Дунавски кон (Danubian horse)

Дунавска порода коне (Danubian horse, Danube horse)

Дунавската порода коне произхожда от секцията Нониус и е представител на леко-впрегатния тип. Тази порода коне е създадена в България в конезавод  „Клементина” край гр. Плевен. За разплод били използвани арабски, полукръвни, местноподобрени, донски, унгарски, полутежковозни и други кобили. Стремежът от онзи период бил да се съберът и поставят при добри условия на хранене и гледане определени групи коне с оглед да се произвеждат по-едри жребци производители. За основа на стадото послужили жребци и кобили с различна природна принадлежност. Първият внос бил направен от Унгария през 1893 год. Внесени били коне от породата нониус, липицански, рисаци, англоарабски, шагия и други, а по-късно незначителен брой чистокръвни коне от Франция. В началото, за един период от 25 години, било извършвано безсистемно кръстосване. При създаването на дунавската порода е прилагано чистопородно развъждане на коне от породата нониус, послужили за основа на племенното стадо. Развъдните методи, заедно със строгия отбор и подбор, допринесли за създаването на един своебразен тип български нониус. Този български нониус е признат за порода под наименованието “дунавска”, а коня за “дунавски” с 631 Постановление на МС от 1951 год.

Произход на развъдните линии в дунавската порода

При създаването на породата нониус в Унгария се очертават няколко периода. Първият датира от 1816 год. За разплод били използвани голям брой кобили от конезавода “Мезохеген”, и то с испански, арабски, липицански и кладрубски произход. Имало е известен брой полукръвни кобили. Най-голяма роля за създаването на породата е изиграл англонорманския жребец “Нониус-Сеньор”. По-късно в резултат на селекцията, се оформили два основни типа – голям и малък нониус. Голямият нониус имал значение само за няколко страни, докато за нашата страна от значение бил малкият нониус. Генеалогическата основа на цялото племенно стадо в “Мезохеген” с неговите пет основни линии № ІІІ, ХХІХ, ХХХІ, ХХХІV и ХХХVІ. Най-голямо значение за породата са имали линиите N ХХХVІ и ХХІХ. Върху тази структура впрочем е изградена и племенната работа с нониусите в нашата страна.

Развитие на основните заводски линии от породата нониус в племенното стадо на дунавската порода в ДЗС “Г.Димитров” Линия на N ХХІХ – от разчленението на тази линия в нашата страна са използвани за разплод следните жребци: Здравко, Ниш, Дурцаш, Титан, Вит, Фактор и Лидер. Едни от тях намерили добра генетическа основа и станали основоположници на заводски линии, а други не намерили утвърждение в племенната работа.Основна линия създадена по разклонението на N ХХІХ е тази на жребеца Дурцаш. Това е една от най-утвърдилите се в племенно отношение линии. В страната ни, чрез жребеца Дурцаш се поставя основата на една от добрите линии на дунавската порода. Дурцаш оставил 24 жребеца и 77 кобили.

Екстериорна характеристика на дунавския кон

Главата на конете е масивна, изразителна и подвижна, ушите средно големи, добре поставени и леко подвижни, очните орбити добре очертани, нормално големи, с добре подвижни очи, ноздрете са големи и подвижни, което показва, че породата е от дихателния тип. Дунавският кон има добре развити чувствителни органи, което позволява да се използват при различни условия за работа. Конете от дунавската порода имат общо взето масивни глави. Показателите за развитието на главата при жребците и кобилите говорят за подчертан полов диморфизъм. При жребците тя е около 3 см по- дълга ат главата на кобилите. Ако разгледаме релативните стойности относно ширината на главата спрямо дължината се вижда, че жребците имат по-удължена глава и, че спадат към тесночелата група. Формата и профила на главата на дунавския кон е правилна. Срещат се отделни животни с изпъкнал лицев профил и челни кости. Този профил е характерен за породата нониус. При селекцията обаче той се избягва, в резултат на което основната част от дунавските коне имат права прфилна лицева и челна линия. Шията на конете от дунавската порода е средно дългаи придава известна грубост. Ако чистокръвния и арабскя кон имат дълга, добре развита шия, която придава особенна осанка на тялото, то конете от дунавската порода са лишени от нея. Общо взето, шията на конете е силно замускулена, широка, здраво свързана с туловището и подвижна. Средната й държина е 71,65 см. Дължина на шията спрямо височината при холката, съставлява 45,3% спрямо дължината на тялото – 43,41% и спрямо дължината на главата 118,50%. Тези данни показват, че шиятя е средно дълга и нормално развита и съответства на големината на тялото.

