Уестърн дисциплини – Ропинг (Roping), езда,
Както и днес знаем основите на Ропинга са поставени в Америка. Когато стане на дума за този спорт, първия образ, който се появява в съзнанието е твърдия и замахващ с въже (ласо) каубой. В местността Иберия, Испания, не се е знаело за културата – въртене и мятане въже, развила се по-късно в американските ранчо. Говедата са били примамвани в оградени площадки, в които ездачите ги хващали. Има и други народи, които знаят как да използват ласото като самоедите или народите в близост до арктическия регион, монголците. Те обаче не го правят така, както в Америка. В днешно време „Roping”, особено този от гърба на кон, се практикува от вакеросите в Южна Америка и от северноамериканските каубои. Самоедите хващат елени на крак, монголците яздят коне, но въжето е закачено за дълга тръба и след като наближат животното просто слагат примката на врата му.
Не се знае кога е създадена примката и кога е развита техниката да хвърляш ласо. Мексиканците са тези, които разпространяват техниката в Америка, това обаче не означава, че именно те са „виновници” за развитието и. Мексиканския вакеро е усъвършенствал мятането на въже със смъртоносна точност и без колебание би се изправил дори и срещу въоръжен човек. Конете им са били бързи и добре подковани, така че да настигат дори вълци, койоти и други бързи животни.
Мексиканското въже от необработена кожа, наречено „реата” се е заменило с конопено ласо, а днес се използва найлон за направата му. В състезанията се използва именно последното. По-лек вариант за ловене на телета, а тежък вариант за отборен „roping”. Въжето има сравнително малка примка, през която е прекарано въжето, за да се оформи ласо. След като въжето е впримчено в краката, около главата или рогата ездача дърпа рязко, примката се затяга, а коня спира и животното е заловено. За тази цел е нужна здрава езда и голяма координация на движенията, тъй като единия край е вързан за дръжката на седлото, а другия край е усукан около ръката на ездача, с която държи и юздите. Той използва свободната си, за да нахлузи ласото върху жертвата и след това опъва с другата ръка, за да стегне примката. Този стил на „roping” произлиза от Испания и се нарича „dar le vuelta”, откъдето и произлиза днешния термин „dally roping”.
Гореспоменатата малка примка се нарича хонда, което на испански означава катапулт, прашка. Факта, че този спорт е навлязъл в испанската култура и методи, а повечето термини произлизат именно от испанския език не трябва да ни изненадва, защото корените на южно-американските вакероси произлизат от там. В момента това испанско влияние е най-осезаемо в Мексико. Мексиканските каубои, наричани „чарос”, притежават собствено шоу, което предлага не само преследване и хващане на животни чрез езда и мятане на ласо, но и показване на атрактивни и необичайни замахвания и въртене на ласото.
Когато въжето не се използва, то трябва да е добре навито и да се пази. Повечето каубои носят въжето си закачено за седлото от страната на свободната ръка. Съществуват много разновидности на спорта. В днешно време състезанията имат няколко утвърдени дисциплини.
Calf Roping
В тази уестърн дисциплина участва само един ездач. Той стартира върху кон, замахва с ласото и опитва да хване и спре теле. След като успее да го улови с ласото скача от коня и го завързва с друго въже, за да го обездвижи. Докато това стане коня опъва примката на ласото, за да е стегната. Всичко това става в рамките на няколко секунди секунди. При старта предимство се дава на телето, но коня просто експлодира след него и впоследствие го настига за отрицателно време.
Team Roping (Heading and Heeling)
В тази дисциплина участват двама ездачи (header и heeler) и млад бик. Единия каубой трябва да улови бика за главата или рогата, а другия за задните крака. След като се направи това, първия кон продължава на пред, а втория спира. По този начин се обездвижва животното.
Single Steer Roping
Отново целта е да се обездвижи бик, но тук ездача е един. Това може би е най-трудната дисциплина. След като хване рогата на бика с ласото, ездача трябва да обиколи бика с отпуснато въже, за да стегне около краката му и да го спре. След като това стане бика пада на земята, като се прекатурва.
Steer Stopping
Тук един ездач трябва да хване бика за рогата с ласото, както при „Team Roping”, след това да даде команда за спиране на коня и по този начин спира и бика. Тази дисциплина може да се използва като заместител на „Team Roping”. В нея има лимит за време от 1 минута и лимит за опити от 2 замахвания с ласото.
Breakaway Roping
Дисциплина, в която се играе изключително и само за време. В нея участват само за аматьори и млади състезатели. Животното, което трябва да се улови е теле. Единия край на ласото е закачено за ездача чрез малка корда (връвчица), която се освобождава щом телето бъде хванато с ласото и избяга. Ако ласото си стои закачено за ездача значи телето не е хванато.
Във всички дисциплини конят трябва да е изключително бърз, за да може ездача да контролира ситуацията.
Превод за сайта „В света на конете“: Ангел Радев
Източник: www.horseshowcentral.com
