)
Каракачански кон
ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД НА ПОРОДАТА
Каракачанските коне са с автохтонен произход, свързани с каракачаните, чийто начин на живот в близкото минало е бил номадски. Каракачаните са известни като добри скотовъди, не са имали постоянни жилища и са пътували непрекъснато -–през зимата на юг, а през пролетта на север към Родопите, Рила, Централна Стара планина, където използвали алпийските пасища.
Като постоянно странстващи, те са имали необходимостта от подходящ товарен кон, какъвто са създали в течение на вековете. Отглеждането на конете е било пряко повлияно от примитивния начин на живот на каракачаните, а развъждането им е било изолирано. За разплод са били използвани коне само от чисти табуни, като собствениците твърде рядко са приемали жребци от друг произход, дори от други табуни. Това налага и масовото използване на близко родственото съешаване, като основен метод на развъждане. Вероятно, това е и причината за ясното диференциране на каракачанския кон от другите примитивни коне, както и консолидиране на екстериорните особености и изключително висока изравненост в това отношение.
Основната насока на използване на тези коне в миналото е била за товар, което определено е повлияло и екстериорните характеристики на отделните телесни части. Днес основните табуни са разпространени в Стара планина (между Карлово и Казанлък), Рила и Родопите. Те се използват изключително за разплод, като основно развитието на табуните е изключително под влиянието на естествения отбор. Основното им предназначение като товарни животни е запазено, но част от конете се продават на пазарите и е твърде вероятно някои от тях да се използват и за впряг.
ЕКСТЕРИОРНИ ОСОБЕНОСТИ
В екстериорно отношение каракачанските коне се отличават с нисък ръст – 128-138 см височина при холката, добре развити и пропорционални телесни части. Поради специфичния начин на хранене и отглеждане, голяма част от конете са с обемист корем, което не нарушава вида на хармоничното телосложение. Главата е суха, пропорционална, с много добре развита челна част и слабо изразен пречупен профил. Шията е къса до средно дълга, много добре замускулена и в добра връзка с главата и гръдния кош. Холката е ниска, широка и къса, свързана с удължен гръб и поясница. Последните са широки и много добре замускулени, което е свързано с начина на използване. Крупата е много добре развита, замускулена, понякога раздвоена, със силно изразен наклон, граничеща до свлеченост. Гръдният кош е широк, удължен, с не много добре изразена дълбочина. Крайниците са къси, добре развити, със здрави сухожилия и връзки, релефно очертани стави и изключително здрави копита. Костната система е добре развита, масивна и здрава. Най-често срещаните цветове са кестеняв, черен, сив и алест.
Поради специфичния начин на отглеждане, каракачанските коне могат да се приемат като подивели, тъй като са трудно достъпни за хората. В действителност те допускат собственика си и са съвсем спокойни при наличието на непознати, когато той е сред табуна. В технологично отношение, отглеждането им е изключително табунно, като конете сами сменят височината на пасищата, съобразно сезонните промени през годината. Основна храна е пасищната трева, а подхранването се изразява само чрез ежемесечно осигуряване на готварска сол, която се поставя директно върху тревата или по-големи камъни. Въпреки примитивния начин на отглеждане, конете в табуните са в отлична пасищна кондиция, което говори, че те са невзискателни и много добре оползотворяват храната. Каракачанските коне се отличават със силно изявена резистентност към редица заболявания, често срещани при културните породи коне.
Автор на статията: доц. д-р Георги Бързев
Благодаря, че започва да се говори за тези коне! Нека ги обичаме и пазим и да спрем да ги правим на салам! Филип, http://www.trinoga.org
Наистина е страхотно че все повече хора започват да се интересуват от тази уникална порода!За съжаление Вече са останали моного малко представители на тази порода от всички измерени животни много малко отговарят на стандарта на Ал.Петрой.Хубавото при тази порода е че е изключително издържлива на имбридинг , което доста е спомогнало за запазването на доста застрашената в момента популация.
Наистина са уникална порода много близка до монголския кон.Тепърва ще започва да се говори все повече за този кон.Дано само да не се повтарят грешките при развъдчиците както при други породи а да се тръгне по правия път.Все още има някакъв шанс породата да се възроди.Поместените снимки към статията на д-р Бързев може да са на всякакви но не и на каракачански коне..
