Кон жребец за $500 000 сме продали на американци

Жребец за $500 000 сме продали на американци
Коне и магарета за 10 млн. долара е изнесла България през 2003 г.

Арабски кон за половин милион долара е продала България на САЩ в средата на 80-те години на миналия век, разказа пред “Монитор” ръководителят на коневъдното дело в шуменския завод “Кабиюк” Светозар Касчиев.

Породистият жребец “Момент” е продаден с решение на държавно ниво и става един от родоначалниците на арабските стада на американците, които се формират по това време. За роднините на “Момент” от Терския конезавод и конюшните на Янув Подласки в Полша зад океана тогава са плащали и по 1 млн. долара.

Продажбата му ражда и легендите за кабиюшките коне. Истината е, че елитният жребец е бил собственост на “Кабиюк”, но не е произведен в комплекса. Роден е през 1969 г. в Терския конезавод в СССР и по линия на братските отношения през 1972 година влиза в България за символичните 10 хил. лв. Действа като жребец в стадото на “Арабска шагия”, докато руснаците се усещат, че са изпуснали капитален кон. През 1977 те си го прибират за 4 години, като го сменят за също елитния “Неапол”. “Момент” се връща у нас в края на 1981 г. и се използва за разплод през 1982 и 1983 г.

Ниската цена на конете в средата на 90-те години, когато конезаводите нямат пари за фураж, раждат слуховете за коне за милиони, продадени за жълти стотинки на известни купувачи. Към 1994-1995 се вдигна шум около коня, купен от тогавашния шеф на “Балканбанк” Иван Миронов, но по книжа жребецът е продаден по пазарни цени. През 2001 година пък набедиха, че се е снабдил с “кон на аванта” ексшефа на НСБОП ген. Кирил Радев. Генералът платил за чистокръвен английски жребец с ДДС 5400 лева, което било над средната пазарна цена за млади кончета. Съмнявам се, дали сега може да му вземе тези пари, смята Светлозар Кашчиев.

В момента “Кабиюк” може да се похвали с “Мефистофел” също от породата “Арабска Шагия”. Тя е съхранила всички достойнства на “класическите” чистокръвни араби, само че е малко по-едра и издържа по-тежки ездачи. “Мефистофел” е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия. Въпросът за цената му няма категоричен отговор, тъй като пазарът у нас е много свит. В Германия обаче “Мефистофел” би могъл да струва между 20 и 30 хиляди евро.

Най-елитният кон, попадал някога в България, е английският жребец Кок Робин. Подарен е през 2001 г. от турския жокей клуб покрай личните контакти на членовете му с “Кабиюк”. Кок Робин имал в актива спечелена световна първа група в бягане в Англия, но вече бил пенсиониран в Турция. До смъртта си миналата година остави в “Кабиюк” наследство от 15 кончета.

По данни на земеделското министерство през миналата година страната ни е изнесла коне, магарета, мулета и катъри на стойност 10,2 млн. долара. В това число влизат 6067 коне и 2833 от останалите животни. Най-висока цена поддържат конете за разплод, въпреки, че делът им в износа е най-малък. Подобен кон на чуждите пазари се продава за 3000 до 5200 долара. Износът на коне е свързан най-вече с клането им за месо и е насочен главно към Италия, един от най-големите консуматори на конско месо.

Вносът на коне у нас е ограничен – основно расови животни за разплод, за спортни състезания и туризъм. Миналата година у нас са влезли 47 коня за разплод и 33 за състезания и туризъм.

По данни на Федерацията по конен спорт вносът за последните 2 години е основно от Германия, Франция и Белтгия. Животните се купуват от частни лица и се регистрират към някой от 57-те клуба в страната. Годишно у нас се провеждат около 50 конни състезания.

От 5 до 50 000 лв. вървят животните за спорт у нас
От 5 до 50 хил. лв. е цената на отглежданите у нас спортни коне, разказа изпълнителният директор на Федерацията по конен спорт д-р Крум Рашков. В спортни състезания участват извадени от разплод животни. Първоначално цената им е ниска, но според резултатите им в състезания може значително да нарасне, обясни д-р Рашков.

Най-подходящи за състезания са Английската, Източнобългарската, Плевенската, Хановерската и Тракененската породи.

Арабска порода – това е най-старата културна порода в света, пряко или косвено взела участие в създаването на всички останали културни. Не става за спорт, а се използва за подобряване на останалите. Пазарът й е много добър и почти всички произведени у нас животни могат веднага да се реализират. В конезавода в Шумен се отглеждат 20-30 арабски кобили.

Английска порода – създадена в Англия в началото на XVII-и век. Използва се основно за хиподрумни надбягвания с тотализатор. Има голяма стойност в бягането, скачането и дисциплината “всестранна езда”. В света се използва за подобряване на полукръвните породи.

Източнобългарска порода – полукръвна, получена от кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с английски жребци, в резултат на което са се получили коне с всестранно развити качества. Развъждат се в Шумен и Балчик и се ползват най-вече за спортни състезания.

Плевенска порода – създадена е чрез кръстосване, подобно на източнобългарската. Застрашена е от изчезване, като малка популация от нея се отглежда в Плевенския конезавод. Конете са подходящи за стопанска работа и спорт, за което принос има използването на жребци от английската порода при развъждането.

Хановерска и Тракененска порода – у нас се отглеждат единични екземпляри съответно в Тракийския университет в Стара Загора и в Института по животновъдство в Костинброд. Внесени са от Германия, като се използват основно за спорт. Цената на подобен кон у нас се движи около 10-15 хил. лв.

Рисисти породи – основните са Американският, Френският, Орловският и Руският рисак. Специализирани са в хиподрумни надбягвания с двуколки, тъй като умеят да се движат бързо в тръс, но не и да галопират. Развъждат се в конезаводите в Балчик и Разград и частни стопанства.

Дунавска порода – впрегатна, много търсена в селскостопанските райони. Цените на подобни коне са от 5 до 10 хил. лв. Ограничени количества от тях се гледат в Плевенско и Софийско, като на година се раждат 10-15 кончета.

Шотландско пони – декоративна порода с много дребен ръст – 65 до 125 см. Послушни и привързани към човека, поради което са много подходящи за обучение на деца. Отглеждат се в заводите в Шумен и Балчик.

Хафлингер – планинска порода, създадена в Австрия. У нас е внесена за стопанска работа от Германия. Отглежда се най-вече в Разложко, където се ползва и за туризъм.

Тежковозни породи – отглеждат се в Разградско. Много се търсят в селското стопанство, тъй като са добри за впрягане. Цените им в подобни случаи стигат 5-10 хил. лв. Ползват се и за кръстосване при отглеждането на коне за месо.

Аборигенни породи – това са Каракачанският и Делиорманският кон. Изключително издръжливи и плодовити. Не се продават, а се отглеждат в конезаводите за съхраняване на племенните стада.

Качеството пада без субсидии
Без сериозна субсидия от държавата качеството на конете ще пада, категоричен е Светлозар Касчиев. Според шефа на коневъдството в “Кабиюк” от 1997 година насам има постоянна регресия в бранша – и като фуражна обезпеченост, и като качество на разплодния материал, и като обслужващ персонал. Причина е демонстративната липса на интерес на принципала – държавата. В “Кабиюк” се надяват, че след като комплексът стана държавна фирма от следващата година ще има бюджет, който ще даде възможност да се развиват.

Източник: www.monitor.bg