Класическият седеж – от Сю Морис
Неутрален гръбначен стълб: положението на гръбнака на индивида, в което всяка става се поддържа в оптимална позиция, позволяваща равномерно разпределение на натоварването върху цялата конструкция. (Ан Хауърд, физиотерапевт)
Това означава да се държиш в естествено изправено положение с гръбнак, на който е позволено да запази естествените си извивки. Това е особено приложимо върху конския гръб, защото ако не ги поддържате, вашият пелвис (таз) няма да е вертикален и вие няма да можете да седите на тръс или галоп като „залепени” за седлото, тъй като няма да имате никаква подвижност в кръста/таза, за абсорбиране на движението.
Ако не ни е грижа за нашата стойка извън коня, как можем да очакваме да станем ефективни, естетично изглеждащи ездачи? Замислете се за това как правите нещата в ежедневието. Седите ли повече върху едната седалищна кост отколкото върху другата? Имате ли навика да се прегърбвате когато седите на стол? Винаги ли използвате една и съща ръка когато отключвате колата си или вратата на дома си? Опитайте да използвате другата ръка. Не би трябвало да се изненадваме, че нашите коне проявяват едностранчивост, когато самите ние с мъка си служим еднакво добре с двете ръце! Не внушавам мисълта, че трябва да стигнете толкова далеч, че да сте способни да пишете четливо и с едната, и с другата ръка, но наистина е нужно да уеднаквите главните мускули, свързани с ездата и с поддържане положението на тялото ви.
Да намерим правилната класическа позиция, когато не сме върху коня:
Застанете странично пред голямо огледало, с леко раздалечени стъпала, с изправен гръб (т.e. горната част на гърба права, кръста леко извит навътре), с рамене назад и отворени гърди, с отпуснат корем. След това присвийте коленете (без да правите никакви други промени освен да повдигнете леко ръцете така, сякаш държите поводите), в положение както върху коня. Това е стойката, необходима, за да яздите с Класически седеж. Права линия трябва да свързва точките на гравитация през ухото, рамото, тазобедрената става и глезена. Тя остава същата, независимо дали стоите прави или яздите, единствената промяна е сгъването в коляното и лакътя.
Да открием класическата позиция върху коня: седнете в най-дълбоката част на седлото, с изправен гръб. След това, без стремена, повдигнете краката нагоре, така че коленете ви да са близо до холката на коня. Това отнема тежестта от коленете и бедрата ви и я поставя върху седалищните кости. Наместете се докато усетите, че тежестта ви е еднакво поставена върху двете седалищни кости и чатала ви се опира върху издигнатата част на предния лък на седлото, но не се притиска надолу.
Сега насочете вниманието си към вашия гръб, за да се уверите, че не е прекалено плосък (прегърбен), нито твърде хлътнал (скован), но определено оставяйки естествените му кривини. Когато е правилно разположен, на една линия с раменете над вашите хълбоци/тазобедрени стави, ще се чувствате много устойчиво. Раменете са равни едно с друго и вместо (както обикновено се описва когато се говори за позицията) да ги държите дръпнати назад и с плосък гръб, по-скоро мислете за отваряне на гърдите напред, тъй като това използва различни мускули и позволява раменния пояс да остане гъвкав и свободен. Почувствайте, че нито една страна от гръдния ви кош не изпъква повече встрани от гръбнака от другата (сгъване над левия или десния хълбок).
Съществена, но рядко споменавана част от тялото, която е толкова важна за правилната езда, са абдоминалните мускули. Областта между слънчевия сплит (долния край на гръдната кост) и пубисната кост трябва да бъде държана „отворена” (без отпускане или прегърбване на раменете). Силните абдоминални мускули са необходими за стабилизиране на гръбнака и средния отдел когато яздим. Една слаба средна част (отдел) ще обрече ездача на необходимостта да използва прекалено много ръцете при езда, докато силните коремни мускули (и не говоря за силно развити и релефни коремни мускули, просто за „тонизирани” такива) дават възможност на ездача да използва помощите на седалището с голям ефект.
Ерик Херберман говори за оформянето на главна буква “D” с вашето тяло; гръбнакът е възходящата права част на буквата “D”, а предната линия изпъква напред, или както при издуването на корабното платно, което бива изпълвано отзад – не се допуска да изпусне следващия бриз и да клюмне. Нуно Оливейра използва израза да яздиш „с агресивен пъп”.
Главата ви е леко поддържана от шията, без протягане или накланяне, особено при преодоляването на завои и ъгли. Нека се отпусне напред и нагоре от гръбнака. Не е нужно да обръщате глава, за да погледнете накъде искате да отиде коня. Свикнете да използвате само очите си за това. Същото е валидно за поглеждането надолу към ръцете, за проверка на рамото на коня и т.н. Не навеждайте главата си – погледнете надолу към носа. Човешката глава е много тежка част и всяко ненужно движение само отвлича вниманието на коня. Така, както прави което и да е излишно движение; ето защо трябва да се научите да седите неподвижно (сравнително) спрямо коня.
Щом започнете да имате повече контрол над вашата, досега вероятно отпусната средна част на тялото, можете да започнете да давате много по-ясни помощи на вашия кон, които той ще интерпретира по-бързо, понеже няма да ги отсява от „обкръжаващия шум” на всички допълнителни движения, които не представляват помощи; това е, ако той не се е изключил изцяло чрез „брониране на тялото си”.