поздрави,,
Стига сте привилигировали некакви гръцки цигани като наричате българските коне и кучета на тяхно име “каракачанско/ки” това си са породи останали от векове по нашите земи те са идвали и са купували от нас животни каде ти по Беломорието коне и кучете ако са имали ще си са запазили и до сега а не да идват гърците и сега да купуват от нас коне…
Опа…. Виж Атанасе!!! Мери си думите и вземи прочети малко за да разбереш кои СМЕ Каракачаните!Само накратко ще ти кажа че най-големите воеводи, водили малки армии от 5-6000 хайдути са каракачани(Качандонис,Караискакис).Същите тези армии(не от цигани,а от каракачани) са помогнали и на Капитан Петко Войвода при въоръжаването на четата му. Виж снимките ми и ми кажи…приличам ли ти на циганин!!???Много може да се говори за каракачаните(има написани стотици книги) за бита и културата им,но не е тук мястото. Каракачаните сме твърд и корав етнос,работливи и умни хора,зачитащи всички други,но непозволяващи обиди или лошо отношение към близките и приятелите ни. Такива са и нашите коне и кучета..горди и корави..свикнали да се справят с тежкия номадаски живот,готови да умрат в двубой с мечка или вълци,но никога да не отстъпват. Що се отнася до наименованията на породата коне и кучета..аз мога да ти покажа семейни снимки от 1940 година,на които са снимани и кучетата и конете на дядо ми.Ще ги преснимам на цифров фотоапарат и ще ги кача. Тогава дай своя коментар!И нещо друго..Няма друга етносна група на Балканския Полуостров, в чиито песни толкова много да се пее за коне,кучета,овце и планини. Ние обичаме и уважаваме животните.Грижата за тях е наи-важното в нашите семейства. В това отношение сме педантични. Попитай хора които ни познават! Дори и днес малките стада в планината между Карлово и Сливен(за които споменава доц.Бързев) са собственност на наи-вече на каракачани.
Щом сте толкова велик народ защо не сте си основали държава? А относно кучетата и конете и аз имам доказателста че кагото са идвали твоите прадеди да пасът овцете си по нашата планина преди да стигнат до летните им биваци минавали през нашето село и същите отсядали на квартири по къщите в селото и снимки имам и разкази от спомени на моя дядо 1922-1995год. та той ми е разправял как са си идвали с нафаката (храна)моя прадядо им е давал да му пасът овцете че били добри скотовъдтци им подарил 2 кучета и 10 коня… Та колко кучетата и конете са каракачански и вие самия не знаете щото сигурно на снимка ги гледате. Нашето семеиство 4 поколоение се занимава с отглеждане на коне,Българско Овчарско куче и овце…кучетата в точност са от линиии на прадядо ми от тея същите които е давал на прадедите ви и сега си ги пишете “каракачански”… Нищо против това че сте черни и аз съм черен но това е от времето изпечен съм през годините на студ и жега… :)
Голям е приноса на етноси като каракачани и армъни за най-старите местни породи коне, кучета и овце а именно каракачанските. Да факт е ,че хайдутлука в положително подразбиране започва от каракачаните на балканите.
Христо , били сте някога корав етнос. Сега и каракачаните вече са модерни и на пръсти се броят от вас животновъдите. Познавам огромна част от каракачаните но са малцина , които се занимават с животновъдство. Времената са вече различни .
Атанасе , приятел недей така да обиждаш и не си прав . Нелогично е да наричаш един от най-християнските етноси с тракийски произход -гръцки цигани. Щом дядо ти е говорил навремето не ти ли е и казал ,че като карачаните овцевъди няма. Не можеш да сравниш един до преди 60 г. номадски етнос с местни българи или турци по отношение на овце, кучета, коне и т.н.
Аз съм българин и потомствен животновъд е вярно с армънска жилка но не мога да не призная истината и факта. Отглеждам 35 каракачански коне, 20 каракачански кучета и 150 каракачански овце. Именно заради това са признати породите с такива имена и са снимани и във филмите и писани в книгите. С една промяна на името на кучето нито ще промени историята , нито животните и нито традицията.
Аз съм бял а вие черни и какво от това. Цвета на човека не прави животното по-породно или не. Той мерака е вътре във всеки по едентично.