Няма такова нещо като “Рамка за определено ниво”
В диапазона от добре повдигнат, до душещ земята
И така, ние правим това. Но тогава то не е ли поставяне на главата?
Не, това не е просто начин на държане на главата, а касае стойката на тялото. Главата може да бъде в диапазона от сравнително високо поставена, до „душеща” земята. Конят ще последва ръката надолу към всяка височина, която изглежда удобна. Единствената истинска промяна е, че конят ще се е отпуснал в горната линия и задтилъка, повдигайки вече долната част на шията си. Би било погрешно ездачът на млад кон да се опитва да го постави в рамката на Тренировъчно ниво, или нещо подобно. В действителност такова нещо не съществува.
Куотър хорс в правилен тръс
Всеки кон може да бъде отпуснат в задтилъка и да повдига основата на шията си. Това не е прекалено много за искане от млад кон, нито е натоварващо за ставите му, тъй като той може да държи шията ниско и да не бъде събран; нито пък контактът ще го прави по-неохотен да върви напред, защото той всъщност е по-лек. От коня не се иска да съкращава нищо, а само да отпусне нещо. Това би трябвало да е по-удобно за него. От това отпуснато положение, конят може да намери своето равновесие по релаксиран начин, да използва мускулите по горната си линия и да се движи чрез тялото – което може да се усети по гърба на коня и люлеенето му. Ездачът може да прикани коня да се протегне повече, ако усети от негова страна стягане или затваряне в себе си, както и да отдаде повода, ако конят натиска върху ръката. Останалото, приятели, идва от задната част на коня.
Да се мисли, че конят трябва да работи в продължение на 45 минути до час, с шия държана в каквато и да е конкретна форма, е жестоко – независимо дали ще е ниско и протегнато, или високо и „събрано”. Единствената линия, която конят е създаден да издържа с часове, е тази при паша, без ездач върху себе си.
На ниво Гран При отпред, на тренировъчно ниво отзад
Конят трябва да бъде язден така, че да се опитва да се събере отзад напред (което повдига шията), и в същото време да се разтегне през гърба (което снижава главата). Най-лесният начин да се направи това, като се избегне натрупването на млечна киселина и умората (разбирайте съпротивите), е почти непрестанно да се превключва между събиране и протягане надолу. Не е нужно шията да се повдига много (никога повече от това, което може да поддържа гърба), и дори не трябва да го пропускате много ниско. Но колкото по-събран е бил конят, толкова повече трябва да му се позволява да се протегне. А вие като ездач трябва да се научите да усещате кое какво и колко е, през гърба на коня.
И трябва също да помните, че конят е този, който в действителност снижава главата си. Той прави това, защото иска и защото му е удобно; прави го, защото отдавате поводите. Не трябва да се опитвате да го теглите надолу.
Но вие не можете да яздите кон „астроном” (гледащ постоянно нагоре), да отдавате поводите и да си мислите, че той ще протегне и снижи надолу главата си. Такъв кон в най-добрия случай ще издаде носа си напред. Вие трябва да му обясните как да повдигне основата на шията, да телексопира шията напред и надолу, и да направите това чрез позициониране и отпускане на челюстта му.
ПОМОЩИ С ПОВОДИТЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЧЕЛЮСТТА
Да искате от коня да намери сам тази съвсем различна стойка, когато той върви наоколо като жираф, е твърде много за искане. Ето защо конят никога не разбира тези изисквания. Рано или късно той ще се измори в горната линия от напрягане и „пробиване“ на шията и ще снижи главата. Но дали ще е разбрал наистина? Не мисля.
Конят е изтеглен и пречупен при третия прешлен
Има огромна разлика между това и „пиленето” с поводите, за да го накарате да постави носа навътре. Такова вкарване на носа навътре може всъщност да направи обратното – то кара коня да изтегли глава назад към гърдите си. За да направи това, той напряга челюстите и подшийната област. При държането на главата навътре, той може да притисне основата на шията си надолу, което е точно обратното на онова, което искаме. Така че, конят по никакъв начин не бива да бъде насилван към някакво конкретно носене на главата и шията чрез използване на поводите. Единственото, което трябва да направите, е да поискате отпускане на челюстта.