Брониране (на тялото): Това е, което конят прави като самозащита срещу един напрегнат или „твърде активен ездач”. Той се затваря от целия объркващ, неясен диалог, който получава и дава вид на ленив и неотзивчив. Често ще застава над повода, ще пробива гърба и влачи задницата. Такъв кон отразява огледално своя напрегнат ездач чрез напрягане на собствените си мускули, за да формира предпазна броня за своя гръб и чрез врата си – за своята уста.
Горната част на ръцете ви виси отпуснато право надолу от раменете, с лакти леко докосващи страните ви, не протегнати пред вас на половината на конския врат, както често може да се види. Дължината на предмишницата ви определя къде да държите повода пред вас. За повечето хора това е точно пред предния лък на седлото. Важният фактор е, че предмишницата от лакътя надолу и повода образуват права линия към трензелата. Ръцете държат поводите така, че палците са най-отгоре, а палеца и показалеца са тези, които спират поводите да се изплъзват от пръстите.
Китките се поддържат, но се допуска да се свият леко, така че средните стави на двете ръце са обърнати една към друга и държани на разстояние около ширината на трензелата. Това поддържа права линия от лакътя до трензелата, без извивки и прекъсване. Поводите трябва да се държат в основата на пръстите и за да е удобно, се иска да не са твърде дебели или тънки. Сигурна съм, че ние всички сме запознати с израза да държиш поводите така, сякаш държиш малко създание, което не искаш да смачкаш. Това означава да държиш пръстите в мек юмрук, с върховете им докосващи леко възглавничката под палеца. Така това позволява да използвате ръцете чрез трептене на пръстите върху повода, „изстискване на водата от гъба” за полуспиранията, обръщане основата на малкия пръст (кутрето) към устата на коня за отстъпването. При никакъв случай не трябва да държите поводите като че ли гребете с лодка, много често срещано в Обединеното Кралство, или сякаш бутате ръчна количка, тъй като това напряга мускулите на предмишницата и води до твърди ръце.
Досега бяхте с повдигнати колене към холката на коня. Уверявайки се, че не сте нарушили това, което сте постигнали с горната част на вашето тяло (дръжте се за предната част на седлото, ако се чувствате несигурни), бавно повдигнете коленете нагоре и встрани от холката. Като го правите опитайте се да завъртите бедрата навътре, сякаш искате да застанете с насочени навътре стъпала, но се уверете, че завъртането е само от тазобедрените стави. Това привежда плоската вътрешна част на бедрото към коня. Не използвайте ръката, за да изтеглите мускула отпред назад, тъй като това има ефект на стягане на тазобедрените стави/бедрата и отделяне на подбедрицата встрани от коня. Спуснете краката си обратно върху седлото и ги оставете да висят леко до страните на коня. Петата ви трябва да е точно под тазобедрената става. Вземете отново стремената и проверете позицията на петите. Ако сте свикнали да завъртате петите нагоре за да дадете помощите с крака, тази част ще е доста голяма пречка за преодоляване; упорствайте в това и ще откриете, че то ще създаде огромна разлика във вашия седеж, т.е. ще го направи по-дълбок.
Най-трудната част от всичко е придобиването на гъвкавост в тазобедрената става. Често говорим за „стоене около коня”, когато седим в седлото. Ако беше толкова просто, хората щяха да могат лесно да се равняват по права линия сами в седлото. Има голяма разлика между седене и стоене. Това няма толкова общо с позицията на пелвиса, а с освобождаването на мускулите около кръста и цялата област на таза. Стоенето не изисква мускулите да се отпуснат, така че един отскорошен ездач нормално ще бъде в „седеж като на стол”. Начинът по който седим ежедневно тренира нашите мускули в кръста и областта на таза да бъдат в такава позиция.
Когато седим върху кон, ние трябва да отпуснем всички мускули в кръста и около целия таз, в сравнение с това, което те правят когато стоим или седим нормално. Тези, които могат да постигат добро мускулно отпускане и правилно гръбначно равняване, ще достигнат истински баланс и ще осъществят голяма хармония с техните коне.
Един чудесен начин за освобождаване на прешлените и подреждането им правилно, когато сме възседнали коня:
Спрете и легнете напред върху шията на коня, с главата настрани и със седалище в седлото, и го прегърнете така, че ръцете ви да се срещнат под шията му. След това, много бавно се изтеглете назад до изправено положение, започвайки от таза. Търкулете пелвиса назад и се изправете прешлен по прешлен – може да използвате ръцете, за да си помогнете да се избутате назад, но се старайте да не се повдигате от главата или гърдите.
Всички знаем, че петата трябва да е по-ниско от пръстите, но в ранните етапи ще е постижение ако е на едно ниво с пръстите. До неотдавна, аз винаги обучавах по-скоро за повдигане на пръстите нагоре отколкото за натискане петата надолу, но стигнах до разбирането, че и двете имат блокиращ, напрягащ ефект в крака, което може да ви накара да се стискате здраво, и което повдига коляното и/или напряга крака. Сега си представям, че има панта (шарнирна връзка) в средата на стъпалото, която позволява петата да се снижи и същевременно повдига пръстите. Това дава много по-гладко усещане. Забележете също, че помощите дори не се дават с петата или със задната част на крака; те се дават със страничната част на крака (мислете за използване на пищяла, за да поддържате позицията), а държането на петата по-ниско ви дава твърд мускул на прасеца с който да направлявате коня. Накрая, насочете пръстите толкова напред, колкото вашата конформация (структура) позволява, така че да можете да положите толкова повече от вътрешната част на крака ви върху страната на коня, колкото е възможно. Любимото ми описание на това е германското: „като мокра кърпа за миене на чинии”. Тя не се придържа здраво – тя просто е там.
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg
Оригинално заглавие: „Alignment”, Sue Morris
