Конницата в Древна Тракия

Конницата в Древна Тракия

Появата на конницата в Древния свят и Тракия се свързва с опитомяването на коня и с използването на конната езда в организирани кавалерийски отряди като бойно средство.

Опитомяването на коня е полицентричен процес. Има археологически данни, че това се извършва през ІV хил. пр. н. е. в земите на Северното Черноморие. През ІІІ хил. пр. н. е. това се документира още за Западното Черноморие и Западна Азия. Възможно е, но не е сигурно, че опитомяването на коня трябва да се свързва и с неговото обяздване. Но дори и да е обязден толкова рано конят, то това все още не означава наличие на конница. Ездачите, придружаващите табуните и стадата от коне, не могат да се отъждествят с конница. Ездата на кон е важно условие за появата на конницата, но не е единствено и достатъчно. Сигурно е, че откриваните в Югоизточна Европа и Западна Азия от ІV, ІІІ и ІІ хил. пр. н. е. рогови псалии (ограничители на наустника при управлението на коня) са елемент от юзди, използвани при тегленето на коли и колесници от коне, а не от използването им като ездитни животни.

Статуетки на конници са открити в Иран, Месопотамия, Кавказ, Сирия, Палестина, Мала Азия, Кипър, Крит, Микена и Атика. Тяхната датировка обикновено ги отнася в края на ІІ и началото на І хил. пр. н. е. Тя се потвърждава и от изображения на конници, датирани в първите векове на І хил.пр.н.е., които свидетелстват за развитие на ездаческото умение. На изображения от ІХ в.пр.н.е. от Асирия, Кавказ и Крит конникът седи все още далеко назад от шията на коня и държи дълги колеснични юзди. През VІІІ и особено през VІІ в. пр. н. е. на изображения от Западна Азия и Югоизточна Европа се появява класическият образ на конника. Той седи близо до шията на коня със свободно висящи крака, а в ръцете си държи къси поводи. В тази поза той може да използва и оръжие.

Развитието на юздата като приспособление за управлението на коня през І хил. пр. н. е бележи като основен неин елемент наустника. В тази епоха той се изработва от метал. Металният наустник е покрит с остри издатини така, че дръпването на поводите и впиването на наустника в устата на коня с болезнеността си предизвиква безропотно подчинение на волята на човека. Тази промяна в устройството на юздата се появява след началото на І хил. пр. н. е. и очевидно се свързва с ездитния кон. Най-ранните метални юзди от земите по Среден и Долен Дунав (включително и тракийските – на юг от него) и от Северночерноморските степи се датират VІІІ-VІІ в. пр. н. е.

Най-ранни писмени сведения за конница съдържат надписите от ІХ в.пр.н.е. от Западна Азия. Те са на асирийските царе Ашурназирпал ІІ (884-859 г. пр. н. е.) и Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. н. е.). В тях се споменават конните отреди на владетелите на Асирия и Урарту. Подобни данни има и за VІІІ в. пр. н. е. за нововавилонския цар Саргон ІІ (722-705 г. пр. н. е.).

В Омировия епос споменаванията на коне дават недвусмислена представа за използването на коня в Тракия, Елада и Троада от края на ІІ и първите векове на І хил. пр. н. е. Често срещан у Омир (вер. VІІІ в. пр. н. е.) е епитетът за траките, който ги определя като конелюбиви. Но както показва Омировият епос в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. конницата не е известна нито в Елада, нито в Тракия, нито в Троада. Хезиод (VІІІ-VІІ в. пр. н. е.) нарича Тракия коневъдна. Софокъл (496-406 г. пр. н. е.) говори подобно на Омир за конелюбивите траки. Отчетливо писмено сведение за юзда на ездитен кон е споменаването у поета Анакреонт (VІ в. пр. н. е.) за ездача на тракийска кобила – с юзда и с поводи.

Най-ранните писмени сведения за конница в Тракия и съседните ? северни земи се отнасят за края на VІ и V в. пр. н. е. По повод похода на персийския цар Дарий І Хистасп (522-485 г. пр. н. е.) през Тракия срещу скитите отвъд Дунава (+,-513 г. пр. н. е.) Херодот споменава, че скитите са конни стрелци (Hdt. IV, 46, 3). А Тукидид съобщава, че и гетите са конни стреци като скитите (Thuc. II, 96, 1). Пак той, в разказа си за армията на одриския цар Ситалк, казва че по-голяма част от конницата му се набира измежду одрисите, а по-малка част – от гетите (Thuc. II, 29, 5; 98, 4). За разлика от Елада в Тракия природните условия благоприятстват отглеждането на коне и създаването на конница.

През І хил. пр. н. е. в Тракия се наблюдава култ, в който конят като соларно животно се отъждествява и се представя като субститут на владетеля-царя. Свещени обреди, свързани с този култ, са добре регистриран от погребенията на коне, обикновено придружаващи погребенията на тракийски владетели. За ХІ и Х в. пр. н. е. това са единични случаи, но през VІІ и VІ в. пр. н. е. те се увеличават чувствително, през V и ІV в.пр.н.е. – стават масово явление, като и през ІІІ-І в. пр. н. е. този обичай продължава да се изпълнява.

Интересни сведения за конница в Мала Азия съобщава Херодот. Той разказва, че в Лидия конят се смята за враждебен и чужд на хората, но въпреки това лидийската конница е най-силната в Азия (Hdt. I, 78-79). Очевидно, Лидийското царство в Западна Мала Азия през VІІ-VІ в. пр. н. е. е разполагало с прекрасно организирана конна войска. Пак Херодот съобщава, че мидийският цар Киаксар (ок. 625-584 г. пр. н. е.) пръв разделил армията на копиеносци, стрелци с лъкове и конници (Hdt. I, 103).

След Мидия, Лидия и Тракия, Персия е държавата, чиято силна армия, включително и конна, покорява Западна и Мала Азия. За Херодот предимствата на източната конница са безспорни, защото конете на (персийския) цар Ксеркс (485-465 г. пр. н. е.) са много по-бързи от тесалийските (елинските) (Hdt. VІI, 40-41, 84).

Изследването на въпроса за появата на конницата в Елада показва, че атиняни първи създават този вид войска, но едва след победата над персите през 480 г. пр. н. е., при което половината от нея е наемна. Първата конница в Спарта е създадена след 424 г. пр. н. е. А названието на атинската и спартанската класа „конници”, всъщност означава „колесничари”, а не ездачи на коне. Очевидно, в полисите на Елада конницата не е свързана с владетелите и аристокрацията, както е в останалата част на Древния свят, а възниква изключително по военни причини.

Конницата се появява в Древния свят и Тракия, включително, след началото на І хил. пр. н. е. Тя е явление, което възниква в раннокласовите общества като социално-класов и военен атрибут на царете и аристокрацията, който заменя бойните колесници, изпълнявали тази роля през втората половина на ІІ хил. пр. н. е.

Автор: Калин Порожанов