Контрол на скоростта на коня при уестърн езда
За разлика от хората, конете учат бързо.
Рей Хънт (1929-2009), основоположник на модерната уестърн езда, казва: „ Конете не са прочели всички тези книги”, те не знаят кое е погрешно и кое правилно. Те правят винаги това, което е правилно според тях. Те са добродушни и нежни животни. Истината е, че ние, хората, правим грешки и се учим много бавно, докато конете разбират и учат бързо, ако им дадем такава възможност. Важното е животните да ни разберат, като ги поощрим и им дадем добронамерен знак, че работим заедно. Един млад или недобре обучен кон няма изграден баланс под ездача и приема командите доста несигурно. Поради тази причина ездачът трябва да му помогне да разбере командите правилно.
Ходом
Язденето ходом е в основата на обучението на всеки кон. На ходом конят се загрява и подготвя за същинската тренировка с постепенно натоварване на ставите и мускулатурата. При ходом ритъмът на езда е 4-тактов, 8-фазов, конят винаги има два или три крака на земята, което облекчава задачата му да балансира с ездача върху себе си.
При уестърн стила ездачът дава сигнал на коня да тръгне чрез протягане на ръка напред и преместване центъра на тежестта също напред посредством стягане на бедрата. При езда ходом тазът на ездача се мести в синхрон с движението на коня. Язди се с отпуснати, дълги поводи, като се оказва минимален контакт на транзелата с устата на коня. Конят трябва да се движи стегнато, с равномерен ход (не бавно, но не и бързо). Ако конят е бавен или муден, ездачът може да си помогне с края на юздите. Ако конят пък е енергичен и избързва или дори тича, а не се движи ходом, преди самата езда, с цел контролиране на скоростта, може да се поработи в „кръгъл корал” или да се лонжира в кръг. Така конят ще изразходва енергия, а ездачът няма да се умори. Ако конят се движи ходом с по-висока от гормално приетата скорост, не трябва да се спира с прекалено силно дърпане на поводите, защото по този начин той се напряга още повече. Ездачът винаги може да забави коня, яздейки в малки кръгове, на зигзаг, чрез обръщане или преминаване на ниски препятствия. Всичко това изисква внимание от страна на коня и по този начин той най-често се успокоява. В пресечен терен на открито тези коне също трябва да се яздят разнообразно: нагоре-надолу, около дърветата, с прескачане на паднали дървета и т.н. Язденето в група с по-спокойни коне също помага за контрол на темпото. Конят трябва да може да усилва и намалява темпото съобразно с командите на ездача.
Едно добро упражнение за контрол на темпото на коня е следното: две греди се полагат успоредно на земята на разстояние от около 2 метра една от друга, след това се преминава през тях с нормално темпо. Ездачът може да упражнява усета си за контрол над коня и местоположениeто на краката му, когато някой странично наблюдаващ, му казва точно с кой преден крак конят прескача гредата. При следващото преминаване ездачът забавя темпото на коня и преброява стъпките отново. Сега те трябва да са повече. За да забави темпото на коня9 ездачът придърпва внимателно поводите и забавя собственото си темпо на езда в седлото, т.е. нарушава синхрона на езда. Необходимо е ездачът да разбере на коя команда конят реагира най-правилно. Движенията са ограничени до минимално необходимите. Темпото отново се забързва и стъпките се преброяват. Те вече са по-малко на брой. Съществуват много упражнения за контрол на темпото, докато се язди ходом. Едно от тях е чрез разполагане на конуси по права линия. Язди се зигзагообразно между тях, като темпото се сменя от време на време. Друго упражнение е ездата в малки и големи окръжности. Това упражнение се прави, докато ездачът почувства, че регулира скоростта на коня и той се подчинява изцяло.
Тръс
И при тръс най-важният критерий е гъвкавостта. Конят трябва да се придвижва напред в такт, спокойно и усърдно. Ако в началото на обучението ездачът язди в лек тръс, това спомага за намаляване на напрежението върху гърба на коня. В началото на тренировката се язди на дълги отсечки със смяна на диагоналите. Целта е конят да поддържа темпото от само себе си, за да не се налага ездачът непрекъснато да го мотивира. Повечето уестърн коне имат специфичен плосък тръс, с леко поклащане, който не отхвърля много, и това позволява на ездача да седи здраво и удобно. За да се подобри ритъмът в тръс, отново се препоръчва упражнението с гредите. Тук се започва с една греда и впоследствие се прибавя втора. По-късно може да бъдат добавени повече греди, разположени в криви или прави линии. За тренировката гредите се разпределят на около 1 метър разстояние. За да се удължи тръсът, разстоянието между гредите се увеличава. Важното е ездачът да даде възможност на коня да влезе в ритъм. Дългите отсечки в тръс в гората също помагат на коня да намери правилното темпо и да се отпусне. И тук, както винаги, важи правилото, че конят не трябва да се наказва, а трябва да се поощрява, когато влезе в търсеното темпо.
Спиране
При дръпване на поводите на млад кон тон най-естествено се противопоставя. Конят първо трябва да научи какво иска ездачът чрез дърпане на поводите. Затова правилната тренировка е много важна. Ездачът трябва да поддържа напрежение чрез поводите, докато конят започне да забавя темпото и след това веднага да отпусне напрежението, като по този начин поощрява коня за неговата реакция. При спиране уестърн ездачът сяда дълбоко в седлото, премества тежестта назад, опъва краката напред и накланя петите надолу, съпроводено с гласова команда “Уоу”. Тази гласова команда винаги означава спиране или ходене назад. След като конят е спрял, ездачът го оставя да отпочнне и да се поуспокои. Така конят се научава да спира с удоволствие. Един добре обучен кон спира сам единствено когато чуе звуковия сигнал.
Спирането се упражнява първо ходом, след това в тръс и най-накрая в галоп.
От първостепенно значение е правилното усвояване на основните положения, а ежедневните тренировки водят до шлифоване на детайлите.
Източник: сп. Езда
