Херпесни заболявания при конете
Конете са били основното домашно животно на народите идващи от Азия. Те са служили за езда, за превоз, за мляко, и за война, даже и за храна. Многобройни конски стада пасели край лагерите им. И те са издигали грижите за конете в култ. Но именно многобройността на конските популации е дала възможност доста вирусни инфекции да циркулират между тях. За съжаление ние малко знаем кои инфекции са били проблем за прабългарите и как те са се борили с тях. Но несъмнено херпесвирусите са били сериозен проблем, защото те са потискали възпроизводството на конските стада. Херпесвирусните инфекции по конете са вирусният аборт, ринопневмонитът и коиталната екзантема. Освен това има херпесвирус, който причинява спорадични аборти, както и един латентен херпесвирус.
ВИРУСНИЯТ АБОРТ ПО КОБИЛИТЕ СЕ ДЪЛЖИ НА КОНСКИЯ ХЕРПЕС ВИРУС
за който преди години се смяташе, че причинява и ринопневмонита по кончетата. Сега се изясни, че тези инфекции се причиняват от два сродни, но различни вируса – конските херпесвируси 1 и 4. Преди години вирусният аборт бе страшилище за многобройните частни коне и стада в Северна България. Херпесвирусът се разпространява в конефермите и конските стада главно аерогенно и перзистира дълго като скрита и хронична инфекция, която обхваща над половината от поголовието коне. При възрастните коне херпесвирусът протича главно като скрита инфекция. Периодично, стимулирана от различни стресфактори, тя се излъчва във външната среда и по този начин се пренася на близките коне. При бременнте кобили инфекцията се загнездва в утеруса, където бавно се разширява. Към 9-месечна бременост тя преминава във порасналия фетус, предизвиква в него генерализация и виремия, поради което след няколко дни фетусът умира.
БРЕМЕННАТА КОБИЛА АБОРТИРА СЛЕД КРАТКО БОЛЕДУВАНЕ И НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ
като изхвърля и дегенерилалата плацента. Абортираният фетус е хиперемичен, с кръвоизливи и често с точковидни некрози по черния дроб, бъбреците и белия дроб. Ако няма усложнения, след няколко дни абортиралата кобила се оправя и често след 9-ия ден тя може да се запложда „на кръв”. спазми и леки парези. Макар и по рядко, някои от кобилите показват нервни тикове,спазми и парези. В големите конеферми инфекцията обхваща голям брой коне и се развива епизоотично. Към 9-ия месец от бремеността абортите бързо зачестяват, развива се т. нар. „ абортна буря”, която не може да се спре. Абортират над половината от бремените кобили. Част от родените кончета също заболяват с респираторни признаци и понякога с нервни симптоми, които водят до смърт. При хронифициране на ензоотията в голяма конеферма, всеки 2-3 години периодично при израстването на ново поколение кобили се появява
НОВА „ АБОРТНА БУРЯ”
Основно оръжие за противодействие срещу тези ензоотични аборти е ваксинацията. Но ваксните трябва да се прилагат най-малко трикратно през време на бремеността, като първата се аплицира при заплождането. Ринопневмонитът е инфекция по малките кончета и се предизвиква от конския херпесвирус 4. Всъщност този херпесвирус участва в около 80 на сто от случаите на ринопневмонит, а останалите 20 на сто се дължат на херпес 1. Има преплитане на патогенните изяви между херпес 1 и херпес 4 и това се дължи на съвсем близките им антигенни връзки. Ринопневмонитът засяга кончета до около 10-12- месечна възраст.
Засегнатите животни показват в началото много висока температура със зачервяване на очите и респираторна мукоза. По-късно се развива катарално-хеморагично възпаление на трахеята и носната мукоза, като в много случаи се стига и до пневмонични процеси. Конюнктивата е стъкловидно едематизирана, а по нея, при вглеждане, се забелязват некротични точици. Често се наблюдават нервни явления, дължащи се на въвличане на инфекцията в ЦНС. Смъртността е много висока при малките кончета, но с възрастта постепенно намалява.
Често ринопневмонитът се усложнява от секундерни инфекции. За предпазване особено ефективни са различните ваксини, но те трябва да се приложат най-малко трикратно от ранна възраст. Херпесната коитална екзантема е локална херпесна инфекция на половите пътища, която се предава при полов акт. Тя води до намаляване на заплождането и до безплодие. Особено важно е жребецът, носител на инфекцията, да се изключи от разплод и да се лекува. Херпесврусните инфекции са сериозен проблем за нашето възраждащо се коневъдство и затова те трябва да се познават добре.
Oт в. Гласът на фермера
