Ендюрънс

Ендюрънс

Ендюрънс започва като спортна проява първо в САЩ, където американската кавалерия е тествала конете си в 5 дневно изпитание ­483км, като всеки е носил 91кг на гърба си. По­голяма популярност, конкурентност и професионалност добива след 1950год., когато Хендел Роби изминава разстоянието от Невада до Калифорния за по­малко от 24 часа. Ендюрънсът навлиза в Европа след 1960год.През 1982год. ФЕИ признава ендюрънса като официална дисциплина. За своите 26 години във ФЕИ тази дисциплина се е утвърдила като най­бързо развиващата се. През 1982год. са проведени 4 международни турнира. Броят им бавно нараства с около 18 на година до 1998, когато Световният шампионат бе проведен в ОАЕ. Благодарение на спонсорството на ОАЕ федерацията 47 национални федерации от целия свят се присъединиха към тази проява.През 2001г. броят на състезанията бяха 147, 2002 -­186, 2003­-238. Това доказва, че ендюрънс е втората дисциплина по международни прояви след конкур­ипик, броят на състезанията през 2008 достигат 488. Съвременните състезания се състоят от различен брой етапи, или наричани още фази. В края на всеки етап, например на всеки 40км, има задължително спиране за ветеринарен преглед (вет инспекция), наричано вет гейт. Всеки кон, който трябва да е подробно прегледан преди да бъде допуснат до старт, се представя за инспекция в рамките на определено време във всеки вет гейт. Колкото по­бързо бива представен, толкова по­добре, тъй като времето във вет гейта преди инспекцията се счита като част от ездовото време на състезанието. Целта на прегледа е да се определи дали конят е здрав, за да продължи състезанието. След преминаване на инспекцията, конете се задържат за почивка (между 20 и 45 минути), през което време могат да бъдат хранени, поени и допуснати да продължат състезанието. Финалната ветеринарна инспекция се провежда в края на състезанието, за да се потвърди, че конят след завършване на етапите не е прекалено уморен и няма куцота. Изтощителна умора, признаци на куцота и други признаци на настъпващ проблем са причина за елиминация.Преуморяването на конете и други действия, определящи се като жестокост биват наказвани с дисквалификация. Минималната дистанция за еднодневно състезание е 40км и достига до 160км, в зависимост от типа на състезанието. При изпитания за над 1 ден, средната минимална дистанция за всеки ден е 40­79км за FEI 1*, 80­119км за FEI 2** и 120км и повече за FEI 3***. За шампионатите FEI 4*, еднодневни изпитания, дистанцията обикновено е 160км и печелившото ездово време е около 10­12 часа. Особено важна част от състезанията по ендюранс е поддържащият отбор. Ездачите биват асистирани от отбор помощници, с които се срещат няколко пъти по време на трасето и му носят вода за поливане и охлаждане на коня, както и питейна вода за коня и ездача. Помощниците също трябва да имат резервно оборудване в случай, че има нещо да се поправя.

ЕКИПИРОВКА: По отношение на екипировката всеки има право на избор в зависимост от коня и предпочитанията на ездача. По принцип облеклото трябва да бъде подходящо и неувреждащо имиджа на спорта. Предпазните каски са задължителни. Бричове или панталони за езда, подходящи обувки, тениска с яка са строго препоръчителни за всички състезания и задължителни за шампионати и официални изяви.

ТРАСЕ: На всеки състезател предварително се дава карта с отбелязано трасето на нея и посочено местоположението на вет гейта и естествени препятствия, ако ги има, като: дупки, ями, стъпаловидни изкачвания, слизания, пресичане на река и др. Такива препятствия се маркират с червени и бели флагчета и доколкото е възможно се оставят в тяхното естествено състояние. Трасето не трябва да включва повече от 10% твърда настилка, предназначена за движение на МПС.

ТЕМП: Ездачите избират собствения си темп от старта до финала. Може да водят или да следват коня си, но трябва да бъдат качени на него при пресичане на старта и финалната линия. Може да отнеме години, докато комбинацията от кон и ездач бъде готова да се състезава на 160км. Ендюрънсът изисква продължителна подготовка и дълбоки познания и разбирания между кон и ездач. По този начин доброто състояние на коня може да бъде поддържано през цялото време. Ендюранс днес е широко разпространен спорт, който позволява на ездачи от всички възрасти и способности да се състезават в партньорство с коня.

ДИСТАНЦИИ

  • 30 км – 4 годишни коне, деца и любители (примерни етапи: 2х15 или 1х30);
  • 30-60 км – 5 годишни и неучаствали коне (примерни комбинации: 2х15; 1х30; 3х20; 2х30; 2х20; 2х25 както и други комбинации);
  • 60-120 км – 6 и повече годишни коне;

Категории състезатели и класове коне:

СЪСТЕЗАТЕЛИ:

  • Деца – навършили 14 години
  • Юноши – 15­-18 годишни
  • Mъже/жени ­16 и по­възрастни
  • Аматьори ­16 и по­възрастни

КОНЕ:

  • 4 годишни
  • 5 годишни и неучаствали
  • 6 годишни по­възрастни

Правила за 4 годишни (млади) коне, любители и деца.
Те участват в изпитания с дължина на трасето до 30км. Не се налага ограничение в теглото за тази категория. Налага се ограничение в скоростта до 16км/ч и контрол на скоростта на всеки 5 километра. Състезателите ще преминават през две ветеринарни контроли. Първата ще бъде по средата на трасето, а втората на финала. При първата проверка пулсът трябва да е под 64 удара в минута и време за възстановяване 20 минути

Правила за 5 годишни и неучаствали коне.
Те участват в изпитания с дължина на трасето от 40 до 60км (примерни етапи: 2х15км, 2х20км 3х20км, 2х30км). Скорост: до 18км/ч. Правилата за провеждане на изпитания по издръжливост за 5 годишни коне са същите като посочените за 4 годишните коне и изискват контрол за скоростта на всеки 5км.

Забележка*:  За ездачите, участващи с коне в категориите 5 годишни и неучаствал не се налага ограничение в теглото.