Това е най-лесно да се направи по извита линия. Поддържайте коня на външния повод, а с вътрешния повод или го поведете навътре (с палец насочен навън), или разклатете леко (със стискане и отпускане на пръстите – б.пр) в ъгъла на устата му и след това отпуснете. Освобождавайте без значение какъв е отговора. Ако не получите отговор, направете го пак. Рано или късно (обикновено по-рано), конят ще научи, че винаги ще има освобождаване. Така той ще отпусне челюстта в отговор на вашето действие. А в отговор на собственото му отпускане, той ще протегне шия напред и надолу към вашето освобождаване. Тогава вие също го последвайте с външната ръка.
Разтягане към външния повод, чрез сгъване и освобождаване с вътрешния повод
Много е важно да не освобождавате външния повод, когато действате с вътрешния от вътрешната страна. Защо ли? Защото ако го направите, всичко което ще се получи, е „пилещо” действие – ляво-дясно-ляво. Какво ще направи коня при това? Нищо, или ще го намери за леко дразнещо и ще избутва глава срещу него. Защо? Защото, да речем, че конят работи по кръга надясно. Вътрешният заден крак (десният) стъпва към и под средната линия на тялото, сгъва се и поема тежест. От тази страна конят сгъва повече тазобедрената става; огъва и цялото си тяло надясно, разтягайки лявата си страна. Помощите с повода от дясната страна карат коня да заеме постановка навътре, като разтяга дори шията от външната лява страна. Това „латерално разтягане на половината тяло” към неподвижната външна страна на трензелата е онова, което върши цялата работа, а не съкращаването от вътрешната страна. Правенето на същото и от двете посоки поставя основите за „билатералното надлъжно разтягане” – напред към трензелата. Но ако нямате трензела, към какво ще се протяга конят? Той има нужда от сигурен контакт от външната страна, за да може при поискване да се огъне навътре (по този начин разтягайки се отвън), и след това да започне да се протяга напред към трензелата.
Първите две години от живота на нетренирания кон трябва да бъдат прекарани в правене на всякакви неща с шията и стойката на тялото му. Моля, обърнете внимание, че „стойка” не е равно на „рамка”. Стойката може само да бъде описана като повдигане основата на шията напред-надолу-навън и отпускане на задтилъка. Тя не може да бъде нарисувана на хартия, както фиксираното очертание (контур). На конят трябва да му се отдаде повече повод и да му се позволи да протяга шията напред винаги когато пожелае, защото не бихте искали да се създава напрежение в основата на шията му, което идва от умората.
Тръс с добро протягане
Това е доста обичайно – млад кон върви добре на тръс из манежа в продължение на 5 минути, отпуснат и протегнат, а после внезапно главата му отива нагоре и той иска да се освободи. Нужно е известно сериозно убеждаване, за да се оправи това, и обикновено отнема минута или повече. Това е така, защото конят е натрупал умора в мускулите, повдигащи основата на шията и има нужда да ги отпусне. Вие трябва наистина да му позволите да го направи. Оставете го да върви ходом за 5 минути. По-добре така, отколкото да го принуждавате да работи с болящи го мускули или да работи неправилно, или да се научи да се бори с вас.
Добър работен тръс
По време на първите си години под седло, тези коне трябва да излизат навън много, да работят в гори, да прескачат канавки, да стъпват върху клонки и камъни, да вървят по неравен терен, само за да „намерят краката си”. Това може да се прави с протягане на шията надолу, за да се изгради правилното отношение още от началото. Ако имате кон, движещ се наоколо в продължение на 2 години с изпъкваща долна част на шията, той ще бъде силно изненадан и неспособен изведнъж да започне да работи в протегнато състояние. Затова, започнете внимателно.
следва продължение…
Източник: www.sustainabledressage.net
Превод: Д. Христова
