се изприщи. Но ако искате, и него си погледнете, пък какъвто искате го пишете, мадарски, тенгристки, модарски или… какъвто искате.
Дори и в по – лошите каменоделия и в ниско качество пак си личи основните характеристики на ахал – текинеца.

Дъговидната тилно – вратна извивка, и ниската муцуна. Както виждате в двете по – добри изображения детайлите дават и още съвпадения – нос под правилна дъга или прав нос, по – мощна задница, стройни и дълги крака…
Е добре, няма ли някъде да открием разлики?
Все пак нормално е ако са познавали породата траките да са ползвали и други породи. Допустимо е да има разлики, но стократната повтаряемост не оставя място за съмнение.
Но да идем още нататък.

На боровския ритон отново имаме конно изображение. Ако бяхме поръчали ритон с ахал – текински кон, той щеше да изглежда точно така. Мускулест, с не много голям гръден кош, с остри черти на лицето, с щръкнали уши, с тилна извивка, с ниска муцуна и стройни крака. Е къде отиваме с тоя ахал – текински кон в Монголия, се питам?

.

.
.

.

.

И ето и последната сладина.
На Амфората – ритон(класификация на проф. Маразов) от могилата в Чертомлик е описано как скитите укротяват коне. Диви коне. Вгледайте се внимателно. Кончето, което е показано тук, е точно същият тип, като разгледаните до момента. Единствената разлика, то е по – дребно. Но в следствие на селекцията и добрата храна по принцип конете наедряват.
.

Тракийската конна селекция
Ето, ще каже някой, стигнахме и до митологията.
Траките са диваци, конната селекция е абсурд при тях.
Дълго време обвързвахме траките с Египет. Връзката е факт и вече и артефактите я доказват.
Как се прави конна селекция?
Днес принципът на селекцията е инбрийдинга.
Ако в едно „котила” така да се каже, има полезни качества, кончетата се разделят и после се кръстосват братя със сестри ,за да се запазят качествата.
Това се прави при котки и кучета.
Хайде сега да напомня. Царските родове в Египет, най – висшите благородници, са се женели за сестрите си.
Селекцията, прилагана днес на всички чисти породи, преди хиляди години е била прилагана на хора и изобщо не е била чужда на древния свят. Даже Зевс е женен за сестра си.

Странно е за мен, че сигурно само от обща култура мога да изброя 50-тина кончета, погребани на различни места из страната по тракийски погребения. Въпреки това намерих само две снимки.
Снимките са лоши, но да видим, говорят ли скелетите? Погледнете. Въпреки лошото качество скелетът няма да лъже.
Кончетата в Злата могила са с малки глави и яки вратове, което издава ездитният кон. Вижте ги: главата е сякаш закачена на кука за врата. Дори в смъртта скелетът е съхранил… популярната тилна извивка. Нослетата им са правилни дъги. Имат не много широк гръден кош и дълги крачета.
Очевидни породисти ездитни коне ,те и почти не оставят съмнение какви са по порода. Нашите стари бойни другари.
Погледнете обаче и могилата при Караново, вдясно на картинката. Погледнете я внимателно, Нарочно ви я давам!
Двете нещастни кончета, погребани в четириколата каляска… Не са ездитни.
Имат огромни глави и много къси вратове, мощен гръден кош и по – къси крачета.
Ако сравните скелетите отляво и отдясно ,все едно са на различни животни.
Не… На коне са.
Очевидно доказателство за изкуствена селекция ,даже на тея лоши снимки.
Докато вляво сме погребали дедите на Ахал – текинеца, гордата и рядка днес порода, вдясно късовратите и късокраки мощни коне са очевидна тежкотоварна порода.
Селекция на конете при траките е имало.
И ако още има съмнения , нека лекичко си помогнем и с литературата от така любимата ни Гърция.
Аристотел, в „История на Животните, пише: „В много случаи причината (за размера) е в кръстосването, например в Илирия, Тракия и Епир магаретата са малки, а в келтската и скитската земя изобщо не се раждат,”(606b).
Същият автор на други места твърди например, че в Тракия се отглеждат най – големите биволи в света.
По отношение на селекцията при траките еднозначно е и свидетелството на спартанският поет – Тиртей:
„Мизите откриха кръстоската на магаретата – жребци с кобили.”(Тиртей, Песен I, фрагмент 20).
В цитатите тук могат да се впишат и много от описанията на тракийски коне още от времето на Омир или трагедията Рез, но ще ги прескочим, защото предстои по – интересна част от косвени описания.
Друг съществен момент за селекцията както знаем ,е умението за изхранване, за което Аристотел също ни е оставил интересно свидетелство: „А траките угояват(свине) , като първият ден им дават да пият. После прекъсват, най – напред един ден ,след това два, подире за три и четири, до седем дни. Животното се угоява с ечемик, просо, смокини, жълъди, диви круши, краставици.”(595 а).
И така , траките явно са имали и система за хранене на животните, включваща фуража и водата.
Запомнете я, защото за следващата глава много ще ни е от полза.

