Тренировъчна скала на коня – Контакт – от Сю Морис
Конят трябва да е този, който търси контакта, а ездачът, на свой ред го позволява. Да се опитваме да налагаме контакта и чрез него – положението на главата (постава), само води до „пречупване” при третия или четвъртия шиен прешлен на коня, който тогава става най-високата точка, вместо задтилъка. Ако конят е принуден да приеме контакта, той може да се подчини чрез поставяне на главата си там, където ездачът ще си мисли, че конят е „на повода”, но той по всяка вероятност ще снижи гърба си и задните му крака ще се влачат, като компенсация.
Всички сме чели книги и знаем как би трябвало да бъде. Аз започвам от това, което Е (в момента) и работя от там. Конете живеят в настоящия момент. За разлика от нас, те не губят време да се задържат в миналото, да се тревожат за бъдещето или да си мислят „какво би било, ако…”. На вас също би ви помогнало да яздите в настоящето. Яздете това, с което разполагате СЕГА, не това, което бихте желали да имате. Учили са ме да се качвам на коня и да гледам какво той ще даде днес. Аз не започвам с предварителен план за това, което коня (или ездача) ще научат този ден.
Започнете в началото с езда на дълъг повод. Дръжте лактите си леко „прилепени” към страните си (не се протягайте към конския врат, тъй като ще се прегърбите или приведете!) и бавно започнете да прихващате и скъсявате поводите, стараейки се да карате конят да върви към трензелата (вж. „Активиране на задните крака”). Спрете да скъсявате повода преди да достигнете до момента, когато на коня вече не му е удобно да се протяга към трензелата (наблюдение от земята би било от полза, за да следи за това в началото, тъй като може да ви се струва, че поводите са твърде дълги), а започва да скъсява шията си, да снижава гърба и да влачи задните крака, ако се опитвате да го поставите „в рамка”. За съжаление, за някои ездачи това е тяхната крайна и единствена цел.
През време на тази контакт-установяваща фаза, вие трябва да усещате, че наистина „има контакт”, т.е. усещане на трензелата. Свободните, несвързани с устата на коня поводи, само успяват да поставят коня върху предницата му. Класическото описание за Контакт, е това, което той би трябвало да бъде: Постоянен, Лек и Равен.
Постоянен означава неподвижен по отношение на коня, не на земята. Веднъж щом конят е преминал ранната фаза на подкрепа и изграждане, при никакви обстоятелства ръцете не трябва да „гребат” напред и назад, заедно с движенията на конската шия. Кон, който подмята глава нагоре и надолу, използва врата си като лост, за да се изтегли върху предницата си. Когато конят се изтласква и се носи отзад напред към един еластичен контакт, това допълнително движение се преустановява и могат да се видят гънките на мускулите на шията на коня.
Лек означава отстъпчиви, усещащи ръце, пръсти държащи поводите меко в основата си. Един кон активно ще търси Контакт с ръцете ви, когато знае, че може да им се довери. Поводите приемат това толкова споменавано „еластично” качество, когато позволите ставите в ръцете ви (китки, лакти, рамене) да „дишат” с движението на коня. Убедена съм, че докато един ездач не разбере истински това отдаващо напред поведение на ръката (дори и при низходящите преходи), конят ще се предпазва чрез поддържане на напрежение в челюстта, задтилъка или някъде другаде в шията, за да избегне несъзнателното блъскане в устата му от страна на ездача. Вместо да прехвърля тежестта към задницата и да сгъва ставите в задните си крака, при низходящите преходи той също ще използва ръката на ездача като опора и спирачка. Тъй като конят също така използва ръката на ездача като пети крак и се подпира на нея, люлеенето на шията няма да бъде толкова забележимо.
Равен означава, че усещането във всяка ръка трябва да бъде еднакво – резултат от това, че конят изтиква еднакво с двата задни крака, като остава прав (без кривене).
По време на началната част от неговата работа, а всъщност и в който и да е момент, не се фиксирайте върху това къде е главата на вашия кон. На този етап е нормално за нея да бъде носена доста ниско, с уста около нивото на гръдната кост. Това му позволява да се отпусне и да протегне надлъжно мускулите на шията и гърба. Като се развива и укрепва с правилно гимнастициране, той ще може да се повдигне от холката и да носи главата си по-високо, със заоблена шия.
Контактът с ръката никога не трябва да е повече от енергията, идваща от задните крака на коня: „Ръката получава това, което краката изпращат към нея”. Той трябва да се усеща жив, никога инертен и монотонен – да притежава същите качества, като да речем, малка рибка в края на въдицата или акула в края на влакното.
„Когато поправяме коне, които са били неправилно тренирани, контактът с повода може в началото да е по-силен, отколкото бихме желали. В този случай трябва да се опитваме да водим коня към това да поддържа сам стойката си, чрез многократни полуспирания. Веднага щом конят намери своя баланс, контактът с повода ще стане лек. Открих също, че когато коригираш даден кон, ти едва ли не трябва да започнеш да го яздиш малко или много по начина, по който е свикнал да бъде язден. С други думи, ако предишният ездач го е яздил с по-силен контакт и конят не познава нищо друго, вие няма да можете да го яздите с лек контакт веднага, а ще трябва да го приспособите постепенно с времето, защото конят е свикнал да мисли, че ездачът иска силен контакт. Така че, сега вие трябва да го обучите наново и да му кажете, че правилата са се променили. Това е огромно приспособяване в конския мироглед и може да са нужни няколко месеца, за да се осъществи, в зависимост от това колко надълбоко е бил вкоренен проблемът, и разбира се, конформацията (структурата) на коня и характерът му също играят роля в това.” (д-р Томас Ритер)
Превод: Д. Христова
