Страх и злоба в конния спорт

Страх и злоба в ездата,

Хайде, моля, без глупави обиди.
Всички снимки към тази статия са правени на открити конни състезания, т.е. там, където участникът (спортистът) знае, че публиката го гледа и може да го запечата (на снимка).
Напомням, че доброволното, осмислено съгласие да те оглеждат и преценяват е същност и смисъл на всички публични действия.
Тази поредица от снимки беше направена на няколко открити състезания по конен спорт. Но са снимани не традиционните моменти от типа „ще прескочи – няма да прескочи”, а целенасочено лицата на спортистите, което, доколкото ми е известно, не е правено досега.
Никой не е принуждавал „героите” от този фоторепортаж да правят ТАКИВА гримаси.

Многократният шампион на Русия по конкур ипик – М. Ешмаков

Те го правят без да се усетят и искрено, което дава възможност за пълен психоанализ на изпитваните от тях емоции и на “спорта”, с който се занимават.
В този набор от снимки на всеки (дори на непрофесионалния психолог) ще стане абсолютно ясно, че при героите на фотографиите доминират две основни движещи ги чувства: страх и злоба. Ако впрочем се вгледаме, те винаги се виждат на лицата на хората, които се занимават с конен спорт.
Тук нарочно са подбрани спортисти от различни нива: от шампиона на Русия до любителя (а за да бъде картината пълна, като междинни варианти се предлагат майстори на спорта и други състезатели със спортен разряд).
Накратко, това са лицата на различни хора. Различни във всички смисли на тази дума.
Но!
Въпреки че са толкова различни, въпреки че са подбрани от различни нива, когато се занимават с конен спорт, ги обединяват съвършено идентични чувства.
Страх и злоба (злобата може да бъде наречена с лъскавата научна дума „агресия”. Но „злоба” е по-кратка и е най-подходящата за нашето описание дума. При това руска дума).
И така, страх. Див, панически страх, той е в очите, в мимиката на всеки ездач.
Той е доминиращ, основен психологически фон, основната движеща сила на всички действия и всички постъпки на спортиста.
А по всички закони на психологията именно страхът е хранителната среда, пораждаща злобата.
Така че първо ще разгледаме страха. Степента на страха, която ни показват лицата на тези снимки, психолозите характеризират като изключително голям страх.
А силният страх винаги е многопластов, той винаги е сложен, неясна смесица от различни по природа и различни видове страх.
Да се опитаме да се ориентираме в тези “слоеве”. Да се опитаме да направим дисекция на страха на спортистите – ездачи.
Всички изобразени на тези снимки смъртно изплашени хора отчасти са напълно прави. Казано по-вярно, страхът им е оправдан. Има от какво да се страхуват.
Но за удобство аз предлагам да разделим страха им на две части.
Първата съставка на техния див страх ясно се вижда на снимката – така нареченият „страх да не получат травма”. Спортистите се страхуват от тежки травми, в каквито всеки момент може да се обърне техният спорт. И са прави да се страхуват!
Трудно им е да не си представят “инвалидната количка до края на живота”, която винаги ги дебне.
Трудно им е да не си мислят за всевъзможните зловещи отворени фрактури на краката или на ръцете, за това колко крехък е гръбначният стълб на човека, който при едно неудачно падане по време на състезание ще се превърне в несвързана купчина от счупени кости, а техният притежател – в идиот с течаща върху коленете на протритите панталони слюнка в някой евтин приют.
Всичко това е вярно. Всички тези страхове са абсолютно обосновани. Конният спорт превръща в инвалиди не само конете.
Независимо от това спортистите “търсят” този страх.
Но колкото и да е странно, страхът от травмите е на второ място. Той е силен, реален, но е донякъде разводнен в адреналина и освен това е желан страх.
Напълно реалните последствия от забавлението, разбира се, си остават едно на ум, но основният слой на страха все пак е страхът от собствения кон.
Спортистът действително много се страхува от коня, върху който седи.
Той се страхува от напълно непознатото за него същество, притежаващо огромна сила, при това доведено до изстъпление от самия него, от неговите действия – нещо, което той позсъзнателно прекрасно разбира.
Самите спортисти не го признават, но признанието им не е нужно, когато е налице така безупречното доказателство на естеството на страха, изкривил физиономията им.
Като се има предвид, че изразът на лицето на ездача, когато е забравил за необходимостта да се „показва пред публиката”, се отнася предимно до коня, лесно е да се разбере колко много ездачът се страхува от коня, върху който седи.
За удобство може да го маркираме като “страх пред коня” или по-просто: “страх от коня”. Този страх е истеричен. Затова, впрочем, той така откровено се изписва на лицето. Този страх няма нищо общо с изразяването на огромното физическо напрежение, когато мускулите на човешкото лице предават огромното усилие на мускулите на цялото тяло.
Този „страх от коня” завладява, покорява и всички действия на ездача се диктуват именно от него. Този страх не се разтваря в адреналина като „страха от травма или от смъртта”. Обратно, той се храни от общата възбуденост на спортиста. И това, както вече казах, е основателно.
Конят, доведен до изстъпление от болката – болката, която спортистът му причинява с “желязото” в устата, с шпорите, болката в краката от прескачането, болката в гърба, върху който ездачът като някакъв кълвач дълбае дупка, болката в стегнатата шия … Цялата тази болка наистина е много опасна.
Тя е опасна, както е опасно всяко живо същество, подложено на изтезания и доведено до отчаяние.
Екзистенциалната същност на човека, основаваща се на интуицията, на свръхчувствителността, присъща изобщо на всички животни (в това число и на човека), му позволява да разбира и да усеща всичко това ясно.
Човекът знае, че извършва особено жестоко насилие и че възмездието за тези действия е почти неизбежно.
Впрочем, когато така се издевателства над коня, както издевателстват ездачите-състезатели, то съвсем естествено е да се очаква възмездие.
Юздата (оглавникът) служи в известна степен като предпазител, като защита от възмездието, което неизбежно ще дойде в отговор на тормоза.
Това възмездие се въплъщава в различни форми: в хвърляне, в бясно и неконтролируемо препускане, в съзнателно неподчинение, но въплътяването му ще бъде опасно и екстремно.
И тогава железният уред в устата на коня, стегнат от ремъците на юздата, може да му причини такава ужасна болка, която да го спре чрез шока от болката от следващи действия (да потуши бунта му). За същата цел служат и разните мартингали, шамбони, гоги, шпрунти и т.н. Грубо казано, това е артилерията, готова да открие огън по въстаниците.

