За добрите и лошите езди – от Шана Ритер и д-р Томас Ритер
“Има дни, в които се чувстваме сякаш напълно сме забравили как да яздим, когато се чувстваме сякаш не умеем нищо изобщо. Ние всички сме имали подобни дни, а аз мисля, че докато продължаваме да яздим никога няма да сме напълно предпазени от такива преживявания. За щастие, колкото повече научавате, тези случаи като че ли стават все по-малко и по-нарядко. Или може би вие просто вече не приемате лошите езди толкова лично, защото знаете, че скоро отново ще имате друга, добра езда. Точно както знаете след една добра езда, че ще има и по-трудни такива, очакващи ви в бъдеще.
Ездата е дейност колкото физическа, толкова и емоционална, душевна и психологическа. За да стане чувствителен, ефективен и тактичен ездач, човек трябва да научи много, и не само това, което се ограничава до техническите компоненти на ездата, но също и как да се справя с проблемите, трудностите, неудовлетворението и всички други предизвикателства, които ни очакват по пътя.
Винаги ще има добри и лоши езди, и е нужно да намерим баланс между двете. Разбира се, би било хубаво да имаме само хубави езди, но това е малко вероятно. Ние всички преминаваме през лоши езди или дори по-зле – през лоши периоди, и когато постоянствуваме през време на тях и научаваме уроците, които те ни предлагат, ние ставаме по-добри заради всичко това.
Добрите езди са тези, които ни карат да се чувстваме сякаш летим. Това са ездите, които ни карат да чувстваме, че наистина МОЖЕМ да яздим, дават ни увереност и надежда. Лошите езди ни карат да се чувстваме отчайващо, смачкват егото ни и ни показват, че все още имаме много да учим.
Лично аз, въпреки че наистина не обичам лошите езди когато ми се случват, вярвам че в някои отношения тези езди са най-ценните, защото това са ездите, които са ме научили на много. И често въпросът е не в това какво съм научил точно в този отделен урок или езда, а в това което съм научил в последвалите го езди. При лошата езда или тренировка вие разбирате всичките си недостатъци. Стигате до осъзнаването, че това, което сте смятали за приемливо не само НЕ Е приемливо – то е ужасно. Разбирате къде са всички пропуски в собствената ви езда или в обучението на вашия кон. Обаче красотата на всичко това е, че на вас ви бива показано точно това, върху което е нужно да работите. Каква по-добра възможност за обучение! Така че, в последващите езди не можете да си помогнете, освен ако не се насочите към онези неща, които са били толкова разстройващи при вашата лоша езда. Независимо дали го осъзнавате или не, без значение колко неумели и безнадеждни сте се почувствали при своята лоша езда или урок, вие наистина сте научили много, ако сте обърнали внимание…И често са нужни няколко дни или дори седмици, за да узрее това разбиране.
Прочетох нещо някъде в една книга за дзен, което може да се отнесе в голяма степен и към ездата. Само защото си имал лоша езда или си направил грешка, това не те превръща автоматично в неумел ездач или в безнадежден случай. От друга страна, спечелването на награда и публичното аплодиране също не прави автоматично някого велик ездач. В голямата схема на нещата това са само малки парченца от пъзела, които изграждат целостта на нашия житейски опит и ние трябва да ги приемаме спокойно, без да бъдем засегнати твърде дълбоко от което и да е. Лесно е да се предадеш напълно при една отделна случка. Една лоша езда може да ни остави чувстващи се опустошени, готови да се откажем, докато една добра езда или похвала може да ни накара да се възгордеем, карайки ни да мислим, че сме по-добри, отколкото всъщност сме. Ето защо е добре да отстъпим крачка назад след някое необикновено добро или лошо преживяване по еднакъв начин, за да го погледнем от подходящата перспектива, извън влиянието на моментните емоции.
Понякога си мисля, че най-големите майстори вероятно не са непременно най-талантливите индивиди, но са хора, които са преживяли най-трудните езди/уроци и са имали вътрешната сила да обърнат тези (усетени) поражения и болезнени преживявания в победи, като са се поучили от уроците, които са им се предложили. Точно както при айкидото, където всеки удар на атакуващия се приема като дар, според Джордж Лионард („Пътят на Айкидо. Житейски уроци от един американски сенсей”, 1999), ние можем всъщност да се опитаме да гледаме на „лошите езди”, които ни оставят с чувство на поражение и некомпетентност като на възможности за обучение, докато от друга страна, почти не се учим толкова от невероятните, успешни езди. Те само ни карат да се чувстваме добре. За едно баласирано израстване ние се нуждаем и от двете. Без тежките уроци ние никога не бихме могли да надхвърлим посредствеността, а без въодушевяващите, „идеални” езди ние вероятно бихме загубили куража да продължим своето пътуване.
