Алексей Григориевич Орлов (Alexey Grigoryevich Orlov)
Специално трябва да се отбележи деятелността на А. Г. ОРЛОВ – Чесменский по създаването на две уникални руски породи – Орловската рисиста и Орлово – ростопчинската / Руска ездитна/.
Ранните коневъдски опити на А. Г. ОРЛОВ започват още през 60 – те години на XVII век. Те са водени в подмосковското имение Остров. Достоверни данни за породния състав в тия години не са се съхранили , известно е само , че Орлов по разпореждане на Екатерина Втора е получил възможност да избере за себе си най – добрите жребци и кобили – майки от дворцовите конезаводи.
Може да се предположи , че голяма част от избраното от него поголовие , е било съставено от любимите по него време породи : от европейските – испански, датски, неаполитански , английски, а от източнтите – арабски, турски, персийски и туркменски.
На Орлов били предадени даже такива ценни жребци , като Шах и Дракон , получени от Екатереина Втора като подарък от персийския шах. Тук в остров след 1769 г.започнали да пристигат коне, придобити от А.Г.Орлов по време на руско – турската война, когато той командвал руския флот в Средиземно море. В края на войната през 1774 г. в остров били доведени 12 жребеца и 9 кобили от Арабия и Турция, в това число и родоначалника на Орловската рисиста порода Салтан и Сметанка. Сребристо – сивият арабски жребец Сметанка бил купен от А.Г.Орлов в Арабия ца фантастична за него време цена – 60000 рубли.
За да си представим значението на тази сума по него време, е достатъчно да кажем, че годишния бюджет на държавното конезаводство през 1774 г. е бил около 25000 рубли, а продажбата на коне от 7 държавни конезавода е донесла печалба от 5609 рубли.
Сметанка бил изключителен кон. Отличавал се с висок ръст, хубав екстериор, превъзходни джижения на всички алюри, в това число лек и свободен тръс.
Той имал 1 ребро повече от останалите коне.Удължания корпус му придавал сходство с впрегатен кон. Заради изключителната ценност на Сметанка , Орлов не се решил да го довери на морската стихия и не го отправил заедно с другите коне на кораби.
С охранна грамота от турското правителство и съпровождан от конвой, Сметанка го повели по сух път през Турция, Унгария и Полша. Пътя до Москва отнел около две години,в Остров жребеца го довели едва през 1776 г
В средата на 70 – е Островския конезавод на А.Г.Орлов-Чесменский, получил втора фамилия за победата над турския флот , станал най – добрия сред частните конезаводи в Русия. Тук била събрана великолепна колекция от коне от различни породи, предизвикващи зависта и възхищението на съвременниците. По него време били завършени неудачните опити на арабо – неаполитанско и друго кръстосвене, не оставили следа в конезавода.
В Острав през 1776 г кратковременно , но плодотворно използвали родоначалника на Орловската ездитна порода – тъмно кестенявия Султан I, тук през 1778 г било получено и единственото потомство от Сметанка.
Ръководенето на конезавода в условията на Подмосковието с неговия суров климат се обърнали за Орлов в голяма загуба. Вносните запозноевропейски и особено южно азиатски коне на пасищата често се простудявали и загивали.
Загинали Салтан и Сметанка, не издържайки повече от една зима. За да запазят конете, трябвало повече от 8 месеца в годината да ги държат в конюшните, защото опитите за закаляване водели до нови загуби.
Живота в конюшнята още повече изнежвал младите кончета, и не позволяваал отглеждането на коне, годни за целогодишна работа в руски условия.
На Орлов му се наложило да търси за конезавода място с по – подходящ климат. Опита за водене на конезавода в низините на Симбирската губерния в Самарска Лука, където през 1768 г. братята на Орлов получили обширен имот , също не довел до успех. Благоприятна възможност се появила едва през 1776 г, когато Екатерина Втора наградила А.Г.Орлов – Чесменский с 120000 десятина земя, в Бобровската околия на Воронежка губерния.
Това била неразорана степ, където векове пасли само антилопи сайга и дивите коне – тарпани, които точно тук срещнал и описал през 1767 г. пътешественикът С.Гмелин. През степта течала пълноводната река Битюг, многочислени ручеи и рекички.Това било идеалното място за построяване на конезавод, който бил основан през 1776 г.
Около 100 хиляди десятини земя заели чифлиците Хреновое и Чесменка.
Преместването на конете от Остров в Хреновое се провеждало постепеннто от 1776 до 1778 г.При това поголовието значително било увеличено.През 1776 г. в Остров имало всичко на всичко 60 кобили – майки, а в края на века в Хреновое тяхното число се увеличило десетократно – до до 500-600, а числеността на цялото поголовие стигало до 3000 коня.
Освен ездитното отделение, което в Остров било единствено, в хреновое били открити рисисто и чистокровно отделения.
Още докато бил жив А.Г.Орлова започнало строителство на капитални конюшни, завършено през 1818 г..Били издигнати необходимите помещения : отделни конюшни за жребците -производители, за бременните кобили и кобилите без кончета, за отбитите кончета, за младите кончета в тренинг и т.н.Лицевата фасада на централното сдание била проектирана в класически стил, на известния по него време архитект Д.И.Жилярди.
А.Г.Орлов подробно вниквал във всички страни на работата си, установявайки непоклатим порядък в конезавода.
Първо – било въведено закаляващо държане на конете.От ранна пролет до късна есен, т.е.7 – 8 месеца в годината, конете били извеждани на пасищата.Второ – заплождантето почвало много рано и завършвало
до 15 – и април. Трето , строго се спазвал режима на хранене на конете. На пасищата конете ги пускали от 15 – и април.Четвърто, прилагал се задължителен конезаводски тренинг на младите коне.При това в рисистото, ездитно и чистокръвно отделения той бил различен , в зависимост от целта, за която отглеждали дадената порода.
През първите две десетилетия Орлов често ходел в Хреновое, и дълго оставал там. Той лично оглеждал всички коне, предназначени за попълнение на племенния състав, или за продажба, и решавал тяхната по – нататъшна съдба. През 1796-1801 г. намирайки се в задгранична командировка по нареждане на Павел Първи в Дрезден, и по – късно , живеейки в Москва, Орлов продължавал да ръководи конезавода.
Регулярно се изпращали писмени указания на Иван Никифорович Кабанов, кжойто бил отначало запрежчик в Остров, а после управляващ в Хреновое до 1809 г.И.Н.Кабанов бил в числото на квалифицираните крепостни специалисти.
Сред съратниците на А.Г.Орлов следва да бъдат споменати Василий Иванович Шишкин (1780-1845), също крепостен, който бил личен секретар и ковчежник на А.Г.Орлов, и творчески неговите коневодски погледи и методи, овладял техниката на тренинга на бързата езда.
Три години след смъртта на Орлов през 1811 В.И.Шишкин станал управляващ на хреновския конезавод и в течение да 20 години, до до 1831 г го оглавявал и го довел до разцвет.
При Шишкин било завършено строителството на конезавода
Той довършил работа по създаванетона орловските породи, особено рисистата.
Литература:
Е.В.Кожевников, Д.Я.Гуревич. Отечественное коневодство: история, современность, проблемы. Москва, ВО “Агропромиздат”, 1990.
Превод : Рени Кръстева