Членътна президиума на федерацията по конен спорт Анна Громзина върху коня Драгон-Флай. KSK “Факт” Олгино, Санкт Петербург

На снимката личи как, като се опитва да потисне истерията на коня, спортистката вече е разранила с желязото устата му, блика кръв, но мъчението да прескочи “боядисаните пръчки” продължава.

.

Dragon Fly след състезанието. КСК “Факт”, Олгино, Санкт Петербург

Всъщност, гаранцията, че с помощта на този инструмент може да се потуши бунтът на коня, не е голяма. Всички са чували за хилядите случаи на непокорство, на лудо препускане, на хвърляне на ездача, буйстване, “светене”, т.е. на онези случаи, когато конят ПОБЕЖДАВА, побеждава независимо от изтънчения арсенал от болезнени средства, с които разполага ездачът. Простата мисъл, че конят, над който не издевателстват, е безопасен и не се нуждае от средства за усмиряване, някак-си не идва на ум на спортиста.
Ако прикрепеният в устата на коня железен уред, причиняващ му рязка болка, имаше стопроцентов ефект, върху лицата на спортистите нямаше да се чете страх. Или поне страх от коня.
Щеше да остане само слабият, разтворен в адреналина „страх от травма”. Но той не би бил толкова откровено истеричен.
Спортистът щеше да знае, че притежава в своя арсенал “неопровержим аргумент” и щеше да е избавен от “страха от коня”.
А така въпреки изключително жестоките средства за въздействие, той пак няма гаранция, че всичко ще свърши благополучно.
Най-често соченият пример е конфузното положение на шапмионката Ван Грюнсвен в Аахен, която така подлудила доведения до изстъпление кон, че той побеснял така се втурнал да препуска още на манежа, че виковете на шампионката: “Помощ! Помощ! били най-силното впечатление, запечетало се в публиката от цялото мероприятие.
И това се случило, въпреки че Ван Грюнсвен имала достатъчно опит, а в устата на коня “железата” били двойни.
Изобщо, ако е нужна обширна и много ясна в литературно отношение формулировка на този “трети слой” страх, то можем да го характеризираме като страх от това да не би да ПОБЕДИ КОНЯТ.
Победата на коня винаги ще има за спортиста тъжни и дори трагични последствия.
От възможната загуба да получиш „лентата с медала” до конфуз, тежка телесна травма или смърт.
Когато в конния спорт побеждава конят, губи спортистът. Ако в конното състезание печели конят, това означава възможност за него да се избави по един или друг начин от мъчителя си, който му разкъсва устата, натъртва му гърба, разкъсва хрущялите по гръбначния стълб с фалшсбора.
Спортът провокира конете да се бунтуват, да побеснеят, понеже в основата на спорта е принудата на коня чрез болка да изпълнява неестествени и болезнени за него действия (фалшсбор, прескачане и др.)
Дори дейностите да са естествени и свойствени за коня по природа (елементите и фигурите на Висшата езда), то пак неестествена е продължителността на изпълнението.
Ездачът знае това (съзнателно или подсъзнателно) и разбира неизбежността на възмездието, на реакцията на коня. Той знае, че не притежава „неопровержим аргумент”, че нито желязото, нито мартингалите няма да го спасят или “могат и да не го спасят”. Оттук и дивият страх на лицето.
Сега стигаме до една много проста и ясна, христоматийна схема. Естествено, такова натрупване на страх, каквото виждаме при спортистите-ездачи, неизбежно води до злоба. Злобата тук е естественото, нормално и неизбежно следствие от страха, който изпитват. Натрупването на злоба към онзи, който е причината за дългия и болезнен страх, е един от най-добре проучените мотиви в човешката психология. Така че това твърдение е всеизвестна истина. Простете за баналността, но без нея няма как да се мине.
Уви, христоматийните постулати също трябва да се повтарят периодично.
Сега да си изясним злобата.
За разлика от страха, злобата е обърната изцяло към коня. Тя не се разделя на две половини, както е при страха (от инвалидната количка и от коня). Тя не е насочена към препятствията, към вида езда, към съдиите, към публиката.
Тази злоба е насочена конкретно към коня.
Именно конят е причина за силния дискомфорт, той е източникът на страха. Нещо повече, състезателят си има собствена, установена представа за това как трябва да се държи конят.
Освен това, именно конят е потенциалният виновник за евентуално конфузно положение или травма на спортиста.
Освен това, всеки спортист знае, че точно както той иска да победи, така и конят иска да победи, а това значи: да се отърве от него и от необходимостта да се занимава със спорт.
Кръгът се затваря. Конят под седлото е главният враг и като всеки враг (опасен и силен) е причина за страха. А лентата с медала може да се получи само ако този враг бъде победен и сломен. А като във всяка схватка, той може да бъде сломен единствено като се натрупа злоба.
Вгледайте се в снимките. Колко е характерна загубата на контрол върху изражението на лицето. Тук е цялата гама: издадена напред и обърната, като при бабуина долна устна, свирепо озъбване, изцъклени очи, „увиснало” лице, като катализатор на пределната степен на ужаса и – истерична злоба, запечатана в конвулсиите на очните и лицевите мускули.

