Конницата в Древна Тракия
Появата на конницата в Древния свят и Тракия се свързва с опитомяването на коня и с използването на конната езда в организирани кавалерийски отряди като бойно средство.
Опитомяването на коня е полицентричен процес. Има археологически данни, че това се извършва през ІV хил. пр. н. е. в земите на Северното Черноморие. През ІІІ хил. пр. н. е. това се документира още за Западното Черноморие и Западна Азия. Възможно е, но не е сигурно, че опитомяването на коня трябва да се свързва и с неговото обяздване. Но дори и да е обязден толкова рано конят, то това все още не означава наличие на конница. Ездачите, придружаващите табуните и стадата от коне, не могат да се отъждествят с конница. Ездата на кон е важно условие за появата на конницата, но не е единствено и достатъчно. Сигурно е, че откриваните в Югоизточна Европа и Западна Азия от ІV, ІІІ и ІІ хил. пр. н. е. рогови псалии (ограничители на наустника при управлението на коня) са елемент от юзди, използвани при тегленето на коли и колесници от коне, а не от използването им като ездитни животни.
Статуетки на конници са открити в Иран, Месопотамия, Кавказ, Сирия, Палестина, Мала Азия, Кипър, Крит, Микена и Атика. Тяхната датировка обикновено ги отнася в края на ІІ и началото на І хил. пр. н. е. Тя се потвърждава и от изображения на конници, датирани в първите векове на І хил.пр.н.е., които свидетелстват за развитие на ездаческото умение. На изображения от ІХ в.пр.н.е. от Асирия, Кавказ и Крит конникът седи все още далеко назад от шията на коня и държи дълги колеснични юзди. През VІІІ и особено през VІІ в. пр. н. е. на изображения от Западна Азия и Югоизточна Европа се появява класическият образ на конника. Той седи близо до шията на коня със свободно висящи крака, а в ръцете си държи къси поводи. В тази поза той може да използва и оръжие.
Развитието на юздата като приспособление за управлението на коня през І хил. пр. н. е бележи като основен неин елемент наустника. В тази епоха той се изработва от метал. Металният наустник е покрит с остри издатини така, че дръпването на поводите и впиването на наустника в устата на коня с болезнеността си предизвиква безропотно подчинение на волята на човека. Тази промяна в устройството на юздата се появява след началото на І хил. пр. н. е. и очевидно се свързва с ездитния кон. Най-ранните метални юзди от земите по Среден и Долен Дунав (включително и тракийските – на юг от него) и от Северночерноморските степи се датират VІІІ-VІІ в. пр. н. е.
Най-ранни писмени сведения за конница съдържат надписите от ІХ в.пр.н.е. от Западна Азия. Те са на асирийските царе Ашурназирпал ІІ (884-859 г. пр. н. е.) и Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. н. е.). В тях се споменават конните отреди на владетелите на Асирия и Урарту. Подобни данни има и за VІІІ в. пр. н. е. за нововавилонския цар Саргон ІІ (722-705 г. пр. н. е.).
В Омировия епос споменаванията на коне дават недвусмислена представа за използването на коня в Тракия, Елада и Троада от края на ІІ и първите векове на І хил. пр. н. е. Често срещан у Омир (вер. VІІІ в. пр. н. е.) е епитетът за траките, който ги определя като конелюбиви. Но както показва Омировият епос в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. конницата не е известна нито в Елада, нито в Тракия, нито в Троада. Хезиод (VІІІ-VІІ в. пр. н. е.) нарича Тракия коневъдна. Софокъл (496-406 г. пр. н. е.) говори подобно на Омир за конелюбивите траки. Отчетливо писмено сведение за юзда на ездитен кон е споменаването у поета Анакреонт (VІ в. пр. н. е.) за ездача на тракийска кобила – с юзда и с поводи.
Най-ранните писмени сведения за конница в Тракия и съседните ? северни земи се отнасят за края на VІ и V в. пр. н. е. По повод похода на персийския цар Дарий І Хистасп (522-485 г. пр. н. е.) през Тракия срещу скитите отвъд Дунава (+,-513 г. пр. н. е.) Херодот споменава, че скитите са конни стрелци (Hdt. IV, 46, 3). А Тукидид съобщава, че и гетите са конни стреци като скитите (Thuc. II, 96, 1). Пак той, в разказа си за армията на одриския цар Ситалк, казва че по-голяма част от конницата му се набира измежду одрисите, а по-малка част – от гетите (Thuc. II, 29, 5; 98, 4). За разлика от Елада в Тракия природните условия благоприятстват отглеждането на коне и създаването на конница.
През І хил. пр. н. е. в Тракия се наблюдава култ, в който конят като соларно животно се отъждествява и се представя като субститут на владетеля-царя. Свещени обреди, свързани с този култ, са добре регистриран от погребенията на коне, обикновено придружаващи погребенията на тракийски владетели. За ХІ и Х в. пр. н. е. това са единични случаи, но през VІІ и VІ в. пр. н. е. те се увеличават чувствително, през V и ІV в.пр.н.е. – стават масово явление, като и през ІІІ-І в. пр. н. е. този обичай продължава да се изпълнява.
Интересни сведения за конница в Мала Азия съобщава Херодот. Той разказва, че в Лидия конят се смята за враждебен и чужд на хората, но въпреки това лидийската конница е най-силната в Азия (Hdt. I, 78-79). Очевидно, Лидийското царство в Западна Мала Азия през VІІ-VІ в. пр. н. е. е разполагало с прекрасно организирана конна войска. Пак Херодот съобщава, че мидийският цар Киаксар (ок. 625-584 г. пр. н. е.) пръв разделил армията на копиеносци, стрелци с лъкове и конници (Hdt. I, 103).
След Мидия, Лидия и Тракия, Персия е държавата, чиято силна армия, включително и конна, покорява Западна и Мала Азия. За Херодот предимствата на източната конница са безспорни, защото конете на (персийския) цар Ксеркс (485-465 г. пр. н. е.) са много по-бързи от тесалийските (елинските) (Hdt. VІI, 40-41, 84).
Изследването на въпроса за появата на конницата в Елада показва, че атиняни първи създават този вид войска, но едва след победата над персите през 480 г. пр. н. е., при което половината от нея е наемна. Първата конница в Спарта е създадена след 424 г. пр. н. е. А названието на атинската и спартанската класа „конници”, всъщност означава „колесничари”, а не ездачи на коне. Очевидно, в полисите на Елада конницата не е свързана с владетелите и аристокрацията, както е в останалата част на Древния свят, а възниква изключително по военни причини.
Конницата се появява в Древния свят и Тракия, включително, след началото на І хил. пр. н. е. Тя е явление, което възниква в раннокласовите общества като социално-класов и военен атрибут на царете и аристокрацията, който заменя бойните колесници, изпълнявали тази роля през втората половина на ІІ хил. пр. н. е.
Автор: Калин Порожанов
интересувам се от екипировка за коне
къде са ви данните за магазина, не мога да го намеря. сигурно вече одъртявам, щом не мога да го намеря.
Благодаря за интересната публикация.