Развитие на тялото. Достатъчно е да се хвърли един бегъл поглед върху телесното развитие на конете от дунавската порода, за да се забележи колко здраво и мощно е то. Конете от дунавската порода имат удължено тяло. При кобилите дължината на тялото е по-голяма с около 7 см от височината при холката, а при жребците с 7,8 см. Тази разлика е типична за основната част от впрегатните коне. Удължението на тялото е за сметка на гръдния кош, поясницата и задния пояс. Ако при ездовите коне средната дължина на гръдния кош е около 100 см, то при тях е значително по-голяма. При по-голяма дължина на тялото жребците имат значително по-къс гръден кош. Широчината на гърдите зад плешката, при раменните стави и обхвата на гърдите показват, че се късае до порода с много добре развит гръден кош на конете. За нашите условия, конете от дунавската порода са добре развите на ръст. Направените от Мъдров, Дивитров и Караиванов проучвания показват, че от създаването на дунавската порода до сега, тя се е развила много добре.За един период от около 45 години, височината при холката е увеличена средно с 5 см. Заедно с увеличението на ръста са станали значителни изменения и в общото развитие на тялото, обхвата на гърдите и свирката. Конете от дунавската порода принадлежът към групата на впрегатните породи. Имат едър ръст, удължено, масивно, хармонично свързано тяло. Гръдния кош, крупата и крайниците са масивни, мускулатурата и костната система добре развити. Живото тегло е значително по-голямо, от колкото при останалите полукръвни породи. Данните на абсолютното и относителното развитие на породата я приближават до типа на малкия нониус. По отношение на някои индекси – надстроеност, разстегнатост, гръден и други, тя превъзхожда конете от породата нониус. При останалите индекси различията са малки. Това показва, че селекционно племенната работа с породата е поставена на правилна основа. Получените резултати по отношение на телесното развитие могат да се приемат за стандартни. В района на породата, селекцията и подбора трябва да се насочат към производството на коне, близки по тип на основното племенно стадо.

Обобщение

Дунавската порода се намира в тясна генетическа връзка с породата нониус. В структурно отношение тя е изградена като самостоятелно отродие на породата нониус. Основната част от лините създадени и развити в племенното стадо произхождат от главните разклонения на старите класически линии на нониус 29, 31, 34 и 36. Някои от представителите им са образували самостоятелни генеалогически линии, които имат голямо значение за племенното стадо и за изграждането на структурата в цялата природа. Най-широко разпростпанение има линията на Нониус ХХІХ. Тя е представена от седем импортирани жребци. От тях трайни следи до сега са останали, чрез потомството на жребците Здравко и Дурцаш.На второ място по значение са представителите от линията на Нонус ХХХІ – представени от жребците Храбър, Искър и Новак. Тези линии са намерили добра връзка и съчетаемост с качествата на останалите линии в резултат на което се получават приплоди отговарящи на изискванията на природата.Значително широко място в племенната работа заема линията на Нониус 36. В нашата страна са внесени представители на трите й разклонения (Нониус 36/3, 7 и 50). Ролята на тази линия е преди всичко в разширяване на генеалогическата основа на породата. Някои от тези жребци се налагат и сега, чрез потомството си.В племенната работа е използван представител на едно от първите структурни разклонения от Нониус 42 – жребецът Калиф. Всяка една от тези линии има своето историческо значение в развитието на породата. Създадената структура трябва да се поддържа, развива и усъвършенства в зависимост от настъпилите нови изисквания към типа и качествата на породата.По тип и телесен тип тя принадлежи към впрегатните породи. Дунавската порода има и ще запази определено място в численния състав на коневъдството в България.

Източник: horsesport.dir.bg