Невероятното наследство, което проспахме или шамарът от Кикули
Неведнъж съм твърдял, че древните са имали невъобразима наука, била тя от съвременен тип или наречена „магия”.
Много хора си мислят, че това са някакви фантасмагории, почиващи повече на вярата, отколкото фактите. Повечето хора вярват, че древните, след като слезли от дърветата, бавно проумявали света около себе си, като в крайна сметка стигнали до най – съвършената си форма: нас…
За съжаление обаче действителността е че те може би са били по – напред от нас в много отношения, а изкривяването й вирее благодарение на това ,че вместо в училище да ви преподават смислените неща по история, ви „охранват” с басни…
И тук ще дам поредното доказателство за това…
В една от статиите вече говорих за ясната тракийска връзка с хетското царство, както и за факта, че хетите са твърде вероятно траки или държава с голямо тракийско присъствие.
Както ясно се видя, имаме свидетелство от първа ръка за тракийското участие в битката при Кадеш. Мизийски, дардански и ликийски колесници са компенсирали численото превъзходство на Рамзес.
Имаме обаче нещо интересно. Писмено подробно доказателство, макар и непълно, за това, как са били тренирани конете на хетите за да тръгнат с бойните колесници.

Записът е познат като „Стела на Кикули”. Стелата е записана на камък, запазени са фрагменти. Кикули по произход е митаниец, но стелата е хетска. Записана е на шумерски клинопис на лувийски(хетски вариант). Вероятно представлява инструкция към конярите от страна на главният коняр – Кикули, как да тренират конете. Правена е по времето на цар Супилулима, дядо на участвалият в Кадеш Муватали. Стелата е няколко десетилетия преди битката. Супилулима е известен като много амбициозен водач, почти унищожил Митани и превърнал го във хетски васал, и субсидирал доста сериозни вътрешни размирици в Египет(времето на царуването му съвпада с предполагаемото време на фараона – отстъпник Ехнатон и размириците покрай него). При този цар хетите са световна свръхсила.
Прилагам и формуляр на превод на по -завършен запазен фрагмент от текста
Лично аз от доста години тренирам, тренирал съм доста спортове.
След прочитането на това, което прочетох, останах изумен… Действително нямам обяснение за този чуден набор от знания, които ние и днес не успяваме добре да обясним.

Тренировката
Пояснявам ,стелата в цялостен вид е съдържала подробен 214 дневен режим на тренировка на бойният кон. Макар и крайната цел да е колесницата, тренировката не залага на нея, а на тренирането на коня като на спортист и изграждането на пълно доверие с ездача.
Още на пръв поглед се вижда ,че стелата тренира коня на принципа на съвременните човешки спортни режими: Единство на натоварване, хранене и почивка. Дотук с общите неща. Сега да навлезем малко в изумителната тренировка.
Първият принцип в тренировката е загрявка и постепенно натоварване. Това е добре познатият ни и днес пирамидален принцип. По – дълготрайно леко, следвано от по – кратко ударно натоварване. Ако конят предстои да се състезава, първо малко ще походи и потича. Ако ще тича с конник, първо може да потича без. Това се практикува и днес от жокеите.
По – интересен обаче е следващият принцип. Той последователно увеличава натоварванията на коня от ден на ден, след което го смъква в режими на почивка. После вдига летвата с идеята, че конят е достигнал определено ниво. С такава тренировка в края на миналият век световно известен стана тежкоатлетът Павел Цацулин, който я патентова като „стъпаловидна тренировка” и тя стана основа на най – съвременните тренировки.
За хора!
Третият принцип е тренировъчно редуване на големи и малки натоварвания. Конят прави спринт, после не си ляга, а може да походи. Може да се изкъпе ,да почине, и пак… Това е най – популярната в момента лекоатлетическа тренировка. Нарича се HIIT – високоинтензивна интервална тренировка. Смята се, че възпитава едновременно експлозивност и издържливост. Чудесни качества за кон!
И за човек – спортист…
Следващият съществен момент: не само че се тренира конят по ясна система, но се ползват и странични неща, като например плуване, които увеличават допълнителната му кондиция, но едва ли някога е се очакват от кон с колесница. Просто той тренира, едновременно преодолява страха от водата и свиква да се доверява на стопанина си.
В крайна сметка планирането на тренировката върви едновременно и с планирането на почивката.

