)
Този конен спорт води началото си от Аржентина още в ранния 18-и век. През 1790г. е забранен поради високата смъртност на играчите. Чак през 1941г. е създадена Аржентинската федерация по Пато и 12 години по-късно играта е обявена за национална. Името „пато” идва от използването на жива патица вместо топка. Разбира се модерният вариант на играта отдавна е заменил и забранил използването на животни.
.
Конната топка придобива широка популярност и достига чак до Европа. Международната федерация по конна топка се състои от 11 члена, включително по един от Бразилия, Израел и Каймановите острови.
Отборите при конната топка са в състав от четирима играча (както и резерви, които влизат в играта, ако се наложи), които трябва да направят най-малко три подавания между три различни играча преди да е разрешено да отбележат точка. Противниковият отбор може да се защитава или като изблъсква играчите от игрището, използвайки тежестта на коня, или като отнема топката от ръцете на играча. И при двата случая е задължително играчите да останат на седлата си, а ако се случи някой да бъде изблъскан или да падне, отборът губи точка. Когато обаче и двамата играчи останат на седлата и защитникът успее да задържи топката за поне 10 секунди, неговият отбор печели точка.
Основна тактика в играта е пресичането на пътищата между играчите от един отбор, като по този начин противника изпраща играчите си в едната част на игрището, докато друг ездач лесно си проправя път през свободната част. Играчите могат да се върнат в своето поле, ако усетят, че атаката им е неуспешна и могат да се засичат един друг, но само ако са от един отбор. Този метод е често използван, защото ако защитникът се опитва да вземе топката, той трябва да следва противника, който я държи и по този начин ще се изправи срещу трети играч, който му препречва пътя, а това е строго забранено поради опасните за живота сблъсъци между конете.
Когато топката е изтървана и се намира на игрището, всеки може да я вземе, стига да се движи в посоката, в която е вървяла играта преди изпускането на топката. Това е така, за да се избегнат сблъсъци между играчите, докато някой вдига топката. Вдигането на топката трябва да става само докато конят галопира, защото ако е спрял това уврежда гърба на коня и обикновено има голяма опасност за играчът да падне от седлото си.
За „В света на конете“: И. Иванов
