Един страхотен конски уикенд – прехода Мургаш

Един страхотен конски уикенд – прехода Мургаш
“Заедно сме по-силни”

Ездата сред природата е страст, която трябва поне веднъж в годината да бъде споделена със съмишленици! Защо е необходимо ли? Защото носи  несравнима положителна емоция  и мирис на свобода, щастие и сбъднати детски мечти.

Любителите на коне и свободната езда се събраха за 4 поредна година в село Ябланица да популяризират конната езда. Идеята им е да убедят хората, че общуването с коня променя характера, мисленето а чрез това и живота в по-добра посока.

Тази година прехода събра 47 конника от различни ездови клубове както и самостоятелни ездачи.
Участие в него взеха:
Ездови клуб – Враца с водач Веселин Стоянов – 9 коня,
Ездови клуб – Войняговци с водач Иво Иванов – 10 коня;
Ранчо “Ел Пасо” – Вероника Бихалова от Чехия и Светослав Радев – 2 коня,
Група от Лакатник с водач Явор Димитров – 5 коня;
Група от Казичане с водач Емил Григоров – 5 коня;
Росен Минковски – 1 кон;
Школа „Пътя на коня и лъка” с водач Владо Мустакерски – 6 коня;
Ранчо “Конникът” с водач Зарко Герогиев – 5 коня;
Мира Бъчварова и Данчо Кунев –2 коня;
Група от село Ябланица – 2 коня.

Отделните групи тръгнаха в петък 30.07 на обяд от различни сборни пунктове, за да се срещнат следобед на поляната край село Ябланица. След пристигането и построяването на палатковия лагер всички се събраха край огъня за да споделят впечатления от прехода и за да обсъдят правилата на състезанията планирани за събота следобед.

Тази година освен самия преход  събитето включваше и шоу-програма разделена в 4 отделни състезания организирани и проведени за пръв път в България. Всичките бяха тип уестерн и имаха за цел да покажат ездови умения и работа с кон в условия наподобяващи ежедневната работа на каубоите както и ситуации срещани по време на свободната езда в природа.

На втория ден сутринта участниците се събраха за малък преход в околността на селото след което се заеха с подготвянето на паркурите за следобедните състезания. Точно в 16.00 шоу програма беше открита от кънтри група „Стетсън”. Групата веселеше всички присъстващи с любимите ни кънтри парчета на чело с вечната песен на Уилсън Пикет – Mustng Sally. Присъствахме на една страхотна демонстрация направена от Школата по Езда и Стрелба с лък ”Пътя на Коня и Лъка”. Състезанията започнаха с най-малките ездачи. Дечицата “скриха шапката” на мноого от по възрастните участници в събитието с невероятните си ездови умения. По време на Уестърн игрите обстановката се нажежи, участниците в тях дигнаха адреналина на цялата публика с невероятните си ездови умения. Отличиха се Росен Минковски, Зарко Георгиев, Виктория Бехалова и 11 годишния Страхил Николов. Някои от тях даже показаха в състезанията как може да се спечели дори и да си на коня без седло и без юзди а само с оглавник. След всяко състезание имаше страхотни награди за победителите, някои от които бяха истински каубойски ботуши, уестърн чапси, каубойски шапки, амуниция за конете и много други награди.  Най-много награди събра най-младия ездач – Страхил Николов – син, от Враца. От 3 годни участва на прехода на равно с големите ездачи. Както той сам казва – язди от както помни мама и татко…

Прехода до връх Мургаш се провежда от няколко години на сам. С всяка изминала става все по мащабен…. тазгодишния беше страхотен, уникален, незабравим… организацията беше на ниво… неее не на ниво а на много високо ниво. Съдиите бяха перфектни в оценките си към участниците, даже на две от състезанията имаше равни резултати и се наложиха баражи.

Имаше от всичко по малко и за всеки му по нещо.
След състезанията поляните се изпълниха от лагерни огньове. Веселбите продължиха до късно през ноща. От всяка групичка се чуваха смехове, песни и радостни гласове. Всички бяха много доволни от това страхотно преживяване.

Ден трети започна с лека мъгла още към 7 сутринта. Почистването на поляната приключи и след закуска с топла баница и айрян , конете бяха приготвени за тръгване. Тук няма дълги сбогувания. Блясък в очите, силна прегръдка и по седлата. Ние ще яздим обратно  7 часа до Желява, другите групи между 5 и 10 часа,  групите от Враца и „Пътя на коня и лъка”  – 2 дни.  Знаем, без да си го казваме, че догодина пак сме заедно. Знаем, че оставаме приятели, знаем, че можем и, че заедно сме по-силни!

И така неусетно минаха три дни и прехода Мургаш остана незабравим спомен. От онези спомени, които те крепят, когато се загубиш в ежедневието и ти дават сили, за да можеш да дочакаш следващия….

Ей, вие всички, влюбени в природата и конете, и вие ли като мене изпитахте  удоволстие от усещането, че заедно сме по-силни !

Още снимки, статии, разкази и видео от прехода може да видите на страницата ни във Facebook или в блога на Мургаш

За статията са използвани откъси от разказите на:
Юлия Славов-Тонев, Лилия Димитрова, Христо Петков и Ясен Иванов