Тренировки на конете

Тренировки на конете

Тренирането на конете започва с упражнения насочени към развитието, формирането и укрепването на организма на коня.  По време на тренинга на коня в организма му настъпват физиологични и биохимични процеси, в резултат на които организмът придобива способност при малък разход на енергия да проявява голяма работоспособност. Приучването на конете към работа се извършва в зависимост от тяхната възраст, насоченост и качества.

Тренировки и изпитване на ездовите коне
Тренирането на малките кончета започва още от отбиването им, като те се подлагат на т.нар. групов тренинг, продължаващ до около 2,5-годишна възраст, или се извършва по определена схема, съобразена с възрастта на животното (табл. 1)
Таблица 1
Трениране за ездови породи на едно или на група животни от отбиването им до 2,5-годишна възраст в минути

Най-подходящото време за начало на индивидуалния тренинг е краят на септември или началото на октомври, след като кончетата навършат 2,5 години (за чистокръвните породи тази възраст може да е и 1,5 години). Този вид тренинг включва три периода.
Първият период има за цел постепенно да приучи кончетата към амуницията и обикновено е с продължителност около месец. При него кончетата се яздят само ходом и в тръс, в началото около 30-40 минути, а в края на месеца след приучването им към юздечката и седлото с принадлежностите към него – около 1 час.
Вторият период започва в началото на ноември и продължава около 4-5 месеца. Основната цел тук е да се развият координационните способности, да се усъвършенстват двигателните навици и реакцията на средствата за управление. В края на този период се работи и върху развитието на по-голяма скорост. Всекидневната езда е около 1,5 часа, като постепенно се увеличава продължителността на движението галоп. След завършване на втория период на тренировката се дава от 1 до 2 седмици почивка, през което време кончетата се яздят само ходом и тръс.
Третият период от тренировката обхваща последните два месеца преди началото на юни на разстояние 1400 – 1600 метра. През този период се цели конят да развие бързина. От изключителна важност е да се знае, че схемата, по която се извършват тренировките през периода, трябва да се съобрази с породата, пола, телесното състояние, температурата, климатичните особености и др.
Животните тук могат да бъдат приучвани и към прескачане на препятствия. За тази цел в 3 дни от седмицата (понеделник, сряда и петък) в тренировките се включва и надбягване с прескачане на препятствия.
При положение, че ездовите коне трябва да се приучват и за впрягането, за тази цел се използва определена схема.
Изпитването на конете се извършва в надбягвания без и с препятствия. При изпитването за надбягване се има предвид възрастта на коня, като в зависимост от това то се провежда от 1000 до 4000 метра. Тежестта на ездача със седлото трябва да бъде от 45 до 64 кг (за кобилите е с 2 кг по-малко), като тя отново зависи от възрастта и разстоянието.
Изпитванията с препятствия биват два вида – през храсти и през препятствие (стипълчейз). Тестиранията през храсти се извършват на разстояния най-малко 2400 метра, като броят на храстите е не по-малко от 6. При препятствията разстоянието е най- малко 3200 метра, като височината на препятствията е не по-малко от 1,20 м.

Тренинг и изпитване на конете за впряг
В България тренировка на коне с цел приучване на впряг се извършва при породите дунавска, рисиста и тежковозна също така и при всички останали животни, които не се тренират за езда.
Тренирането на конете във впряг цели не само да ги подготви за изпитване, а и да ги приучи за използването им в селското стопанство и транспорта. Това е причината, която налага да се подлагат на трениране всички животни – чистопородни, племенни и неплеменни.
Така приучено, животното се оказва ценен помощник на стопанина при развиването на личното му стопанство. Ако в дадено населено място има повече животни на една възраст, добре би било те да се приучват чрез групов тренинг, който се провежда по съответна схема според породата, възрастта, пола и др. (табл. 2).
Таблица 2
Групов тренинг на кончета във впряг в минути

Индивидуалният тренинг за конете от рисистата и тежковозната порода започва от 1,6- годишна възраст, а за дунавската и останалите породи – от 2 години и половина.
Първоначално в продължение на една седмица конете се движат на корда с амуницията, за да привикнат с нея. След това започва впрягането в единичен и двоен впряг. Стопанинът трябва да се съобразява с обстоятелството, че обучаването на млад кон в двоен впряг завършва успешно, ако във впрегнатата двойка единият кон е по- възрастен, спокоен и добре обучен. Също така в началото към младите коне трябва да се отнася много ласкаво, внимателно, за да не се уплашат и изградят тормозещи рефлекси.
В началото младите коне се впрягат в празна каруца с минимална теглителна сила. Постепенно и много внимателно те се приучват към различни шумове и предмети, трактори, автомобили, комбайни и др. След като привикнат да ходят в каруца, което става за около месец, започва истинската тренировка, която също се извършва по специална схема (табл. 7).
Конете от рисистите породи и кръстоските с тях се тренират само в тръс.
У нас изпитването на конете само във впряг се прилага при конете от дунавската и тежковозната порода. Изпитванията за бързина стават с двуколки в тръс при малка теглителна сила – от 3 до 6 кг, на разстояние 1600 – 2400 м и повече. Резултатите се отчитат по времето, за което е изминато разстоянието, както и по физиологичното състояние на конете – пулс, дишане и температура. Тежковозните коне се изпитват в превозване на товари от различна големина или теглителната сила се определя с помощта на динамометър.
В заключение трябва да кажем, че тренингът и изпитването на животните са успешни само в случаите, когато те са съобразени с физиологичното състояние и развитие на младите животни, с тяхното правилно хранене и гледане, както и оказването на своевременна компетентна ветеринарномедицинска помощ.
Таблица 3
Тренинг във впряг на 2,5-годишни коне от дунавската порода в минути

впрегнатото си животно. Каруцата трябва да бъде възможно най-лека, трябва винаги да се съобразява видът и породата на коня с товара и натоварването, на което се подлага, движещите части трябва да са добре смазани и накрая тя трябва да е достатъчно повратлива.
Най-важната част, на която частният стопанин трябва да обърне внимание, са колелетата. Големината на техния диаметър влияе пряко на извършваната работа. Ето защо тяхната големина трябва да бъде съобразена с големината на каруцата и вида на коня, който се впряга.?

Източник: www.naas.government.bg