Храненето
Докато тренировката все пак е тренировка, абсолютно изумително за мен беше храненето.
Стелата съдържа съвсем ясни рецепти за комбиниране на фураж. Днес дори комбинираните фуражи са „тайни смески” и всеки треньор си има свои подходи в храненето.
Спазва се ясен принцип на хранене съобразно натоварването, както и на разделяне на приемите през деня. Днес правим това с цел да ускорим или забавим метаболизма си.
Доколкото конят се храни предимно с растителност принципите на диетата му са различни от тези на спортиста, но веднага бие на очи още нещо.
В дните на големи натоварвания или в центъра на по -сериозен тренировъчен цикъл конят получава по – скъпите храни, като се стига дори до варен фураж.
Варенето на фуража за мен е изненада.
Идеята ми е идеално ясна .Подобрява се усвояването за коня. Но откъде са можели да знаят това „примитивите” преди 4 хилядолетия? Странно, иска се поне отлично познаване на това, как работи храносмилателната система.
Още по – странно беше за мен редуването на подсладени и подсолени храни.
Преди десет години това беше таен принцип в културизма …Нарича се „натриево – калиева помпа”. Води се откритие на физиологията от 50-те години на 20-ти век. Принципът е общо взето в това, че клетката и околоклетъчните течности поддържат йонно равновесие на натрий в клетката и калии около нея. Ако това равновесие целенасочено се разруши, се нарушава осмозата на клетъчната стена и клетката започва да задържа или отдава определени вещества.
Това се използва от спортистите за изчистване на мазнините, задържане на вода при нужда, или хранителни вещества. На практика представлява естествено стимулиране на ниво мускулна клетка. Само че… откъде могат да го знаят хетейците?
Това не е видим принцип. Не е да пише две чаши солена вода и резултатът да е налице? А дори солта и сладкото се идентифицират с жажда, а жаждата се счита за всичко друго, не и полза за спортиста.
Как са стигнали до такова дълбоко познаване на метаболизма?
И по – вълнуващият въпрос, ако така са тренирали конете…. Какво ли са правели за хората?
Въпроси и въпроси, без отговор.
Но мисля ,че един въпрос вече си има отговор.
И отговорът е, че е абсурдно да прескачаме конете по нашите земи. По траките почти нищо още не сме свършили, но явно има какво да се направи и по най -добрият им приятел.
Конят.

Какво следва да се направи?
И тъй, уважаеми господа… Стига сте разбирали от всичко. Стига сте монополизирали всичко!!!
Смятам ,че вместо да седнем и да чакаме следващият хонорар или следващият изнуден за авторско право, сме длъжни да:

• Съберем и класифицираме най – накрая конските погребения и конете от епохата на едно място, поне като снимков материал, а не от стотици погребани коне с зор да се намират 2-3… Има държави, където на база на един скелет изведоха вид коне, ние на базата на няколко десетки декара конски гробища сме почти готови да се откажем от конете си. Зоолози, имаме.
• Да спрем да се занимаваме с глупости, като тези за стремената и да се отдадем на нещо смислено. Даже египтяните, народ, дето никога не е бил конен, си направиха сбирка на трензелите, подредиха ги по време и еволюция. Защо? Сигурно защото за разлика от печени „конници” като нас те знаят, че трензелата управлява коня, а не стремето, и че в модернизацията на трензелата е истинският напредък на ездата. Дайте всички трензели, дори и само на снимки, с вековете , към които се отнасят, да можем да ги осмислим и подредим. Коняри имаме.
• Съберете в едно конската амуниция. Дайте я за оглед и осмисляне. От голяма помощ може да се окажат картините на оседлани коне и конете в изкуството на траките. Да сглобим седлата. Можем… Имаме! И все още има хора, разбиращи от кожарство и занаяти.
• Да се заровим по – дълбоко в древността, като изоставим неуките гърчоля, които се плашат от коня и никога не са имали свястна конница. И да се заровим там, където можем да намерим нещо, защото… Можем да намерим неочаквано много.
• Или да опитаме с ДНК анализ? По принцип съм скептичен, но все пак е непростимо да имаме стотици експонати и да не пробваме никъде нищо…

Какво ще кажете?
Защото това, което произведохте в момента, е, че натирихме най – добрия си приятел още от дълбока древност, изписахме сума малоумни глупости за него и го пратихме да пасе из пустините на Азия.

А той е тук…

Автор: Стефан Симеонов