“Пътят на Барса”

“Пътят на Барса”, езда,

Това е един разказ за днешните българи. Ездачите са хора с различни професии и интереси. Всеки от тях търси своите отговори. Тези няколко души са обединени от любовта към коня и от българското си самосъзнание.

Началото на 21 век. Седем конника тръгват по обратния път на древните българи в търсене на корените. Начална точка на техния маршрут е Мадарският конник. Крайна цел – гробът на Кан Кубрат в Малая Перешчепина. 45 дни, повече от 1500 км. на кон. Поставени в екстремни условия, тези конници приемат да водят номадския живот на своите прадеди, да открият връзки и линии с народите, които срещат по пътя си, да посетят местата, свързани с българската история. Филмът проследява техния път. Завръщането. Километри и векове назад.

Групата конници по време на похода преодоляват заедно, трудностите и проблемите, продължителна езда през пресечени местности и пълноводни реки, спане на открито, справяне с глада на хора и животни, упражнения в бойното изкуство на древните българи, срещи с местните хора и тяхната култура, търсене на общото и оценяване на различното. Това са само малка част от преживяванията на групата конници по пътя през България, Румъния, Молдова и Украйна до тяхната крайна цел в селцето Малая Перешчепина.

Идеята за похода е хрумнала преди 30 години на – Борис Борисов – Барс (барсът е снежният леопард – свещеното животно на древните българи). Оттогава, до ден днешен, той разработва маршрути и търси подходящите хора и средства, за да осъществи мечтата си. Желанието му е да мине по стъпките на древните българи на кон и да стигне до свещения гроб на кан Кубрат. Там–да измоли от кана “разрешение” за едно още по-грандиозно начинание– да обиколи, отново на кон, по границите на древна Велика България. Маршрут с дължина около 40 000км.

Конниците са интересни хора, с различни професии – някои несвързани нито с коня, нито с историята.

Борис Борисов – Барс е сменил много професии през живота си – започнал е като шлосер-матричар, по-късно става механик, инструктор на служебни кучета в МВР, прехвърля се в Конния ескадрон, оттам – в Конезавода в Костинброд. Животът му продължава като началник складова база, за кратко е барман, магазинер, собственик на 2 дискотеки и фурна, след това известно време преживява на свободна практика – най- вече като скитащ се монтьор. В момента има свои магазинчета за диетични и диабетични храни. Едната му голяма любов са конете. И до днес язди. Другата му страст е българската история. От малък живо се интересува от миналото ни – особено от съдбата на най-древните ни предци. На познанията му в тази област могат да завидят много учени. Някои от неговите становища са доста шокиращи, но при всички положения се възприемат сериозно, защото звучат компетентно и са подплатени с факти.
Александър – водач на похода – занимава се с превоз на коне и конен туризъм. Язди от 4 годишен, състезател в националния отбор по конен спорт, инструктор по конен спорт и киокушин – карате, специализирал конен спорт във Финландия, лесовъд в Коми, хоби- стрелба с лък.
Росен – инструктор по конен спорт, притежава конна база, завършил френски лицей в Алжир, висше образование – икономика, бивш собственик на плод и зеленчук, спасител, треньор по плуване, механик на мотоциклети, хоби – мото-туризъм.
Чавдар – завършил механо-техникум и МЕИ, активно тренирал колоездене, фотограф, занимава се с рекламна фотография и печатна реклама, има база за конен туризъм, хоби – праисторията и най-вече древно тракийската култура и нейните скално-мегалитни паметници, от 1992 г. пещерняк и спелеолог.
Марин – художник, завършил е изобразително изкуство във Велико Търново, гайдар – ученик е на Георги Чилингиров, алпинист.
Бисер – завършил техникум по енергетика, следвал история, има строителна фирма, хоби – бойни изкуства, национален състезател по карате.
Коба –грузински емигрант, финансист, собственик на строителна компания, хоби – конна езда – има 5 коня.

Крайната цел на похода е поклонението пред гроба на кан Кубрат в Малая Перешчепина.