Злобата периодично се проявява в характерната за спортистите тенденция да бият коня. Пред публиката те са започнали да се притесняват да го правят, но на тренировките изпълняват цялата програма. Или след съревнованието, когато постигналият победа над спортиста кон се бие съвсем безжалостно (известен е случаят с Петербургския СДЮШОР).
На едно от последните големи състезания многократният шампион на Русия без всякакъв срам още на манежа пред хората нанесе побой на коня си, би го с “желязо” по зъбите, устните и венците, както и с нагайката за някаква дреболия (съществува видеозапис).
Не бива да се забравя, че в конния спорт не съществува дума „побой”. Спортистите дипломатично наричат отделните или множеството удари с камшик „наказание”. Съзнателното причиняване на особено остра болка с помощта на железния интрумент в устата на коня не се взема предвид и не се наказва.
Впрочем, побоят с камшика никак не е незабележим. Затова не винаги се приветства. Тогава в ход се пуска „желязото”. Майсторът на спорта затова е майстор, защото умее да обезобрази устата на коня, да го парализира така с помощта на болката, че почти никой да не забележи. Не случайно толкова модни станаха хановерските, мексиканските, ирландските пистони. С тяхна помощ устата на коня плътно се пристяга и така може да се работи с желязото без притеснение, че затворената уста с посинял от ударите език ще се отвори и ще бъде забелязана от някой от зрителите.
Този шампион естествено не е единствен. Побоят над конете е абсолютна норма в конния спорт. Побоят над коня за спортиста е възможност да излее злобата си. Същата злоба, която е непосредствено следствие от страха на спортиста от коня и която е основна движеща сила в конния спорт.
В заключение бих искала, разбира се, да пожелая пълна ПОБЕДА на всички спортни коне във всички състезания по конен спорт.
Но, знаейки последствията от тази победа за коня, познавайки подлостта на онези, които решават съдбата на конете в света на конния спорт, знаейки, че спортистът непременно ще си отмъсти на коня за унижението, при това ще го направи особено подло и жестоко, когато конят ще е съвсем беззащитен (напр., в бокса), аз все пак ще си замълча.

На вниманието на читателя! Това изследване ни най-малко не е опит за оценка на личностните качества на конкретните хора, чиито фотографии са послужили за негова основа. Целта на изследването е само да се характеризира самият конен спорт като явление. Ние не знаем (това е тема на специално изследване) кое е първично и кое – вторично. Дали конният спорт “рекрутира” особен тип хора или развива у хората качества, които са им необходими, за да се реализират в този вид спорт. Предварително принасяме извиненията си на „героите” на този материал , като свидетелстваме, че всички те са действали в пълно съответствие с традициите на този вид развлечение и в пълно съгласие с нормите на ФЕИ.

Автор Г. Де Соне
Източник: www.hauteecole.ru
Превод от руски език за „В света на конете”: Дора Давидова