Шагия (Shagya)

Шагия (Shagya)

ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД

Арабските коне тип Шагия са едно продължение на Арабската порода коне, създадени в Австро-Унгарската Монархия в конезаводите Баболна, Мезохегеш и Радауц.

Развъдната цел е била да се създаде един по-масивен кон с височина при холката не по-малко от 150 см, еднакво подходящ за езда и впряг. Основно изискване е тези коне да запазят красотата и благородството на арабските коне, издръжливостта им и елегантните им движения. Днес Арабските коне тип Шагия са разпространени в много страни по света, като тяхното развъждане се провежда по правилата на ISG при затворена племенна книга. Съгласно тези правила, конете от типа Шагия трябва да са по-големи, по-масивни и с добре развита костна система, при запазени екстериорни особености на Чистокръвния Арабски кон. Освен това, до четвърта генерация не трябва да се срещат повече от 9 от 16 възможни Чистокръвни Арабски прародители.

ЕКСТЕРИОРНИ ОСОБЕНОСТИ

Конете от типа Шагия трябва да имат красив и впечатляващ външен вид, хармонизиращ с изразително лице, добре оформена шия, типична за ездовия кон; ясно подчертана гръбна линия; дълга, добре оформена крупа с добре носена опашка; здрави крайници с релефно очертани стави и сухожилия. Изключително внимание се отделя на трите вида движения – ходом, тръс и галоп. Те трябва да са коректни, еластични с достатъчно дълга крачка. Отличният екстериор трябва да бъде съчетан с благороден нрав и темперамент, подходящи за фамилен, хоби, състезателен, впрегатен и ловен кон, както и за изпитания по издръжливост (индюранс).
В България популацията арабски коне тип Шагия води началото си от откриването на конезавод “Кабиюк” край гр. Шумен. Племенното ядро се формира на базата на импортирани жребци и кобили от Турция, Русия, Унгария и Полша през 1894 год. Племенни свидетелства показват, че импортираните арабски коне произхождат от оригинални арабски прародители. От този момент на откриване на арабската секция в конезавода, основен метод е чистопородното развъждане. В племенната работа не е допускано вливане на кръв от други полукръвни породи, както и от Чистокръвна английска порода. Важен момент в развъдната работа на повече от столетие развъждания арабски кон тип Шагия е било залагането на линии и фамилии, което е оформило и генеалогичната основа на стадото.
Най-важните линии прекъснати в този момент са тези на Памук, Бебе и Хамдани – внесени от Турция, О, Баян 10, Шагия и Рекорд – внесени от Унгария, Гамрад, Контур и Фарук – внесени от Полша. На по-късен етап значение за развитието на полукръвното арабско стадо в “Кабиюк” имат Чистокръвните арабски жребци Злотник, Елиот и Момент.
От фамилиите най-важни са тези на кобилите Целина, Надежда II, Мацкур I, Емиречка, Мишенка и Шераки.
Анализа на развитието на стадото показва известна промяна в развъдната цел и влияние на жребци от различен тип. В първите години силно влияние имат жребците и кобилите внесени от Турция. Това полага основата на популацията, а с по-късния внос на жребци от Унгария, чрез които започва работа по създаване на по-масивен и едър арабски кон, който да е подходящ за селскостопанска работа. В резултат на това се променя ръста на кобилите майки, а в последствие и типа в популацията. В следващия период, с вноса на жпребци от Полша и Русия, започва работа изключително с Чистокръвни Арабски жребци, което доведе до известно олекотяване на типа и връщане към екстериор, по-близък до Чистокръвния Арабски кон, отколкото до Арабския кон тип Шагия. Всичко това показва една доста честа и повтаряща се смяна на развъдната цел, явно продиктувана от изискванията на времето. Днес арабското стадо тип Шагия се представя от около 25 племенни кобили и жребци импортирани от Германия, Австрия и Турция.
На проведената конференция на ISG на 19-20 май 2007 год., оценката дадена от комисията за развитие на типа Шагия в световен мащаб е много висока, а членството на Р. България в ISG дава възможност за обмен на разплоден материал и поддържане на тип полукръвен арабски кон, съобразно критериите и правилата на международната организация.

Автор: доц. д-р Георги Бързев