Изглежда че в хода на обучение на коня, а също и в научаването как да яздим, ние преминаваме през цикли, при които се фокусираме повече върху един аспект, отколкото върху другите; не, че останалите биват пренебрегнати, но един от аспектите взима предимство. Тъй като нивото на приемливост на този аспект се увеличава, ние внезапно усещаме всички останали неща, върху които става нужно да се работи. Те винаги са си били там, но досега са стояли на заден план, докато сме били насочени към нещо по-важно или по-очевидно. Това е създаването на приоритети в рамките на обучението, за което сме споменавали и преди. Като минаваме последователно през различните елементи, цялостното ниво на качество се повишава. Конят (или ездачът) става все по-добър. Нашето собствено обучение е също много подобно.
Понякога, когато се фокусирате върху едно нещо за известно време (например гъвкавостта), в даден момент качеството на този аспект далеч надраства качеството на другите аспекти. Изведнъж всичко останало ви изглежда много по-зле. В действителност то не е по-лошо, но контрастът с първия аспект (в нашия пример гъвкавостта), сравнено с всичко друго прави разликите в нивото на качество по-очевидни. Вашите стандарти са се повишили и внезапно несъответствията започват да ви притесняват. Това може да причини такова неудовлетворение! Без да го осъзнавате, вие СТЕ СТАНАЛИ по-добър, но сега повече от преди разбирате какво все още е необходимо да се усъвършенства. В съзнанието си вие смятате, че сте отчайващи, защото…само погледнете всички тези неща, които се нуждаят от толкова много работа! Вие сте загубили поглед над нещата. Това е случаят, когато снимките или видеоклиповете на вашата езда могат наистина да помогнат. Седнете и сравнете ездата си отпреди 6 месеца, година или две, в сравнение с начина по който яздите днес. Често забравяме колко по-зле всъщност са били нещата. Забравяме колко далеч сме стигнали.
Има също моменти, в които изглежда сякаш нищо не върви както трябва. Понякога това е резултат от големи реконструктивни промени във вашата езда, а понякога просто имате лош ден. Когато сме изграждали лоши навици с години, те са като пластовете боя върху една стена. Първо трябва да свалите старите пластове, за да получите чиста повърхност, върху която да започнете наново. Този процес може да бъде невероятно обезсърчаващ и толкова смиряващ! Вие се оголвате от всичко, което сте мислили че знаете, дори и от неща, които не сте осъзнавали, че знаете. Понякога това означава да се започне отначало, на корда. А да бъдете оголен от всичките си лоши навици, лоши извинения и егото си, може да бъде ужасно фрустиращо. Смятали сте, че знаете как се прави поне нещо – каквото и да е, а сега откривате, че дори и ТОВА е било погрешно?! Започвате да се чувствате сякаш вече не можете нищо да направите правилно. Но веднъж като всички „стари слоеве” са свалени, вие най-накрая можете да започнете процеса на изграждане отново. Да се надяваме, този път с добри навици на мястото на старите лоши привички.
Понякога, когато правите промени в позицията на тялото си, те ще стават толкова дезориентиращи, че ще се чувствате сякаш не можете нищо. Например, така сте свикнали да седите изкривено или каквото и да е, че когато седите изправени вашето тяло незнае как да си служи. Това преминава с времето и упражняването. Но междувременно ви кара да се чувствате толкова отчайващо!
Също така, понякога когато се фокусирате върху едно нещо прекалено много, губите досег с останалите елементи. Например, рискът от фокусиране върху импулса може да бъде загуба на отпуснатостта на коня. Това са баланси, които научаваме, които трябва да открием. Но аз мисля, че всичко това става в процеса на обучение, когато научаваш как нещата работят заедно. Например, ездачите се стараят да поставят краката си издължени назад с цената на това, че горната част на тялото им се накланя напред, с отделяне на седалищните кости от седлото. Когато се заемат с горната част на тялото си и коригират позицията си, краката придобиват тенденция да се плъзват напред. Това е неизбежен процес и балансът между двете ще продължава да се мести напред назад, докато най-накрая мускулите, обкръжаващи тазобедрената става са се разтегнали достатъчно, за да се съпровождат и двете неща. Накрая вие научавате не само къде лежи балансът между двете, но също и как те работят заедно и влиянието, което всяко от тях има върху другото. И това се отнася за много неща в ездата.
Точно когато се чувствате, сякаш сте се хванали здраво за нещо, вие откривате, че там има цял нов слой за разкриване. Осъзнавате, че това което сте си мислели че знаете, е било само началото.
Има много разочарования, срещу които се изправяме като ездачи, изучаващи познанието как да яздят. Ние всички ги преживяваме. Някои от нас се справят с тях по-добре от другите…Може би това е урокът във всичко това?…
Аз вярвам, че трябва да сме мъничко луди, за да се научим наистина да яздим. Всеки, когото съм срещал и който е наистина отличен в своята област (независимо дали е изкуство, наука или езда), е бил повече или по-малко вманиачен, по един или друг начин. Това изисква известен едностранчиво обсебен, теснолинеен ум и определена упоритост за разрешаване на насрещния проблем, вместо да свиете рамене и да минете към нещо друго, което е по-забавно.”
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg
